Толкова рядко се снимам, че за 10 години блог имам участие в точно 3 семейни, няколко работни фотосесии и останалото са снимки от ваканции от типа “айде, снимайте ме, да се види, че и аз съм била с вас”.

Не ми е от любимите неща, напряга ме, става ми досадно, а и не обичам фиксацията в собствения си образ и изскачането отвсякъде и по всеки повод.

Но снимки с Ерик исках отдавна, без децата, само ние двамата. Намерих го аз, беше с мен и по време на инцидента, имаме много специална и връзка и привързаност и исках да отбележим 2 години от срещата ни.

Железница е любимо място – приказно красиво през есента и идеално за голямо и енергично куче като него, поигра и потича доволно, аз също, lol. Децата се забавляваха наоколо (предимно борейки се и крещейки на ехото), а фотограф ми беше Тито. Тази му роля стана повод за много майтапи и смях, особено в частта “Ама не мога да гледам хем да има фокус, хем да не са ти отрязани краката, хем как ти е шапката!” Много рядко го занимавам с подобни, принципно досадни и несвойствени за него неща, но пък се справи повече от чудесно, за което му благодаря.

Зелената жилетка и палтото-пончо ми бяха предоставени любезно от Plamenna Fashion Boutique и паснаха перфектно на обстановката 

Фотограф: Велислав Петков-Тито (много държеше да го напиша точно така, lol)

Avatar
Author

6 Comments

  1. Avatar
    Мартина Reply

    Тито много добре се е справил, ама и моделите му са много добри 🙂 черно бели емоции сте <3

  2. Avatar

    Прекрасни снимки, прекрасна сте, Мария!

  3. Avatar
    Радост Reply

    Черно -бяло и щипка любов. Чудесни сте всички!

Write A Comment