Събуждам се.

Първият учебен ден. Най-първият. Вече съм на 7. Пеперудите в стомаха, които не спират да пърхат, направо ще се побъркат.

Букети с цветя, ухание на парфюм и червило. Топлите, нежни ръце на мама.

Прибирам се у дома. Целият двор е покрит с паднали есенни листа. Баба мете, а дядо чете вестник. Откакто са започнали да падат листата, тя все мете.

Влизаме вътре, а тя прави билков чай и започваме да решаваме задачи. Аромат на билки.

Татко идва, за да каже, че мама се е прибрала. Нямам търпение да я видя, за да ѝ разкажа как е минал първият учебен ден. Целувка за лека нощ.

Събуждам се, но вече съм на 16.

Отново е септември.

Първата целувка, пеперуди в стомаха. На седмото небе съм.

Прибирам се, а баба е седнала на пейката, защото се е уморила от метенето. Говорят си с дядо.

Не ми се пие билков чай. Затварям се в стаята си. Аромат на пилешка супа.

Мама се е прибрала, но хич не ми се говори с нея. Татко лежи на дивана. Ще си поговорим утре.

Говоря по телефона до 5 сутринта, заспивам.

Събуждам се, вече съм на 20.

Отново е септември. Вече не живея вкъщи.

Прибирам се за кратко. Татко ме чака на вратата. Аромат на тамян.

Баба, дядо и мама вече ги няма. Пеперудите в стомаха отдавна са се спотаили.

Пие ми се билков чай. Татко ми прави. Разказвам му, и той ми разказва. Само двамата сме. Говорим си с часове.

Събуждам се, вече съм на 27.

Сега е октомври, а промените са все повече.

Решила съм, че ще оправя къщата на баба и дядо, за да мога да отсядам там, когато се прибирам.  Аромат на старо дърво.

Татко е тъжен, не иска да се разделя с нищо тяхно. Отлагаме ремонта с месеци. Ще го направим догодина.

Правим си билков чай, но никой не е измел листата на двора.

Роксана Змиярова
Author

Автор на блога Do you sparkle и търсач на приключения. Харесвам креативните занимания, защото ми носят спокойствие, и ми помагат да се откъсна от реалността.

Write A Comment