Към 20.30 ч., много гладни и уморени, сядаме в крайно непретенциозна бирария на две крачки от нас. Яде ми се манджа или месо, или месо в манджа, няма значение, навън е -10 и не съм хапвала нищо от сутринта.
Нашата е последната свободна маса. На прозореца от двете страни стои драматичен призив за протеста на пушачите и ресторантьорите – жълти букви на черен фон, залепен с оранжеви стикери за цени. Бирарията отвън изглежда нормално, интериорът е като дом на нестинарка – каменни стени (за уют?!), бъклици и дрян, менчета, дървени лъжици. Сивкави гирлянди, които стоят целогодишно, сервитьорите гледат телевизия, покривките са шарени, за да не личат лекетата, не са прани може би откакто са окачени гирляндите. Опушени стени, дупки колкото 2 стотинки, в които можеш да пъхнеш малко пръстче, салфетките стават за ксерокс хартия, тоалетната е някъде навън, на студа. На стената виси плакат с „Le grappe migliori d`Italia“ (?!).
Поръчвам си от обедното меню, задължително за този тип места и отработен принцип – нещо семпло, месо+картофи+сос. Основното меню е плашещо дебело, като телефонен указател, доста енциклопедично, има от кралски скариди по тайландски до агнешка главичка в масло. Питам може ли без соса, мне, така си била порцията. Добре, сместете го отстрани, моля. Няма вино в малки бутилки, рискувам и поръчвам чаша. Почти се наяждам със салатата и хляба (учудващо вкусни). Носят ми битова чиния с размер на леген. Малко месце, скрито под соса и огромна гарнитура и сос. Студено и прилича на хербарий. Отстранявам соса и установявам, че месото всъщност се състои от: тлъстина, хрущяли, кожа и кокали. Разравям го два пъти и оставям. Не ми се разправя, нямам желание дори да отварям темата, в повечето случаи не води до нищо добро.
– Не ви ли хареса? – пита притеснено сервитьорката.
– Хрущялите и кокалите не ми харесаха, но другото става.
Отнася чинията. Връща се.
– Много съжалявам, станала е грешка. Грешка на кухнята. Ще Ви донеса нова порция.
– Не, благодаря, приключих.
– Ама за вкъщи!
– Не, благодаря. Може да ми намалите стойността на порцията в крайната сума.
– Няма как да стане, не може.
– Добре, донесете ми още една чаша вино тогава.
Гузно ми сервират виното и след 10 минути към мен се носи още един битов леген, този път добре затоплен и о, чудо, има месо! Комплимент, един вид. Изненадват се, че не го докосвам и тъжно ни изпращат.
Съжалявам за острия ми тон, но няма как тактично да попитам:
– Като се завреш в Кенеф, колко добро обслужване и съответно храна може да се очаква, независимо в колко часа последно си ял???
Очакванията и вярата в доброто са хубаво нещо, но нека се припокриват поне малко с реалността, иначе споделянето им изглежда толкова не на място, колкото и самото желание в тази ситуация да се изкараш жертва.
Като не искаш да ядеш лайна, просто вдигни летвата с нещо по… "претенциозно."
Уважаема К., извинявам се, че не се храня само в гурме и фюжън ресторанти, а ползвам и обикновени бирарии.
Ко колко е на място определям аз, ако не си забелязала, това е моят блог.
Благодаря за вниманието!
Благодаря ти, че продължаваш да следиш този блог, въпреки че очевидно доста те дразни:-)
Амиии… тогава не ми остава нищо друго освен да пожелая Bon Appetit! 😉
Всъщност ти се единственият хейтър на блога, който се изявява писмено. Чак ми идва да те почерпя. В бирария, естествено.
Уточнение: единственият постоянен. Приходящи има от време на време, но те не са интересни.
Лошият пример учи 🙂
Не ме дразни нищо, невежеството винаги ми е било адски забавно.
Уточнение: Свикнала съм да съм изключение. 😉
Все ще се намери някой, дето да омаже хубавата работа…
Мария, напълно съм съгласна с теб. Как беше приказката: "На скапания самолет – крилата му пречат."
П.П. Винаги са ми били интересни хора, който казват: " съжалявам за…тона/думите/отношенито и т.н. си.." и после пльосват нещо на екрана. А на всеки е ясно, че не само не съжаляват, но и не знаят как да се изразяват.
Мария, радвам се, че пишеш, споделяш и си себе си! Обожавам да те чета и се радвам, че те познавам, макар и само виртуално! 🙂
Положението е като в 70% от обикновените бирарии/ пицарии/квартални ресторанти/ механи….. Особено ако си решил да хапнещ през делнични дни след 14,00 часа.
Продължавай с такива постове, Мария. Дори им назовавй имената- това няма да им направи добра реклама:)
Мила К, пожелавам ти да си намериш поле за изява, където ще те оценят подобаващо. На мен са ми забавни липсата на критерии и кухите опити за остроумие.
Катрин, 🙂
Дани, благодаря!
Краси, уви, да. Имена няма да споменавам, списъкът ще е дълъг.
Кофти работа, за съжаление!
На мен ми се случи нещо подобно в заведение, в което нямаше никой, освен нас!
Нещата не са само до тютюнопушенето, естествено!
Усмихнат уикенд!
Ама те защо прикриват собствената си некомпетентност и липса на качество от вратата до тоалетната със забраната за пушене?
Разбира се,има и изключения и на тях не им пречи забраната май!
Защото с този бранш се занимават повече хора,които си нямат и идея за какво иде реч.Ще се научат,но ще мине време и на хоризонта ще останат тези,които знаят как се прави този бизнес!
Сред подобни заведения има истински попадения с вкусна храна и мил персонал, но ги има и подобни провали. Като че ли единственият начин е проба-грешка. Масово са предпочитани средния клас заведения, че и малко под него, пицарии, бирарии, непретенциозно меню, наливна биричка и вино. Нищо лошо няма в това. Напротив, аман от пишман "гурмани", които наперено коментират поредния хипер-гига-модерен ресторант, където предлагат пилешки трътки, фламбирани с пуерторикански ром, поднесени с екзотична гарнитура от домати, свинска мас, авокадо и боровинки.
В милата, родна, кръчмарска картинка съзирам един светъл лъч – предлагат "обезщетение" след очевиден гаф! Това си е напредък.
Само бих добавила,че на това местенце само цигарите и фасовете му липсват !!!
А за някои хора се чудя,нямат ли си друга работа,та се чудят къде да си избиват комплексите!!!
поздрави и хубава седмица
много настроение в предколедната седмица!
Такива места има много. В Пловдив има даже верига расторанти (обикновени кръчми) с ужасна храна, обслужване, а и тоалетни. Обаче…винаги пълни. Просто не разбирам аз и моите приятели ли сме сбъркани, или другите имат учудващо лош вкус. Даже и цените не са ниски на фона на останалите места за хапване.
Иначе наистина, не мога да повярвам, че са ти донесли нова порция. Лъч в тунела.
Та, в крайна сметка само забраната за пушене да им е проблемът.
Иначе, както са казали и по-горе има и много приятни местенца от този, кръчмарския тип.
Поздрави, Мария!
Учудва ме, че от бирарията/кръчмата/заведението са се извинили и са поискали да се компенсират с нещо. На мен ми се е случвало да ми сервират ужасно ядене /което почти да не докосна/, но не ми се е случвало да получа извинение за него или компенсация под формата на порция! Дори този факт само е доста похвален, защото в повечето случаи сервитьора не пита дали на клиента му е харесало. Поне мен не са ме питали подобно нещо в бирария/кръчма. Иначе съм имала и по-куриозни случаи с лошокачествено ядене – например дълъг черен косъм в шоколадова торта от известна сладкарница… Е извиниха се после, за проваленият РД.