Миграция: Лора

Име Лора

Възраст 26

Образование, призвание, професия или занимание Филолог, пътешественик.

Заминаването Всичко се случи, когато навърших 19 години, бях завършила училище и реших да замина да уча в Гранада, Испания. Уви, обстоятелствата не се стекоха така както очаквах и след две години се прибрах в България. Записах Испанска филология в Софийски университет, и от дебрите на историята на изкуството се гмурнах в дълбините на испанистиката.

През прекрасната 2010 заминах за Аляска и след това животът ми пое в една съвсем друга посока с безброй пътувания, емоции, разочарования, успехи. Връщане по програма Еразъм в Испания отново, след това ново лято в Аляска. Последните три години не съм се задържала на едно място повече от 5 месеца. Разбрах значението на израза: „Целият ти живот да се побира в един куфар“.

След поредното лято в Аляска и моята нерешителност се завърнах в България, това беше най-тежкото завръщане, защото чак тогава осъзнах, че половината ми сърце си има друг дом, вероятно към който няма да мога да се върна скоро. Не можех да намеря мир и постоянно ме тресеше мисълта, че трябва да направя нещо различно, значимо, търсих вътрешен мир. В една декемврийска утрин отпивах нервно капучиното си в хотел Шератон, събеседникът ми предложи да опитам да съм доброволец. Вечерта говорих с колежка, която беше открила проект в Индонезия. Нужни ми бяха 10 минути.
Последното ми пътешествие ме отведе в Индонезия, където бях доброволец. Прекарах два месеца на остров Ява, най-гъсто населеният остров, сблъсках се с напълно непозната култура за мен. Човек докосне ли се веднъж до Азия, винаги търси вратичка или най-вече полет да се върне отново там!

Нещата, които ме очароваха Винаги съм казвала, че съм пътешественик и се чувствам щастлива, когато пътувам, понякога го приемам като проклятие, защото вечно търся да съм на път, търся нови дестинации. Харесва ми динамиката, начинът по който сърцето ми бие, когато отивам на ново място. В Аляска ме очароваха хората, очаровах се от самата себе си, от силата на духа, който притежавам. Промених се, пораснах и изживях един малък, вътрешен апокалипсис. Тогава осъзнах, че няма да имам стандартен начин на живот, а и честно казано не го и търся.

Всъщност се оказа, че всяко едно пътуване ме променя и оформя. Казват, че трябва да пътуваш, за да намериш себе си, но аз знам коя съм и знам какво ми носи пътуването – НИРВАНА!

Нещата, които не ми харесаха Работохолизмът, който погълва хората. Чувството, че няма да се върна повече.

Нещата с които не успях да свикна Няма място и нещо с което не мога да свикна, човек се наглася според обстановката. Научих се да бъда щастлива навсякъде, независимо къде съм, защото подправям ежедневието си с позитивизъм. Е, понякога се обръщам и в другата си мрачна страна и ставам безкрайно негативна. Винаги съм на двата полюса.

Трудностите Ако нямам трудности, тогава къде му е чарът на пътуването и промяната?

Разбира се всеки човек има трудности, когато е в друга държава, но всичко зависи от начина, по който ще реагираме. Предпочитам да не разказвам за тях, но както казва моят баща: човек винаги е сам в най-трудните си моменти.

Какво/кой ми липсваше най-много Опитвам се да не мисля за хората, които са далеч от мен, трудно признавам, когато ми липсва някой. Потапям се в обстановката, оставям се ежедневието да ме погълне. По празници е малко по-тежко, но от малка съм свикнала да прекарвам празниците по нестандартен начин. Имам няколко рождени дни, прекарани в автобус или влак с абсолютно непознати хора.

Една друга минус черта на пътешественика е, че постоянно среща нови хора, които да му липсват.

Причината и поводът да се върна Всеки път причината е различна, връщам се и пак заминавам. Вечно търсеща нови дестинации, нови начинания. В момента чакам заветното писмо, което ще реши дали отново няма да съм на другия край на света.

Как реагираха близките/ роднините, коментарите В началото беше трудно, но след няколко години всички разбраха, че пътуванията са моята страст. Дори сега, когато пиша, хвърлям поглед към огромната ми раница и на лицето ми грейва усмивка. Радвам се, че близките ми ме подкрепят макар в началото да имаше коментари: „ Защо не си като другите деца, които избират нормални дестинации в Европа?“

Сега мисля че се гордеят с мен, което също сгрява душата ми. Точно по време на пътуванията осъзнавам колко е хубаво да имаш семейство и малкото моменти, които можем да прекараме заедно стават все по-ценни за мен.

Как се чувствам сега/ кое ми липсва Липсва ми лежерността и прекрасната tostada de tomate от Испания, липсва ми огромното кафе, издаващо името ми сутрин, когато крача в свежото утро забързана за работа в Аляска, липсва ми кристалната вода, пълна с корали и парещото слънце на Индонезия. Хм, ама то излиза, че постоянно ми липсва нещо?!

Чувствам се удовлетворена и благодарна, че имах възможност да пътувам и да се сблъскам с толкова различни култури и бих го правила отново.

Там или тук? Сега съм тук, но следващото ми „там“ тепърва предстои.

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук