Гастрол: Яна Пенева

Каква е фотографията, която харесваш? Какво трябва да има в една снимка, за да ти привлече погледа – не като фотограф, а като зрител?

Фотографията, когато те накара да почувстваш, когато те развълнува, пренесе те в друг свят – в нейния свят, тогава е успешна за мен. Ние се вълнуваме от нещата, с които по някакъв начин се идентифицираме. Ако открием нещичко от себе си в една фотография (същото е и с книгите, филмите и картините), тя ни вълнува.

Търсим нещо познато, нещо, което сме преживели или искаме да преживеем; начин, по който искаме да се чувстваме. И ако това го има в една фотография, я усещаме близка до нас.

Може да е фантазия. Да ни накара да създадем само история във въображението си; да ни зададе въпрос, без готов отговор да ни кара да искаме да разберем още и отговорът го няма, а трябва сами да го измислим.

Никак не е задължително да е технически перфектна, много по-важно за мен е настроението, което носи и начинът, по който ни кара да се чувстваме; асоциациите, които предизвиква в нас.
Когато този, който прави фотографията, е почувствал нещо, само тогава може да го предаде и на зрителя. Допринасят светлината, композицията, цветовете, но само допълват това, което ни е накарало да натиснем спусъка.

Теб кое те кара да натиснеш спусъка?

Когато видя нещо различно, което си заслужава да бъде видяно. Или нещо, което смятам, че е важно за хората, които снимам.

Къде прозира индивидуалността на един фотограф, в кое се разпознава? Трябва ли да “участва” в снимката като персонаж или да бъде наблюдател, който хваща есенцията, но без да се намесва?

Можем да направим добри снимки на неща, които са ни развълнували. И да вложим от своята душа в снимката, за да има тя душа.

Според мен неизбежно фотографът участва във фотографията, дали ще я режисира или ще я открадне като наблюдател, той избира в кой момент да натисне спусъка и каква рамка да сложи на действителността. Крайно субективно действие е.

Как протича една твоя сесия с клиенти? Много често фотографите дават конкретни инструкции за движение, позиране, при теб как е?

Зависи от хората, които снимам. Винаги предпочитам да дам само генерални насоки за мястото и настроението и да ги оставя сами да правят това, което биха правили, ако никой не ги снима – да се разходят, да поседнат, да си говорят, да играят с децата, ако са семейство. Понякога хората очакват да им дам по-конкретни насоки, притесняват се и имат нужда от уверение, че това, което правят, е добре за снимките.

Има ли случаи, в които сесията не се получава?

Да, има такива случаи, но са рядко. Хората, които ме търсят, са гледали и харесали това, което правя, т.е. виждаме света по подобен начин и имаме общо.

В редки случаи има разминаване в естетиката ни и в светоусещането, тогава е трудно да се получат добри снимки.

Какво е работата с клиенти, освен бизнес?

Най-вече отношение. Хората запомнят преживяването и ако е приятно за тях, е много вероятно да харесат и снимките.

Какво мислиш за т.нар. смартфон фотография? Споделянето в социалните мрежи има ли някакво отношение към фотографията според теб?

Много дълга тема е това. От една страна, хората разглеждат невероятно голям брой изображения всеки ден и това би трябвало да обогати визуалната им култура и да започнат да правят разлика между фотография, която има смисъл, и такава, която не носи стойност.

От друга страна обаче, това сякаш отнема от стойността на фотографията, защото става нещо масово и както всичко масово, вече не е толкова специална, романтична и вълнуваща, колкото е била преди няколко десетилетия. Тогава посещението на фотограф е било голям празник, специално събитие.

Кое не ти допада във визуалното споделяне в социалните мрежи?

Не ми допада повтарянето и копирането, сякаш много от снимките си приличат и е трудно да видиш нещо ново и вдъхновяващо. А и когато човек е пренаситен с определен вид информация, тя се размива и губи от стойността си.

Как се игражда визуална култура?

Визуалната култура се изгражда с познаване на истински стойностните произведения на утвърдени във времето автори – не само фотография, а картини, филми и всички видове визуални изкуства.

Една единствена твоя снимка разказва цяла история, снимането ти е много кинематографично и винаги оставя по нещо на въображението и мисълта на зрителя. Какво трябва да умее снимащият, за да “вкара” история в кадъра?

Снимката разказва история, когато снимащият е емпатичен. Задачата му е да усети емоциите, да е съпричастен. Само способните на емпатия успяват да усетят и предадат усещанията на другите.

Да наблюдава, да мисли как се чувстват хората отсреща, да вдиша атмосферата. Да се слее със събитието, да е част от него, да не го променя. Една фотография не е нужно да е технически перфектна, за да предаде настроението, напротив! Техническите недостатъци могат само да допринесат за влиянието ѝ върху зрителя. Естествено, това трябва да е направено с цел и умисъл – за да нарушаваме правилата, трябва първо да ги познаваме.

Знам, че синът ти Никола асистира понякога, какво му (раз)казваш за фотографията?

Никола често е с мен, когато съм на ангажимент, обикновено няма избор. Вълнува се, наблюдава хората, после задава много въпроси за случките и поведението им. Снима това, от което се е впечатлил, давам му пълна свобода, за да видя неговия поглед. Опитвам се да не го ‘уча’ много, за да запази собственото си виждане, призмата, през която той пречупва света. Има негови снимки измежду моите в историите в блога. Най-трудното е да успее да не ми говори, докато снимаме. За него по принцип е много трудно да не говори, емоционален е и се впечатлява от всяко нещо и иска да сподели и да попита защо.

Мисля, че присъствието му на част от събитията, които снимам, го обогатява, не толкова от гледна точка на фотографията, аз и не наблягам толкова на това, а на общуването. Вижда различните светове на хората, отношенията им, учи се как да се вписва в тях и как да ги наблюдава и да забелязва характерното във всеки.

Кое е най-хубавото в това да запечатваш световете на другите? Чувстваш ли се по-специално, че имаш възможността да го правиш?

Даже много специално – хората ме допускат до техния свят, до домовете си, чувствата, отношенията си. Старая се да не подведа доверието им и да се постарая да уловя красотата в техния свят.

Интересно е, все едно гледаш филм или четеш книга. Фотографията ме е срещнала с изключителни хора, видяла съм различни светове, където иначе не бих попаднала.
Какво те вдъхнови днес?

Светлината от изгряващото слънце, която падаше в косата на сина ми, когато се събуди и влезе в хола.

Gallery

https://www.instagram.com/yanadpeneva/
https://www.facebook.com/snimamte