Моят така наречен дигитален живот

Та в този дух реших да се спра на някой основни казуси, с които се сблъсквам в т.нар. дигитален мой живот, независимо дали по работа или извън нея.

Липсата на отговор – повечето хора, с които комуникирам, са през основната част от времето си на компютър или телефон. Аз също. Отговор от едно изречение не отнема часове, но дава на отсрещната страна яснота. Ще прегледам и ще отговоря възможно най-скоро“, „Благодаря, ще се свържа с Вас допълнително“, „Не, съжалявам, нямам интерес“, и един куп други варианти на любезен и бърз отговор.

Липсата на обръщение – често хората не си дават зор и труд да погледнат името на човека, до когото пишат и оставят неутралното „Здравейте“. Имената все пак са създадени, за да ни отличават един от друг и да бъдат ползвани. Не е кой знае какво, но е някак липса на уважение.

Имейлът, който не се проверява – или имаш имейл и го ползваш, или нямаш и такъв не фигурира никъде. Съществуват един куп фирми, институции дори, малки бизнеси и занаятчии, които не ползват имейла си, просто го слагат в информацията, за да има нещо там. Така хем губят клиенти, хем разклащат доверието на отсрещната страна, хем заблуждават, че писмената връзка с тях е възможен вариант. Особено важи за готовите формуляри в различни сайтове – попълвайки такъв се обричате на безкрайно чакане и обикновено след седмица изобщо сте забравили, че сте писали.

Обръщението УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ – повечето от хората, които се обръщат така в циркулярните си имейли нито познавам, нито имаме някакви допирни точки, нито ни свързва нещо. Поради някаква причина един от имейлите ми е влязъл в групата им с адресати и получавам куп ненужна информация. На такъв тип бюлетини не смятам за нужно да отговарям.  А е и безсмислено упражнение и за двете страни. 

CC вместо Bcc – в тези случаи става мазало, защото наред с твоя адрес виждаш още 1200 други, до които е изпратен ЕДИН И СЪЩИ ТЕКСТ. Едва ли това е била идеята на изпращача, но се случват грешки.

Настоятелните имейли – това са обикновено много спешни, много важни, много емоционални имейли с някакво предложение, идея, молба. Отговаряш любезно (при това бързо) и никога повече не получаваш ъпдейт. Все още този тип имейли е мистерия за мен, предполагам е обект на психоанализа.

Имейлите, пълни с грешки – независимо дали са печатни, технически, граматика или просто липса на прочитане преди бутона sent, не са особено приятни. Малко старание никога не е излишно, особено ако има кой да го оцени отсреща.

Когато искаш да кажеш НЕ – случва се често да нямаш интерес, време, възможност. Каквато и да е причината, пиши едно НЕ/НЕ ИСКАМ/НЕ МОГА/МАЙНАТА ТИ. Въпрос на елементарна коректност и възпитание е.

Отговор след седмици – независимо дали ти трябва консултация с адвокат, информация за училищния лагер или искаш да си купиш лампа, примерно, нормално е тази информация да ти е е нужна в някакви времеви рамки. Отговор след седмици няма особен смисъл, защото дотогава вече си потърсил и получил на друго място необходимата информация или услуга. Обикновено извинението е заетост, но така или иначе тази дисциплина я практикуваме всички, отдавна да си зает не придава някаква тежест и важност.

Абе стига с тия имейли, дай да се чуем – На мен лично ми е по-удобно да пиша, отколкото да звъня по телефона, защото ръцете ми през повечето време са заети. А и професионални изкривяване от години ми е да настоявам за писмена форма, така има ясно доказателство кой какво е декларирал/оферирал/обяснил, най-малкото се избягват недоразумения и има прегледност на разговора.

Изобщо, писмената комуникация би могла да бъде лека, приятна и пестяща време и енергия. С малко усилия, старание и уважение към отсрещния монитор.

Пардон, човек.