Изморени, цял ден обикаляли, на прибиране в къщата Сашо вика децата за малко, иска да им покаже пчелина.
Суетим се трите, обличаме по нещо дълго, нахлузваме джапанки с чорапи, минаваме покрай плевнята и козите, влизаме в двор с малка постройка и много кошери. Почти на свечеряване, топла светлина отвътре, набутваме се и следваме с поглед всяка дума и движение на възрастния мъж. Затваряйте вратата, да не влезе някоя пчела, че после трябва да я издирваме, казва ни той с усмивка. Обяснява всяка стъпка от процеса. Чели сме заедно „Пчелите“ и имаме представа, но друго си е някой да ти разкаже, някой, който се отнася към всяка пчела като към скъп приятел.
Това, което направо спечелва момичетата са парчетата пита, които дъвчем, и сладост се стича, и щастие. Като дъвка е накрая, извикваме в един глас и искаме още. Сашо ни показва центрофугата, мрежите, къде излиза медът, кое за какво е и как се получава цялата магия. Сега ще ви водя навън, и връчва на децата предпазни дрехи, по случайност точно в техните размери. Ентусиазъм, изненада, въодушевление настава, има ли голи глезени, няма ли, какво е това, което пуши и как омайва пчелите и ги прави безопасни.
Напускаме къщурката и навлизаме в големия двор, където под дърветата са посипани сума кошери. Бяха три терена, запуснати, обединих ги в едно, махнах оградите и малко по малко събирах, обяснява ни Сашо. Все едно сме в някаква приказка, а разказвачът е и главен герой. Толкова внимателно пипа всеки кошер, хем да не го ужилят, хем да не ги премаже, все едно извършва тайнствен танц. Момичетата гледат зяпнали, а слънцето съвсем се скрива, можем да стоим и да слушаме до утре. Пчелите предвиждали кога ще вали, разбираме от разказа и се чудим колко още неща не знаем за тези удивителни същества.
Накрая ни кани пак вътре, за да си налеем сами буркан с мед. Децата слагат пръстчета под канелката, смеят се, после пълнят буркана, щастливи, щастливи. Никой никога не им беше показвал съвсем нагледно откъде идва медът, който толкова обичат, и с палачинки, и с чай, и просто с лъжичка. Двете отнасят златния предмет все едно е трофей, купа с безценна течност, цвърчат радостно и разказват на баща си какво е пропуснал.
Сашо слага пчелите да спят, изгасва лампата, заключва двора и се оттегля. Завалява лек летен дъждец.
