@TwoHungryPeopleThe world is a one big living and breathing hope.
Публикации
Светът е една постоянно жива и туптяща надежда.
Обичам цветя с характер. Такива, на които не можеш да им кажеш накъде да ходят, а те сами те водят в тяхната си посока.
Автор на рубриката: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena
Случва се от време на време, особено сега, около празниците, да ни подарят букет. Слагаме го във вазата, както си е с целофана, наливаме вода и обикновено грижите приключват до там. В най-добрия случай му се радваме за около седмица. Скоро след това отива в кофата и често се оказва, че инвестицията не си е заслужавала.
Какво включват грижите за един букет, за да изглежда той свеж за по-дълго и как да удължим живота на рязания цвят? Можем ли да повлияем на цялостната визия и има ли значение къде ще го поставим?
Изборът
Още при избора на букет, се оглеждайте за такъв с неразтворени цветове. Колкото повече, толкова по-добре. Това особено важи за букетите от лилиуми, какъвто е и този. Много по-дълго ще му се радваме.
Вазата
При избора на ваза от значение са цветът, размерът и формата.
- Ако вазата е прозрачна, може да бъде използвана за всички букети, без значение от цветовата гама. Ако обаче има нюанс или особено наситен цвят, комбинирането ѝ с цветя от топлата гама (като жълто, червено, оранжево), в случай, че тя е в студената (лилаво, синьо, розово), със сигурност ще развали цялостната визия и ефект. Както и обратното – ако цветовете са съчетани подходящо, това ще направи още по-голямо впечатление.
- Размерът на вазата е добре да е подбран спрямо големината на букета – ако е прекалено малка и неустойчива, ще пада много лесно, а ако е твърде голяма, цветята ще се губят в нея.
- Примерът по-долу показва, как точно формата на вазата влияе на цялостната визия на букета:
На снимката вляво вазата е по-тясна, с по-тясно гърло. Това прави букетът да изглежда компактен, а цветовете по-близо един до друг.
На снимката вдясно, букетът заема по-голяма площ, изглежда по-голям и има достатъчно място за всеки от цветовете да се разтвори.
Преди потапянето
Важно: Преди да поставите цветята във вазата, отстранете най-долните листа и най-вече тези, които влизат в пряк контакт с водата. Това ще предотврати загниването им и появата на неприятна миризма.
С помощта на ножица отрежете дръжките под ъгъл, като скъсите дължината с приблизително 2 см. Това ще осигури по-голяма площ, чрез която растението ще поема от водата и хранителните вещества.
Подготовка на вазата
Налейте 1 литър студена вода и изсипете пакетчето с „храна“ за цветя. Топла вода се налива, когато искаме цветовете да се разтворят по-бързо.
„Храната“ за цветя предимно представлява комбинация от захар, лимонена киселина и белина. Захарта осигурява хранителни вещества, които растението ползва, за да произведе нужната енергия за отварянето на цвета. Лимонената киселина регулира алкално-киселинния баланс, а белината намалява появата на бактерии и гъбички във водата.
Ако не разполагате с пакетчетата, които вървят заедно с букетите, заместете с домашно приготвена течност. Смесете 1 чаена лъжичка захар, чаена лъжичка белина за домашна употреба и 2 чаени лъжички лимонов сок.
Ако не желаете да слагате белина във водата, може просто да дезинфекцирате вазата с нея, да я изплакнете обилно с вода и след това да добавите захар и лимонов сок.
Местоположението
Изберете място с непряка слънчева светлина, по-далеч от прозорец, за да не го огрява директно. По-хладната стая ще задържи букета за по-дълго, но ако искате да му се радвате във всекидневната, поддържайте възможно по-умерени градуси.
На деветия ден букетът изглеждаше леко уморен и някои от цветовете показваха първи признаци на прецъфтяване.
- Отстраних повяхващите цветове и пожълтелите листа.
- Смених вазата с по-тясна, за да изглежда по гъст.
- Смених водата със свежа и сложих една лъжица захар и сок от лимон.
- Преместих най-свежите цветя в центъра.
Визията му значително се промени. Успях да го задържа за още 3-4 дни.
Финалът
Изводи от експеримента:
- Благодарение на пакетчето с течност и това че отстраних листата, водата нямаше неприятен аромат, в сравнение с чешмяната вода.
- След седмица водата стана мътна и стана наложително да се смени. Някои експерти дори съветват водата да се сменя всеки ден, или ежедневно да се долива свежа, но ще опитам следващия път.
- Последователно всички цветове се разтвориха напълно, без проблем в наситеността или формата.
Водата не придоби неприятна миризма, но за сметка на това, след осмия ден, ароматът на самият лилиум беше прекалено силен и натрапчив. Що се отнася до чистота – през няколко дни трябва да се забърсва падналият прашец от цветовете, но това не е кой знае какво в сравнение с гледката, която осигурява.
Невинаги ще имаме времето и желанието да положим толкова грижи и внимание за един букет. Понякога просто ще ни иска да го оставим с целофана. Няма правилно и грешно. Но ако това е нещото, което в момента внася цвят и разнообразие в ежедневието, развихрете се, експериментирайте и направете така, че да ви е приятно.
Снимки и текст: Невена Дорова/ Sprinkled by Nevena
Село Лехчево не се слави като меката на пинтерестките сукуленти, но именно на тамошния пазар съм си купувала страхотни екземпляри, които не само че са супер издръжливи и здрави като растения, а и цъфтят!
Името на този кактус доскоро не знаех, оказа се Стапелия. Жената, от която го купих, спомена, че цъфти, но тогава си казах „да бе, това невзрачно, криво и бодливо нещо, едва ли“.
Миналото лято се отвори първият цвят, след него втори – разкошни, във формата на орден с изящна бежово-кафява леопардова окраска. С леко неприятен, но поносим аромат. Все пак важни са насекомите, не нашите носове, нали така.
Този септември обаче, освен много избуяла в сравнително малката саксия, Стапелията се осея с над 15 пъпки. Цъфтят по 3-5 наведнъж, а миризмата стана буквално нетърпима. На а̀ко – каза Матеа, на нещо лошо – според Мартина, по мое мнение – на плик с престоял на топло блоклук. Бляк! Стана невъзможно да стои в стаята и го изнесох навън, точно по указанията на експертите, оказа се – да бъде малко на въздух през есента, за да се адаптира за зимата.
Полива се рядко, не изисква никаква поддръжка, не съм я и пресаждала. Завъжда се само с отчупване и забучване в саксия. Изключително красива, въпреки неприятното ухание, но понякога такива несъответствия се случват. Не само при цветята.
Автор на рубриката: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena
Макар повечето хора да ги смятат за предизвикателство, екзотично красивите съцветия са сред най-желаните бижута за дома. Изтънчени, феерични, с грабващи окото цветове и форми.
Трудните за отглеждане стайни цветя са всъщност изключително адаптивни и устойчиви.
За да се научим да как да се грижим за орхидеите, първо трябва да разберем малко повече за естествения им хабитат и условията, необходими за успешното им отглеждане.
Семейството на Орхидеите е едно от най-многобройните в света, растящи основно в тропическите влажни широколистни гори, в субтропиците и планинските региони… още с това изречение се опасявам, че вече загубих някои от вас. Ако продължите да четете обаче, обещавам да откриете само полезни и интересни факти, преплетени с отговорите на най-често задаваните въпроси, свързани с отглеждането им, както и снимков материал за по-голяма яснота.
Интересен е фактът, че в природата орхидеите се прикрепват към други растения, най-вече дървета, понякога и храсти, малка част – към скали или много твърда почва. Получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовната вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
Чрез въздушните си корени, които в природата са изложени на дъжд и вятър, набавят хранителни вещества и полезни елементи. Самите корени представляват тънки нишки, скрити под зелено-сребристата обвивка, която едновременно ги храни и предпазва. Тази обвивка доставя необходимата вода до корените. Ето защо орхидеите са предразположени към гниене, особено ако корените допълнително лежат във вода.
Къде да позиционираме орхидеята?
Най-разпространения вид орхидея, Фаленопсис или още Мот, е добре да поставите в близост до прозорец, без да я излагате на пряка слънчева светлина. Имайте предвид, че някои видове понасят по-нисък интензитет на светлина и биха предпочели по-тъмните кътчета на дома.
Поливане:
Напълнете дълбок съд с вода и поставете орхидеята в него. Накиснете добре за около 2 часа, след което я върнете обратно на мястото ѝ. Ако не разполагате с достатъчно време, напоете орхидеята обилно, отцедете я, и я върнете обратно в декоративната кашпа, като задължително се уверите, че сте изцедили добре излишната течност. Винаги проверявайте за събрала се вода в розетката и при наличие попийте с кърпа или салфетка. Това ще предотврати загниване.
Някои видове орхидеи имат вграден резервоар за вода в розетката от листа, което им позволява да складират запаси за по-сухи периоди. Много по-лесно е да преполеете орхидея, отколкото да я пресушите.
Орхидеите се нуждаят от пулверизиране от два до три пъти седмично, с цел имитиране на естествената влажна среда. Ако това не е възможно, алтернативен начин за постигане на влажност за растението е използването на няколко размера по-голяма чинийка, в която да подредите декоративни речни камъни. Налейте вода, която почти покрива камъните. Поставете саксията отгоре, като се уверите че дъното не докосва водата.
Бонус съвет: по възможност поливайте с дъждовна вода.
Колко често да поливаме?
В зависимост от сезона и температурата в стаята, накисвайте на всеки 7 до 10 дни.
Кога да подхранваме?
След като орхидеята е приключила периода на цъфтеж. Използвайте специален подхранващ разтвор за орхидеи. Прочетете инструкциите, пресметнете необходимата доза и наторявайте седмично.
За допълнителна грижа и обилен цъфтеж, в грижата може да включите и спрей за подхранване, с който се третират листата и корените. Това допълнително осигурява необходимата влага.
Грижи за орхидеята след прецъфтяване. По какво да познаем, че е още жива?
Не бързайте да изхвърляте растението, в него има още много живот. Някои видове орхидеи доживяват до 50 години. С правилните грижи ще имате щастието да се радвате на обилен цъфтеж в продължение на няколко месеца, всеки сезон. След като е прецъфтяла, орхидеята преминава към латентност или спящо състояние. Разгледайте внимателно корените и листата. Ако листата на орхидеята са плътни и зелени, а корените пълни и сиво-зелени, следователно растението е още живо, но приключило периода на цъфтеж.
Как да насърчим повторен цъфтеж?
Не бързайте да отстранявате стъблата, освен ако са пожълтели и изсъхнали. Отрежете само сухата част, като оставите зелената здрава. Също така, ако стъблото е прекалено дълго, можете да го скъсите като отрежете до четвъртия възел. Има вероятност от там да потръгне нов растеж, като е възможно от един възел да се появят два нови цветоноса. Освен от старите стъбла, поява на нови цветоноси може да очаквате и в основата на листата. Наблюдавайте за нови пъпчици.
- Преместете растението на добре осветено място близо до прозорец, без пряка слънчева светлина. Това ще осигури необходимите температурни градуси в порядъка на 20-27 градуса.
- Още по-важно условие, ако искате да насърчите орхидеята да цъфне е, да осигурите температурна разлика от около 10 градуса между дневните и нощните температури. Поставянето ѝ до прозорец допринася както за по-висока дневна температура, така и за малко по-ниската през нощта.
- Осигурете необходимата влага.
- Ежеседмично подхранвайте със специален разтвор за орхидеи.
Цъфтежът на някои видове орхидеи се влияе пряко от температурната разлика в стаята и продължителността на деня. Съществуват видове орхидеи, които цъфтят по време на студените месеци и късата продължителност на деня. Не се обезкуражавайте, ако сте следвали всички стъпки за грижа, а цъфтеж все още няма. Дайте шанс и проучете по кое време на годината да очаквате цъфтеж.
Как да различим нов корен от нов цветонос?
Новият цветонос е светло-зелен на цвят и сочи нагоре. Въздушният корен има сребриста обвивка и кафяв връх, обикновено сочи надолу или настрани. Различават се и по форма -коренът е по-удебелен на вид в сравнение с цветоноса.
Кога да пресадим орхидеята и каква почва да използваме?
В зависимост от размера на настоящата саксия и колко добре/зле се чувства тя, пресаждането може да се извършва един път в годината или на всеки две години. Не използвайте обикновена почва за цветя. За целта ще ви е необходима смесица от специални дървени стърготини, имитиращи естествения хабитат.
Защо е препоръчително да използваме прозрачни саксии?
Въздушните корени на някои видове орхидеи имат функцията да фотосинтезират, затова е много важно да използваме прозрачни саксии с дупки, когато ги пресаждаме. Също така, ако искаме да ги поставим в по-красиви кашпи, то тя също е добре да бъде подходяща за целта и да има дупки, осигуряващи въздух и светлина.
По какво да познаем, че преполиваме орхидеята?
Често признак за преполиване са пожълтелите и меки листа. Пропуснете проливането ако стърготините са още влажни или забележите наличието на мухъл в основата. Преустановете поливането до пълното изсъхване и след това удължете периода между поливанията.
Розите на Петьо избухват в цвят все повече с всяка изминала година. Без тор, само с поливане и дружно съседско подрязване (последния път бяхме трима човека – около 3 часа кръц-кръц, чак ножицата ми блокира). Вече никой не къса, всички цъкат с език и се любуват. Петьо познава всеки сорт по име и характеристики – тази е еди-каква си, тази е от еди-къде си, а пък тази е наречена на еди-кого си. Пълен розов разкош на градски терен.
Преди 8 години на това място имаше само трева.
Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 45. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.
Започнаха да ги крадат. Той бавно и търпеливо ги възстановяваше, докато не му писна и закачи надпис, който гласеше нещо от сорта на: „Моля ви, не крадете цветята, вложил съм време, пари и труд, уважавайте усилията на другите.“ А някой беше добавил с химикалка „ходи си на село като искаш градина“. Петьо не се отказа и продължи, скромно и нанатрапчиво, без да се тупа в гърдите и да търси одобрение. Засади ириси, зюмбюли, лалета, кремове, нарциси, зюмбюли, магнолия и какво ли още не. От ранна пролет до късна есен все нещо отпред цъфти.
Наблегна и на розите – всякакви видове, сортове и нюанси. Тези цветя са прекрасни, но се отглеждат трудно, изискват постоянна грижа, а и са скъпо хоби. Петьо монтира капкова напоителна система, отново по собствено желание и за собствена сметка.
Този юни пред входа избухна невероятно красива експлозия от цветове и ухания, буквално те зашеметява аромат отвсякъде, все едно си полял тротоара с разкошен парфюм. Всички ахват при вида им.
Ура за Петьо. Такива хора отново стабилизират вярата, че нещо все пак тук може да мръдне. Ако всеки си облагородява градинката – и буквално, и преносно.
*Снимките са от фотоисторията за Рин и Хика, публикувана в Parentland.bg
Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща – книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти – най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще – лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С Мартина заедно подредихме камъчета и охлюви – нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.
