дом - LAMARTINIA

Публикации

Новите дрехи на спалнята

Изумително е как едно помещение в базови цветове и форми може да се променя дори без ремонт, просто с помощта на няколко декоративни предмета и домашен текстил.

Може би не всеки си дава сметка, но обликът на спалнята до голяма степен се определя от „дрехите“ на леглото. Е, кой знае какво, казваме си, чаршафи и възглавници. Да де, ама са в центъра на стаята и заемат основна роля. Ако сте като мен и обичате често да трансформирате помещенията у дома, спалният комплект е първото нещо, което ще промени коренно стаята, колкото и да не ви се вярва.

В тази публикация се опитвам да покажа това нагледно, сменяйки различни стилове и цветове. Бялото спалньо бельо е фотогенично и инстаграм френдли, но пък цветните десени дават съвсем различна перспектива. Матеа ми асистираше през цялото време и още на първия сет, без да ѝ казвам нищо, възкликна: „Уау, мамо, все едно вашата спалня е някъде на морето!“

Важно: по време на снимките не пострада нито една спалня (поне не много, lol).

*Публикацията е в партньорство с българския бранд за спално бельо popijami.bg

Южен френски морски бряг

Зрели сладки смокини, светъл лен, колело привечер, боси крака на плажа, бяло вино и книга по залез.

Спален комплект Lux in Blue памучен сатен

Етно пътешественически дух

Ратан, бамбук, дантела, аромат на канела, горчив шоколад, спомени за места и хора.

Спален комплект Brown ранфорс

Бонбонено розова нежност

Сладост по бузите, пух, тюл, захарен памук през август, аромат на рози и летен букет в кошница.

Спален комплект Spring and love 100% памук

Тюркоазено лято

Прясна риба, сандали, тюркоазени води, слънчева палуба, сламени шапки, портокалов цвят, светулки и тънки презрамки.

Спален комлект Aqua памучен сатен

Графична монохромност

Градски лофт, образи в бяло и черно, разговори до късно, палачинки на терасата, ванилия, бърбън и чисто силно кафе.

Спален комплект Капчица ранфорс

08.08.2019/3 коментара/by LAMARTINIA

НАПРАВИ СИ САМ

Закачалката тип „няма да стане“

Обикновено щом някой ми каже „Оу, това няма как да стане“, стрелката на мотивацията ми удря максимума. Ама как така няма да стане, супер елементарно е! На теория съм го измислила, но в случай, че не мога да се справя сама с изпълнението, ми е нужно техническо съдействие.

Подобен тип закачалка бях мернала някъде из Pinterest, уж за спалнята, да мятаме дрехи отгоре, но тъй като не харесвам класическите портманта и мебели за коридора, реших, че ще пасне най-добре там. Тъкмо имаше нужда от разместване и трансформация.

Набавих бамбуковата пръчка (5 лв., от едно много симпатично малко магазинче за бамбукови и ратанови неща срещу баня „Мадара“), конопено въже (цената варира спрямо дебелината и метража) и куките от железарския магазин (5-6 лв., не помня точна сума), остана Тито да оразмери и монтира на тавана.

Ама как ще закачаме на тоя бамбук?

Защо точно такава закачалка?

Мария, нищо не се закача на тавана.

Уф, все такива ги измисляш.

Няма да стане просто.

Откъде го видя това?!

Що се занимавам и аз…

Само някои от репликите, на които бях подложена, но не се отказвам лесно. И след половин час – воала, вече имаме доста симпатична бамбукова закачалка за леки връхни дрехи. За тежките и мокри палта разполагаме с място зад нишата, така че нека не се безпокоим, всичко е точно. Шеувахме се, че сме малко като в магазин за дрехи, но и в това има чар.

Децата се прибраха и казаха „Ееее, мамо, много е яко!“ и аз добих вид на подсмихващ се доволно емотикон.

01.08.2019/2 коментара/by LAMARTINIA

ИНТЕРИОР

Блинк-блинк

Ако следите блога, може би знаете, че не съм от най-върлите почитатели на коледната суета и хамалогия.

Цялата тази истерия, пазаруване, резервиране, обикаляне и стрес, сещате се. Към коледните лампички обаче имам особена любов. Освен Пинтерест хит, те са и страхотен начин да си внесе човек малко блясък по всяко време на годината, независимо дали е празник или не. Който е идвал у нас знае, че на цветарника до бюрото си имам гирлянд, които стои там целогодишно, не защото ме мързи да го сваля, просто от време на време включвам блинг-блинг моменти настроение.

Когато от Енигма се свързаха с мен с идеята да направим нещо готино по темата, потрих ръце със задоволство. Искаше ми се да покажем част от приложенията на светлините и магията, която създават във всяко едно помещение, дори без присъствието на нито един друг празничен елемент. Речено-сторено.

Е, мислех, че съм наясно какво с лампичките – кабел, светлинки, щепсел, това. Да, ама не. Посещението ми в офиса на фирмата (най-големият вносител и производител в България на празнични светлини и фойерверки) ми доказа, че просто нищо не разбирам. Имало безброй видове, нюанси (само няколко на топлото бяло!), дължини, форми, дизайни. Използвах различни, но фаворит са ми гирляндите с медна жичка „купър“, при които няма и помен от грозните гумени кабели и пластмаса. Приличат буквално на украшение – нежни, малки, капкообразни, с възможност да насочвате и огъвате лесно в която посока желаете, в зависимост от идеята и местоположението. Топлият нюанс на бялото пък създава невероятен уют и топлина.

Ето и идеите за приложение, независимо от сезона и месеца:

Украса за празнична маса

Освен лампичките, умишлено не съм включила никакъв друг коледен елемент, но въпреки това масата изглежда тържествена и наконтена за парти. Не исках да прекалявам с блясъка, затова ползвах неутрални цветове и форми. Има истински УАУ ефект, а всъщност е нещо семпло, лесно и не изисква подготовка.

За целта използвах=> КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

Постоянна декорация

Независимо къде аранжирате лампичките, те незабавно придават коренно различен вид на всичко, дори на най-обикновени саксия, рафт или шкаф.

=>вляво – КЛЪСТЕР „купър“ медна жичка 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

=>вдясно – ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

=> КЛЪСТЕР „купър“ с медна жичка, 300 LED лампички, 3 м., розово

Временна декорация с естествени елементи

Икебана, сухи растения или клони, цветя, мъх, листа – въпрос на вкус и въображение. Всяка година по това време обикалям най-близкия парк с ножица и торба – хем прочиствам храстите, хем събирам материал за есенно-зимна декорация. Миналата година правих венци за врата, този път реших да е просто голяма ваза. Лампичките придават съвсем тържествен вид на аранжировката, без да са натрапчиви и кичозни.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка с батерии и дистанционно, 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Буркани и стъклени съдове

Този вид декорация е лесен и невероятно ефектен. Шишарки, клони, камъни, миди, свещ, плодове, изборът е безкраен. Ако вътре се настани и LED гирлянд, всико добива магическа светлина. Малките модели са удобни, защото са с батерии (и дистанционно с различни режими), които можете да пъхнете незабележимо в самия съд – така не загрозявате с излишни кабели и нямате нужда от ток, можете да местите където си пожелаете.

=> ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Акцент в тъмни помещения

Някои от лампичките са по-интензивни като светлина, други по-дискретни, и са хубав идеен акцент за коридори, тъмни ъгли или места без добро осветление и удобен контакт.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка, 100 LED лампички, 5 м., студено бяло

Реквизит за коледни снимки

Лампичките са напълно безопасни и играят ролята на перфектен аксесоар за празничните семейни снимки, дори да не сте облечени като снежинка и да снимате с обикновен телефон, не гоним арт висоти все пак. Правят красиви ефекти като фон и са изключително фотогенични. Падна голяма забава, виждате, Матеа твърдо заяви, че така ще отиде на детска градина.

=>КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

А покрай лампичките може да преразгледам отношението си към Коледа, кой знае. Вече ми е празнично, признавам. И все пак – светлината в очите и душата преди всичко, другото е контекст.*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

15.11.2018/2 коментара/by LAMARTINIA

ГРАДИНА

Стапелия – цветето, което мирише на плик с боклук

Село Лехчево не се слави като меката на пинтерестките сукуленти, но именно на тамошния пазар съм си купувала страхотни екземпляри, които не само че са супер издръжливи и здрави като растения, а и цъфтят!

Името на този кактус доскоро не знаех, оказа се Стапелия. Жената, от която го купих, спомена, че цъфти, но тогава си казах „да бе, това невзрачно, криво и бодливо нещо, едва ли“.

Миналото лято се отвори първият цвят, след него втори – разкошни, във формата на орден с изящна бежово-кафява леопардова окраска. С леко неприятен, но поносим аромат. Все пак важни са насекомите, не нашите носове, нали така.

Този септември обаче, освен много избуяла в сравнително малката саксия, Стапелията се осея с над 15 пъпки. Цъфтят по 3-5 наведнъж, а миризмата стана буквално нетърпима. На а̀ко – каза Матеа, на нещо лошо – според Мартина, по мое мнение – на плик с престоял на топло блоклук. Бляк! Стана невъзможно да стои в стаята и го изнесох навън, точно по указанията на експертите, оказа се – да бъде малко на въздух през есента, за да се адаптира за зимата.

Полива се рядко, не изисква никаква поддръжка, не съм я и пресаждала. Завъжда се само с отчупване и забучване в саксия. Изключително красива, въпреки неприятното ухание, но понякога такива несъответствия се случват. Не само при цветята.

30.10.2018/1 Comment/by LAMARTINIA

ГРАДИНА

Да отгледаш орхидея

Автор на рубриката: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena

Макар повечето хора да ги смятат за предизвикателство, екзотично красивите съцветия са сред най-желаните бижута за дома. Изтънчени, феерични, с грабващи окото цветове и форми.

Трудните за отглеждане стайни цветя са всъщност изключително адаптивни и устойчиви.

За да се научим да как да се грижим за орхидеите, първо трябва да разберем малко повече за естествения им хабитат и условията, необходими за успешното им отглеждане.

Семейството на Орхидеите е едно от най-многобройните в света, растящи основно в тропическите влажни широколистни гори, в субтропиците и планинските региони… още с това изречение се опасявам, че вече загубих някои от вас. Ако продължите да четете обаче, обещавам да откриете само полезни и интересни факти, преплетени с отговорите на най-често задаваните въпроси, свързани с отглеждането им, както и снимков материал за по-голяма яснота.

Интересен е фактът, че в природата орхидеите се прикрепват към други растения, най-вече дървета, понякога и храсти, малка част – към скали или много твърда почва. Получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовната вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.

Чрез въздушните си корени, които в природата са изложени на дъжд и вятър, набавят хранителни вещества и полезни елементи. Самите корени представляват тънки нишки, скрити под зелено-сребристата обвивка, която едновременно ги храни и предпазва. Тази обвивка доставя необходимата вода до корените. Ето защо орхидеите са предразположени към гниене, особено ако корените допълнително лежат във вода.

Къде да позиционираме орхидеята?

Най-разпространения вид орхидея, Фаленопсис или още Мот, е добре да поставите в близост до прозорец, без да я излагате на пряка слънчева светлина. Имайте предвид, че някои видове понасят по-нисък интензитет на светлина и биха предпочели по-тъмните кътчета на дома.

Поливане:

Напълнете дълбок съд с вода и поставете орхидеята в него. Накиснете добре за около 2 часа, след което я върнете обратно на мястото ѝ. Ако не разполагате с достатъчно време, напоете орхидеята обилно, отцедете я, и я върнете обратно в декоративната кашпа, като задължително се уверите, че сте изцедили добре излишната течност. Винаги проверявайте за събрала се вода в розетката и при наличие попийте с кърпа или салфетка. Това ще предотврати загниване.

Някои видове орхидеи имат вграден резервоар за вода в розетката от листа, което им позволява да складират запаси за по-сухи периоди. Много по-лесно е да преполеете орхидея, отколкото да я пресушите.

Орхидеите се нуждаят от пулверизиране от два до три пъти седмично, с цел имитиране на естествената влажна среда. Ако това не е възможно, алтернативен начин за постигане на влажност за растението е използването на няколко размера по-голяма чинийка, в която да подредите декоративни речни камъни. Налейте вода, която почти покрива камъните. Поставете саксията отгоре, като се уверите че дъното не докосва водата.

Бонус съвет: по възможност поливайте с дъждовна вода.

Колко често да поливаме?

В зависимост от сезона и температурата в стаята, накисвайте на всеки 7 до 10 дни.

Кога да подхранваме?

След като орхидеята е приключила периода на цъфтеж. Използвайте специален подхранващ разтвор за орхидеи. Прочетете инструкциите, пресметнете необходимата доза и наторявайте седмично.

За допълнителна грижа и обилен цъфтеж, в грижата може да включите и спрей за подхранване, с който се третират листата и корените. Това допълнително осигурява необходимата влага.

Грижи за орхидеята след прецъфтяване. По какво да познаем, че е още жива?

Не бързайте да изхвърляте растението, в него има още много живот. Някои видове орхидеи доживяват до 50 години. С правилните грижи ще имате щастието да се радвате на обилен цъфтеж в продължение на няколко месеца, всеки сезон. След като е прецъфтяла, орхидеята преминава към латентност или спящо състояние. Разгледайте внимателно корените и листата. Ако листата на орхидеята са плътни и зелени, а корените пълни и сиво-зелени, следователно растението е още живо, но приключило периода на цъфтеж.

Как да насърчим повторен цъфтеж?

Не бързайте да отстранявате стъблата, освен ако са пожълтели и изсъхнали. Отрежете само сухата част, като оставите зелената здрава. Също така, ако стъблото е прекалено дълго, можете да го скъсите като отрежете до четвъртия възел. Има вероятност от там да потръгне нов растеж, като е възможно от един възел да се появят два нови цветоноса. Освен от старите стъбла, поява на нови цветоноси може да очаквате и в основата на листата. Наблюдавайте за нови пъпчици.

Преместете растението на добре осветено място близо до прозорец, без пряка слънчева светлина. Това ще осигури необходимите температурни градуси в порядъка на 20-27 градуса.
Още по-важно условие, ако искате да насърчите орхидеята да цъфне е, да осигурите температурна разлика от около 10 градуса между дневните и нощните температури. Поставянето ѝ до прозорец допринася както за по-висока дневна температура, така и за малко по-ниската през нощта.
Осигурете необходимата влага.
Ежеседмично подхранвайте със специален разтвор за орхидеи.

Цъфтежът на някои видове орхидеи се влияе пряко от температурната разлика в стаята и продължителността на деня. Съществуват видове орхидеи, които цъфтят по време на студените месеци и късата продължителност на деня. Не се обезкуражавайте, ако сте следвали всички стъпки за грижа, а цъфтеж все още няма. Дайте шанс и проучете по кое време на годината да очаквате цъфтеж.

Как да различим нов корен от нов цветонос?

Новият цветонос е светло-зелен на цвят и сочи нагоре. Въздушният корен има сребриста обвивка и кафяв връх, обикновено сочи надолу или настрани. Различават се и по форма -коренът е по-удебелен на вид в сравнение с цветоноса.

Кога да пресадим орхидеята и каква почва да използваме?

В зависимост от размера на настоящата саксия и колко добре/зле се чувства тя, пресаждането може да се извършва един път в годината или на всеки две години. Не използвайте обикновена почва за цветя. За целта ще ви е необходима смесица от специални дървени стърготини, имитиращи естествения хабитат.

Защо е препоръчително да използваме прозрачни саксии?

Въздушните корени на някои видове орхидеи имат функцията да фотосинтезират, затова е много важно да използваме прозрачни саксии с дупки, когато ги пресаждаме. Също така, ако искаме да ги поставим в по-красиви кашпи, то тя също е добре да бъде подходяща за целта и да има дупки, осигуряващи въздух и светлина.

По какво да познаем, че преполиваме орхидеята?

Често признак за преполиване са пожълтелите и меки листа. Пропуснете проливането ако стърготините са още влажни или забележите наличието на мухъл в основата. Преустановете поливането до пълното изсъхване и след това удължете периода между поливанията.

Снимки: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena

18.10.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

ГАСТРОЛ

Гастрол: Вера Георгиева

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

Вера Георгиева – LA VITA SEMPLICE

Възраст: на 35 съм, странното е, че се наложи да смятам, докато стигна до коректното число. Сигурно защото напоследък не си правя труда да отбелязвам рождения си ден.

Начало на блога: съществува от края на януари 2017. Исках да започна годината на чисто, тъй като 2016 беше много турбулентна в емоционално отношение, така че идеята изкристализира в края на тази тегава година, но имах колебания какъв е точно смисълът от още един блог в пространството. Все пак в първите дни на януари си купих домейна и първия пост написах на 30 януари 2017 г.

Основни теми: малко непостоянни са, точно като мен самата. В началото пишех повече за гардероба си и напъните да го превърна в капсулен гардероб, исках да правя повече outfit постове, с които да покажа, че нямаме нужда от стотици дрехи, за да изглеждаме различно всеки ден, но това бързо премина, тъй като или ми липсваше настроение, или фотограф.

После започнах да го използвам за формулиране на собствените си мисли, а след това за документиране на “направи си сам” проектите и семейните ни пътуванията. Така или иначе в момента (а вероятно и така ще си остане) това е само един личен дневник, където споделям нещата, които ме вълнуват, вдъхновяват и мотивират към конкретния момент според по-постоянните си интереси, които са в сферата на домашния уют, естетиката, децата и (пре)откриването на света, себе си и околните.

Когато започнах си казах, че искам да вдъхновявам и подкрепям хората да живеят живота си бавно и спокойно, като споделям максимално искрено своите собствени опити да правя точно това. Наистина се затруднявам да определя с думи прости и малко на брой за какво аджеба е този блог.

Кое му е сложното на простия живот?

Въпросът е много интересен и сигурно всеки има свой собствен отговор. За мен сложното е да различавам нуждите от желанията си. Опитвам се да живея живот, в който намират място само неща, хора и случки, от които се нуждая, за да бъда щастлива. Това е личната ми дефиниция за прост живот.

Кога човек се научава кое му трябва, за да бъде щастлив? При теб как и в какъв етап се случи?

Щастието е променлива величина. Моето щастие е усмивката на лицето на детето ми; прегръдката на мъжа ми; разпалените разговори (в които понякога се ражда и някоя истина) с приятелите и родителите ми; всеки дъх в планината; сутрешната песен на птицата, която живее на дървото в двора пред спалнята ни; шумът на вълните, когато си лягам в палатката на плажа; дъждът, който потропва ритмично по прозорците; мирисът на окосена трева; времето, в което пътуваме семейно и откриваме нови и непознати места; моментите, в които осъзнавам, че съм част от много по-голям и неразбираем за мен план. Да признаеш и оцениш тези малки късчета наслада е щастие.

Не знам дали трябва да се учим на това, но определено трябва да се научим, че не е нужно винаги да сме щастливи. Всички имаме и добри, и лоши дни (месеци, години) и това е окей. Не приемам манифестацията на щастие пред света, безграничния позитивизъм и патетичните мотивационни речи и цитати, които доскоро се лееха щедро в интернета. Старая се да общувам със и да следя хора, които са искрени за всичко, през което минават и не се страхуват да споделят и радостите, и болките си. Това е филтърът, който си наложих преди близо две години на излизане от един страхотен бърнаут, в чиято връхна точка се опитвах да съчетавам ролята на майка, съпруга, домакиня, професионалист на два фронта, душеприказчик, помагач и перфекционист. Започнах да намалявам малко по малко ангажиментите и вещите, които ме задушаваха и ме караха да се чувствам неудовлетворена и неосъществена, за да имам време, място и душа да оценя моментите, за които говорих по-горе.

30.09.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

РЕВЮ

Neroli – нов аромат от I/TEMS

Има един период в годината, в който сякаш изведнъж проглеждаш – сетивата ти се изострят, небето се прояснява, пробива слънцето, напъпват парковете и улиците, ендорфините нахлуват в главата ти и сякаш някаква велика енергия се отприщва, за да посрещне голямото пролетно събуждане.

Е, абсолютно олицетворение на този период е новият аромат от I/TEMS – Neroli. Изпълва стаята с флорален аромат и нежен цитрус за минути, все едно влизате в цветна градина вместо в хола си, съвсем сериозно.

Нероли, лимон, портокалов цвят, бергамот, иланг-иланг, посипани леко с бял мускус и маршмелоус – I/TEMS са се постарали да сътворят силно въздействаща благоуханна бомба, която ви кара да си представяте вечери край плажа, боси крака в пясъка и коктейли в ръката. На ръба на зимата безспорно имаме нужда от аромати, стимулиращи въображението и мисълта – нов парфюм, подправка, вино, букет или свещ – за да стъпим плавно в новия сезон, без тежестта на палтата, сивите настроения и протяжната меланхолия. Освен благоуханието, допълнителна свежест носи и красивата, пролетно закачлива илюстрация на Розалина Буркова, обмислен е всеки детайл, както винаги. Освен на самите продукти, съм страхотен почитател на опаковките – изящни до последното ръбче.

Всеки нос ще усети различни неща тук – едни ще надушат първо белите цветя, други цитруса или бонбоните, трети портокала и мускуса. И това е най-хубавото на тези многокомпонентни комбинации (създадени в Grasse, Франция) – умеят да се видоизменят и адаптират към всеки вкус. Много харесах Neroli, но все пак фаворит от асортимента на I/TEMS ( с уговорката, че не съм пробвала всички) за мен си остава Fig Leaves – напълно пристрастяващ, мога спокойно да го ползвам и като парфюм.

Indulgence е вдъхновението на новия аромат – да се отдадеш на нещо, за което силно копнееш. Напълно съм съгласна – да влезе хубавото време!

Официалното представяне на Neroli ще бъде в галерия Структура на 21 март 17-21 ч.=>

*Продуктът ми беше предоставен за тест от I/TEMS. Ревюто изразява личното ми мнение.

14.03.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

Семейни фотоистории

Великденски зайчета

Този месец Матеа се появява във великденския онлайн каталог на Lidl. От мен – плана, снимките и думите, от нея – дизайна на яйцата и усмивките.

Празниците в нашето семейство през последните няколко години минават без напрежение, куп задължителни неща, обичайната лудница и хаос. Стараем се единствено в две неща – да бъдем заедно и да се забавляваме.

Ама това че не сме боядисали по някакъв нечуван приказен начин яйцата, или че не сме извадили елхата още ноември, или че нямаме 186 традиционни ястия на трапезата, или че холът ни не прилича на картинка от Pinterest – няма проблем. Споко, както казват децата, всичко е под контрол. Стремим се да не се изнервяме взаимно, нито да се влияем от това кой къде отишъл или как се приготвял със седмици – ние сме си ние, няма нужда да се сравняваме и да се състезаваме с другите. Разходки, почивка и време, пълноценно прекарано в компания на най-близките – това избираме, вместо да се изтощим от подготовка и да изплезим език от прзнични задачи.

Така ще направим и този Великден:

Решили сме яйцата да бъдат чисто бели, нарисувани с цветни флумастери от децата (а и от нас!). Хем ще се забавляваме, хем няма да цапаме цялата къща, хем ще вложим творчески елемент.
Козунаците ще бъдат от магазина или любима пекарна. Никой от нас не би се заврял доброволно в кухнята да меси с часове. А и със сигурност няма да ни се получи най-пухкавото тесто на света.
Украсата ще ограничим до дребни предмети и свежи сезонни цветя от пазара. Ще ги подредим във вази или ще направим красиви венци – за глава, маса, врата или стена. Могат да бъдат и от подръчни материали с произход парка или градината – напъпили клони, сухи клечки или интересни храсти с причудливи листа.

…..

Продължението на публикацията е тук=>

12.03.2018/2 коментара/by LAMARTINIA

Без категория

Отчаяни съпруги без гънки*

*да се разбира като гънки от намачкване на тъкани, не мозъчни

Започвам този материал без увод, с едно единствено изречение: „Казвам се Мария и не обичам да гладя.“

Гладенето винаги е било, е и ще бъде една от най-омразните, досадни и монотонни домакински дейности, за които мога да се сетя.

През първите месеци след раждането на Мартина опъвах в транс всяко изпрано чорапче, боди и шапчица – упражнение, което никога повече не бих повторила, но тогава го смятах за задължителна и неотменна част от живота с новородено. ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЗИНФЕКЦИРА! Няма нужда да казвам, че с Матеа пропуснах спокойно тази дейност.

Минавала съм и в другата крайност – цели периоди, в които не гладех изобщо. Просто един ден ми писна, отказах, всеки се оправяше както може, издърпвайки каквото му трябва от купа изпрани дрехи. Привърженик съм обаче на спретнатия външен вид, а деца с фанелки на хармоника не беше най-удачен вариант, затова поднових мантра сесиите с ютията.

Всеки път, щом гладенето ми се стори трудоемко и изяждащо ценно време, поглеждам към двете ретро ютии в хола. Преди няколко века, за да изгладиш един брой риза, е било необходимо да:

нацепиш дърва;
занесеш дървата до печката;
заредиш печката;
запалиш печката;
да подготвиш въглени/въглища;
да поставиш въглените в търбуха на ютията;
да изчакаш да загреят чугуна;
евентуално да изгладиш…

Направо е възхитително, че живеем в 21 век и гладенето се случва за минути. Обръщам дъската срещу прозореца, надувам музиката и някак успявам да стопя камарата пране с вдъхновени еднотипни движения с дясната ръка.

Щом от Philips ми предложиха да тествам новата ютия с парогенератор (сигурно вече сте срещали информация за нея), първият ми въпрос беше „А глади ли сама?“, „Ами…почти“, беше отговорът. Давайте я тогава! Ето строгите ми заключения:

Плюсове:

Не залепва нищо! По погрешка изгладих детска фанелка с гумиран надпис – без щети и за фанелката, и за ютията.
Не се долива постоянно вода. Генераторът помества 1.8 л., което е достатъчно за 2 часа гладене. Повече не бих си и причинила.
Не търкаш по сто пъти върху упорити гънки. Всичко става огледално от първо минаване. Без майтап. Технически параметри: налягане на парата до 7,5 бара и парен удар до 400 гр. Не разбирам какво означава, но определено е добре.

Няма нужда от настройка за различните видове тъкани. Може би един от най-големите плюсове на тази ютия – гладиш подред коприна, вълна, синтетика, не регулираш, не сменяш програми. Супер!
Самата ютия е лека и заострена, което улеснява при гладене на детайли, яки, ръкави.
Глади вертикално. Не купувам някакви супер специални ултра скъпи дрехи, които изискват невероятно детайлна поддръжка, именно защото смятам, че е излишна грижа и отнемащо време действие, но за ризи, пайети, рокли (на децата, аз имам 2-3 общо) вертикалното гладене е много удобно.
Не е шумна. Имам стар модел на Philips, също с парогенератор, който обаче е много шумен, събуждаше Мартина докато беше бебе. Тази е деликатна и почти безшумна.
Има светлинни и звукови индикатори за всички функции.
Не изгаря. Знаете, докато сгънеш или разкопчаеш нещо, звънне телефон или просто се разсеете за малко – няма страшно, щети не причинява.

Минуси:

Не глади сама. Еми…това е положението.
Обемна е, трябва да се постави на пода или шкаф, върху дъската не е удачен вариант. Но такива са този тип ютии, за сметка на това са доста по-мощни от останалите и пестят време.
Цената е безспорно висока. Конкретният модел е Philips PerfectCare Elite GC9642/60 и е на цена около 700 лв., което си е сериозна сума за уред. Има обаче и по-бюджетни варианти от същата серия. А и качеството, улесненията и множеството функции имат своята цена, какво да се прави.

„Това е мерцедесът на ютиите, не знам как ще се върнем към нашата…“ – каза Тито (който глади доста успешно и сам) и с тъга прибра обратно тест ютията в кашона.

*Публикацията е в партньорство с Philips България.

07.12.2017/2 коментара/by LAMARTINIA

Семейни фотоистории

Чистенето е елементарно, мамо!

– Е, какво толкова, мамо, можем и сами да почистим, елементарно е. – каза Мартина, без да подозира, че се забърква в реална ситуация.

– Хайде бе, сериозно ли? Да пробваме?

Двете се споглеждат набързо:

– Ми хайде!

Съвсем не на шега им предоставих всички необходими атрибути за основно почистване – iRobot Roomba 896, гюдерия (ау, какво е това ужасно нещо?!), препарат за стъкла и четка за прах. Спестих стирката, прането, миенето на чинии и сортирането на дрехи, нека не прекаляваме с ентусиазма на децата.

Минути за размисъл, опит за организация, кратко скарване и лек хаос. Сестри Петкови в действие.

Подът е лесен – iRobot Roomba 896 e член на семейството и се справя абсолютно сам, с натискане на едно копче. А и говори, намира си пътя, не пада по стълби, качва се върху килими, спира за почивка, настройва се от мобилен телефон и отива до батерията СЪВСЕМ САМ!

Дори заобикаля купичките за храна на Ерик и други места, до които го програмираме да не ходи. Умен човек … пардон, робот.

Освен пода, трябва да подредим, да избършем прах, да почистим огледалата… друго?

Да се забавляваме, естествено. Това го умеем най-добре, дори по време на чистене.

Ерик малко пречи, защото постоянно иска да си играем, но някак ще го включим в работата. Само дето не сме сигурни точно как.

Оказа се, че чистенето хич не е лесна работа и човек бързо се изморява. Би било хубаво да има робот, който мие прозорци, прибира дрехи от пода и играчки по местата им, също да глади и да пише домашни. Упс, поувлякохме се.

Все пак с добри помощници всичко се получава много по-лесно и бързо.

Остана ни време дори да полеем цветята – на това му се казва добра организация.

След кратко запознанство и малко лаене, Ерик се сприятели с iRobot. Крайно време е да му измислим истинско име, защото и той е част от семейството. Включва се сам, дори да ни няма вкъщи, събира трохи, косми, прах и боклуци, влиза даже под мебелите, единствено трябва да изпразваме контейнера от време на време. Не се изморява, не лае, не раздава заповеди и не прави забележки – идеалният домашен помощник.