Публикации

Времето не пречи на щастието.

Има далеч по-приятни теми за разговор от жегата, студа, дъжда, снега, мъглата. Винаги може да се намери песен, книга, дума, човек или място, които да оправят нещата, стига да не се оставим на фиксациите да трият смисъла. Все да искаме да е нещо, което не е в момента, може да бъде много изтощително, а и излишно.

Тази есен-зима употребихме за разходки, независимо от времето, често и без фотоапарат, просто навън, заедно. Разкошни планини са на един хвърлей разстояние и е почти престъпление да не се качиш поне веднъж в седмицата, в месеца, в сезона.

Първата ни зима с Ерик. Зимата, в която за малко да останем без него. Зима, в която не се случи нищо особено, но се оказа много специална, с щастлив край. Не я чакам да си тръгне, защото това така или иначе ще се случи.

Каквото и да е времето, хубаво е, че го имаме. Да го оставим на мира, да не го хулим и да не му придиряме. То знае какво прави и е по-велико от нас. Ние само минаваме по споделените пътеки.

 

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен.

Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове – на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

Опаковки

Червеното и златистото не са единствените възможни решения за коледната декорация.

Има чудесни други цветове и съчетания, които съвсем успешно могат да донесат празнично настроение. В случая – нюанси на кафявото, синьото и бялото.
Основните материали за тези опаковки са: обикновена амбалажна хартия, картонени кутии и канап.


Парче дънков плат, плетено цвете и памучна панделка
Хартиена подложка за чаша, декоративна капка и плетено на една кука цвете
Хартиени подложки за чаша и пръчка канела
Дантела, част от украса за елха и плетено на една кука цвете
Дантела, сушен портокал и копче
Дантела и копче
Дантела, шишарка и пръчки
Дантела и дървено копче
Перо, сатенена панделка и стиропорени топки
Ластична дантела и декоративен елемент
Дантела и декорация за елха
Торбичка за подаръци от органза, сребрист шнур и стиропорени топки

Първото писмо до Дядо Коледа по нейна собствена инициатива.

Седна на кухненската маса с един жълт плик, който беше изнамерила отнякъде и със ситни движения и присвити устнички започна да изрежда . Основните са ясни, графа „разни други неща“ е обобщаваща за внезапно появили се желания.

Коледа си е Коледа, но върху плика напомня, че все пак преди това има рожден ден и не бива да пропускаме тортата и гостите.

Не пожела да пуснем писмото, Дядо Коледа сам щял да дойде и да си го прочете. Всяка вечер преди да заспи го слага на видно място, за да не затруднява получателя в разхвърляната стая.