Публикации

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип „Мило дневниче“, така че накратко – кокетен малък център по поречието на две реки – Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията – смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му – близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж – невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

С риск да ви досадя, продължавам с френската тема. Петанк. Правилата на играта няма да обяснявам, ако искате повече информация – тук. Метални топки, пясък, малко дървено топче и французи, това е общо взето. С корени още в 8-9 век, петанк днес е национален спорт във Франция. Не бях присъствала на живо и когато попаднахме на площадката в Jardin du Luxemburg в Париж, с интерес седнахме да наблюдаваме.
За атмосферата иде реч. Слънчев летен следобед, шарена сянка, няколко усмихнати играчи и цяла група зрители по металните столчета наоколо. С книга, кафе или приятел. Абсолютна лежерност и безвремие.
Играчите са с отиграна походка и маниери, професионално екипирани. Очевидно всички се познават. Поздравяват се и разменят по няколко думи. Тренират. Истинската игра не е започнала. Усмихват се и личи, че им е страшно приятно. Харесва им, че ги снимам. Позират и ми кимат с глава като някаква форма на одобрение и поздрав. Зрителите също са приятни хора в добро настроение.
Най-харизматичният играч е петдесет и няколко годишен мъж с бяла дълга коса. С уверени плавни движения и достолепна осанка се носи из площадката. Дава кратки обяснения и продължава съсредоточено да тренира. Явно обича да го наблюдават почти толкова, колкото обича петанк. Присъединяват се и още хора. Чаровна жена с поло шърт около петдесетте също е от професионалистите. Не знаех, че и жените се включват активно в играта.
Пристига колоритен зрител със сламена шапка, хавайска риза на неприлично големи бели цветя на ярко червен фон и внушителна лула. Поздравява с три целувки по бузата всички играчи. Вижда, че снимам, усмихва ми се и сваля шапка за поздрав. Усмихвам му се и аз и се сещам, че нямам шапка, която да сваля, а само диадема с цвете. Язък, щеше да е много френско:-))
Атмосферата е толкова дружелюбна, че направо ми идва да хвърля апарата и да размятам хаотично нечии топки (да се разбира буквално, в контекста на играта:-)) Снимките са лоши, така се зашеметих, че до края не успях да наглася настройките. Почти схванах правилата. Има си похвати на хвърляне и нужда от майсторлък. Специални кърпи, с които се бършат топките. Магнити, с които вдигането им от земята е по-лесно.
В близкото кафене се събират още хора и се присъединяват към зрителите.
Тръгваме си. Мина ми през ума да вляза и разцелувам всички играчи, но се спрях навреме.
Изключително приятен следобед. Люксембургската градина е приказна.Времето чудесно. А петанк е стилен начин за прекарване на свободните минути или обедната почивка. Определено по френски.





Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.
За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!
Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.
Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.
За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.
Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂
Capri
Positano