След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен.

Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове – на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

6 Коментари
  1. Avatar
    Милена Ангелова says:

    Как ги правите тези снимки, какво им баете, просто усещам как децата ви дишат…Толкова са живи, ярки, въздействащи!

    Прелестна сте, бъдете здрави всички у дома!

    Отговор
  2. Avatar
    vesela says:

    Хм, хм, аз съм по-зле и от теб, или пък по-добре, просто защото никога не си го причиних:)
    Така точно си опитала и моето неразбиране какво им е хубавото на зимните почивки и ските!
    Огромни очи опулвам, видя ли как някой умира от кеф, заради пързаляне с шейна, а аз дори, като дете не помня да съм го обичала…
    Аз изпитвам почти ужас от факта, че мога да се намирам в планината в непроходими зимни условия…бррр, кошмар…ами ако останем без ток, вода, топлина, храна…с ужасяващия студ и сняг наоколо…не, благодаря:))
    Жалко че освен на картинка няма шанс да видя цялата красота на планината отблизо, но…не бих си причинила всички останали негативни емоции:)
    Последния път, когато ме накараха да излизем от населеното място, където бяхме и да се разходим до гората, на има, няма 500-1000 метра, газейки в снега…се разплаках, защото никой не искаше да ми повярва, че не ми е хубаво и искам да се върна:((( Не, наистина не съм глезла и трудно изпадам в такива ситуации, но…!

    Отговор
  3. Avatar
    Ивелина Венкова says:

    Ужасно много ми харесва да чета историите Ви и да разглеждам снимките към тях.
    Носят ми много приятно настроение и някакво спокойствие, може би от това, че намирам много общи неща с Вас – децата, начинът по който се изказвате и преживявате тези ситуации… Прекрасна сте, Мария! Бъдете здрави.

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *