LAMARTINIA - личен блог на Мария

LAMARTINIA се появи на бял свят през февруари 2010 година.

Оттогава досега продължава да бъде място за семейни истории; диви думи; далечни и близки места; разкази в кадри; хора, с които сме на сходна честота.

Това не е блог с полезни съвети или 10 начина да бъдем креативни. И няма амбиция да учи, показва или да дава инструкции.

Силата на споделянето е велика, а нечии истории може да са нашите собствени. Затова е важно да си ги разказваме.

Приятно пребиваване тук.

За контакт с мен

DSC_2175_web_crop

Cuba 2017 edit-32-web

Cuba 2017 edit-26-web

ТЪРСИТЕ НЕЩО КОНКРЕТНО?

БЪЛГАРИЯ

Септември с пясък по носа

ПО СВЕТА

Къщата на щастието

РОДИТЕЛСТВО

Време не за себе си, а за нас

ПО СВЕТА

Topes de Collantes и Cienfuegos

Още от архива

ПАРТНЬОРСТВО С LAMARTINIA

СЕДМИЧЕН LAMARTINIA БЮЛЕТИН

Бюлетинът пристига през неделя директно в пощата ви.

Mалко бележки на автора + актуални, интригуващи, полезни, забавни, любопитни линкове на най-разнообразни теми.

Можете да се отпишете по всяко време. Не съдържа реклами и спам.

Записвам се

instamartinia

“Светът е една постоянно жива и туптяща надежда”. Говорим си с @twohungrypeople за село, света, храната, дома, пътешествията, избора къде да бъдеш и любовта им към България - от три години те градят своя дом именно тук. Анна и Марчин в Гастрол - линк в профила. Чудните снимки с кокошка са тяхно дело🐔

#инстаселобг #истинскитеинфлуенсъри

Детето с милиони емоции пре

Детето с милиони емоции преди 10 години💙 @martina_petkova29

Лятото на село реших да направя каменна пътека. О, те трябва да се вкопават, много е трудоемко, Мария, няма да стане, Боже, мамо, бяха основно коментарите на хората, които винаги ме подкрепят, но са свикнали с често налудничавите ми идеи. То някой трябва да те свързва с реалността все пак. Наскоро, при думите ми “Имам една идея” Мартина ми отговори “О, не съм сигурна, че искам да я чуя”. Та не е като да не ме познават.

Няма подходящи камъни, ще се развали при един дъжд, стой си почивай, къде ще мъкнеш камъняци - опитаха се всячески да ми изпарят ентусиазма, но на мен колкото повече ми казваш, че няма да стане, толкова повече се заинатявам. Обърнах целия двор в търсене на плоски камъни, зидът ни е от такива, правен от прадядо ми, бая големшки, но има и по-компактни. Рових, влачих, чистих, сортирах. После трябваше да оплевя въпросния участък, да разкопая, изровя всички кореняци, да заравня и съответно да подредя камъните - големите на поне 10 см.дълбочина и в естетичен вид. В най-голямата жега, не мирнах докато не я направих. На първата снимка се вижда докъде бях стигнала, мотичката ми също допълва лайфстайла. Наложи се да размествам и пререждам, някои бяха прекалено нагоре и нивото се разваляше, все пак идеята е да се ходи по нея, не да се пребиваме.

И както всички бяха - няма да стане, почнаха да викат бе не е лошо, екстра. Довлачихме едни варовици от Огоста, които са меки, но много красиви, най-големият легна перфектно пред огнището. Пътеката е малка, обаче лъкатуши до арката с розите и о, боже, имах чувството, че съм вдигала щанги, така ме боляха ребрата. Мистика си остава как целият зид е направен именно от такива камъни, на над 2 метра височита.

С децата събрахме малки кръгли камъчета и ги подредихме между големите. Калдъръм си стана направо. Измих с маркуча, пометох - пътечка за чудо и приказ. Дори не съм я снимала както трябва, но бях толкова щастлива, че излезе изпод моите ръце. През март първата ми работа беше да видя дали всичко си е на място, а през април я почистих от треви и листа, такава гордост, все едно мол съм построила.

Няма поука или послание в тая история, просто една пътека - от мен, за всички, които ще вървят по нея.
#инстаселобг

Heartbreakingly beautiful✨

Снощи гледахме стар епизод на No reservations с Антъни Бурдейн, нямаше много храна, Куба не блести със забележителна кухня, в предаването бяха снимали предимно хора, истории, бейзбол и гледки. В края той завърши, че е heartbreakingly beautiful - самата истина. Често се връщам там мислено, по един или друг повод. Не съм обиколила 569 държави по списък, но знам със сигурност, че друго такова място просто няма. И винаги, безусловно и незабавно бих се върнала пак💘

Хълмовете на кучешкия парк🌳

Вчера един съсед кучкар ми разказа, че тези мини планини, толкова привлекателни и красиви през всеки сезон, са били образувани след изкопите и строежа на НДК. Струпаната пръст е била оставена и сега, освен чудно живописни, служат за пързалка през зимата.

Любимият ми парк, който никога не е претоварен като другата част на Южния, няма сергии, хората са приятни и възпитани - четат, правят си пикник, целуват се, връзват хамаци, празнуват рождени дни, въргалят се по тревата, говорят си, слушат дискретно музика, събират си боклуците и никой на никого не пречи. И още нещо ключово - никой не се шокира и не цъка с език при вида на щастливи, оплезили език, побъркали се от тичане, игра и свобода кучета.

А мястото от втората снимка, бившата топлоцентрала, е почти готово и надяваме се през септември да отвори врати като център за съвременно изкуство с галерия и зала за събития.

© COPYRIGHT LAMARTINIA 2010 -2020

ALL RIGHTS RESERVED – Всички изображения и текстове, освен изрично упоменатите с източник, са собственост на LAMARTINIA.

Ползването им без позволение е абсолютно забранено и подлежи на законови санкции.

www.lamartinia.com

ЗА KОНТАКТИ