LAMARTINIA - личен блог на Мария

LAMARTINIA се появи на бял свят през февруари 2010 година.

Оттогава досега продължава да бъде място за семейни истории; диви думи; далечни и близки места; разкази в кадри; хора, с които сме на сходна честота.

Това не е блог с полезни съвети или 10 начина да бъдем креативни. И няма амбиция да учи, показва или да дава инструкции.

Силата на споделянето е велика, а нечии истории може да са нашите собствени. Затова е важно да си ги разказваме.

Приятно пребиваване тук.

За контакт с мен

DSC_2175_web_crop

Cuba 2017 edit-32-web

Cuba 2017 edit-26-web

ТЪРСИТЕ НЕЩО КОНКРЕТНО?

БЪЛГАРИЯ

Септември с пясък по носа

ПО СВЕТА

Къщата на щастието

РОДИТЕЛСТВО

Време не за себе си, а за нас

ПО СВЕТА

Topes de Collantes и Cienfuegos

Още от архива

ПАРТНЬОРСТВО С LAMARTINIA

СЕДМИЧЕН LAMARTINIA БЮЛЕТИН

Бюлетинът пристига през неделя директно в пощата ви.

Mалко бележки на автора + актуални, интригуващи, полезни, забавни, любопитни линкове на най-разнообразни теми.

Можете да се отпишете по всяко време. Не съдържа реклами и спам.

Записвам се

instamartinia

Някои размисли за порастването, пубертета, децата и наместването им в света, заедно с една импровизирана фотоистория от април на село - линкът с продължението и публикацията са в профила.

“Харесва ми тази възраст 10-12. Обичам да наблюдавам как децата се оформят, утвърждават, наместват себе си и света около тях. Как тестват граници, опипват почвата, как се ядосват от несправедливости и се възмущават от нечии постъпки, как преоткриват приятели и се разочароват от други, как горят в някакви неща, носещи им удоволствие и преодоляват другите, досадните и неприятните. Страхотно е да ставаш свидетел на това всеки ден, също както напролет всичко избухва в цвят, ухае, разпуква се, натрупва клоните и взривява с нереални нюанси. Децата са ми интересни повече от всички възрастни накуп.”

Докато най-далновидният от

Докато най-далновидният от нас си ловеше кротко риба на сухо под един мост, ние трите тръгнахме нагоре към водопада. Но вместо Под камико се озовахме Под дъждо. Чисто мокри - бельо, чорапи, всичко, бретонче на кичурчета - екстра. Пишман планинари по якенца дето пропускат и платненки, както викат на село. Връщането си беше кална пързалка с пляскащи по лицето клони. И въпреки общественото мрънкане против времето, дъждът не ми пречи ни най-малко - ядохме диви ягоди, имаше котета, жаби, телета, сини пеперуди, червеи, гущери и НИКАКВИ хора - само ние трите💚 #инстаселобг

#приказкизасмелимомичета Б

#приказкизасмелимомичета Бъди каквато си пожелаеш: селянче

Идеята беше да е отново професия - земеделец, градинар - но миналото лято не сме гледали зеленчуци в двора, снимахме в “дивата” част (т.нар. Гората), където през август е обрасло като в джунгла и малко мотичката увисна в нищото. Ерик се намеси, Матеа се развихри и си стана образ на волно и щастливо селянче.

Безкрайна радост изпитвам, че момичетата имат възможност да са именно това през лятото - селянчета. Без програма, график, дейности по план и развиващи занимания. За мен селото е най-добрата житейска школа, и никоя иновативна супер специална и модерна система за възпитание не би могла да я замести. Спомените, уменията, свободата, опитът, емоциите, приятелствата - всичко, което кара едно дете да се чувства уверено и спокойно, че светът не е враждебно, кофти място, а приключение за откриване.

И съвсем кратка случка в тази връзка. Едно от любимите неща за Матеа на село е да ходи сама при баба Цеца за яйца - възрастна съседка през няколко къщи, която живее сама от години, но се справя супер с всичко - гледа кокошки, градина, бори се със змии, върти баници, плете елеци без очила, абе super human. Двете си станаха приятелки покрай яйцата, едната на 7, другата над 80. Сега, през април, докато си бяхме на село, отива Матеа пак, бре да си дойде, половин, един час, час и половина, отиваме да я издирваме. Задават се те двете откъм двора, Матеа с плика с яйцата, росни росни. “ЗаговорИхме се с детето”, вика баба Цеца, а Матеа прави знаци, че я е заболял кръстът от толкова дълги приказки на стола. И точно там е тая селска магия, която просто няма как да бъде обяснена, разказана и разбрана, преди да си я изживял сам❤️
#инстаселобг

Update: всичко е резервирано❤️
По стечение на обстоятелствата няма да можем да използваме резервацията си за любимата ни тасоска къща в периода 15-25 юли, @airbnb бяха така любезни (както винаги!) да направят пълно възстановяване на сумата и датите са свободни (10 нощувки). 
Няма да спра да повтарям, че Казавити-Мегалос Принос е най-красивото село на острова, а Sophia и Dimitris са най-сърдечните, великодушни и гостоприемни домакини, които сме имали някога в Гърция. Без никакво съмнение. 
Селото е нависоко, в прохладата на планината, с кола до почти безлюдни плажове сте за 5 минути сред маслиновите горички. Ресторантът на семейството е е на 20 крачки от къщата, всяка вечер терасата му посреща залеза с вкусни гръцки манджи. Зелено, тихо, изключително красиво място, разполагате с цялата велеколепна къща само за вас, сутрините са като избухване на супернова, без майтап. Писала съм подробно в блог поста (линк в профила). 
15-25 юли целият този разкош е свободен, после няма да ви се ходи никъде другаде. Пишете на Sophia Keramari @vasilis_tavern_in_kazaviti или на мен тук на лично съобщение за подробности и цени.

#приказкизасмелимомичета Б

#приказкизасмелимомичета Бъди каквато си пожелаеш: баскетболистка🏀

Матеа винаги е била от най-дребните сред връстниците си - и в детската градина, и сега в класа. Това не ѝ пречи да е активна като за петима във всякакви игри, без да ѝ пука особено кой с колко глави я превъзхожда. Баскетболната топка на сестра ѝ, съседната улица (наскоро алфалтирана, да, на село), малко скорпионско-гаменски поглед, и ето я следващата професия в поредицата. Русоляво-миловидният ѝ вид обикновено заблуждават, зад тях се крие едно зверче пълно с енергия и хъс, което не се отказва, докато не постигне каквото си е наумило.

С баскетбола все още прави първи стъпки, но в началото на първи клас година се беше записала по собствено желание за футбол в училище. Не я притесни, че е единственото момиче в групата, нито подхвърлянията на момчетата, че е момчешка игра, дори те самите започнаха да я окуражават, че се справя добре. Госпожата обаче, която водеше заниманията, ѝ подхвърлила, случайно или не “Абе знаеш ли, футболът не е много за момичета”. И след тези думи Матеа не стъпи повече…

Та, girl power-ът не бива да е само мода или кепшън за красота, нека го прилагаме в най-обикновени ситуации, една към друга, за да имат някаква сила думите и да се случва промяната, която всички се кълнем, че ни е нужна.

© COPYRIGHT LAMARTINIA 2010 -2020

ALL RIGHTS RESERVED – Всички изображения и текстове, освен изрично упоменатите с източник, са собственост на LAMARTINIA.

Ползването им без позволение е абсолютно забранено и подлежи на законови санкции.

www.lamartinia.com

ЗА KОНТАКТИ