Блогът се превърна в пътя, по който се движи енергията ми и затова толкова държа на него (първо написах себе си). Той е регистрирал всичките размествания и дерайлирания, всяка искра, всяко огорчение, всяка любов.
Ваканцията ни в Шри Ланка беше просто невероятна, нямаше умора, напрежение, препускане, беше истинско удоволствие с несравними емоции.
От седем години не бяхме припарвали на нашето море, нито в сезон, нито извън. През септември обаче случайно ни попадна едно бунгало в къмпинг Оазис и си казахме хайде, приемат и кучета, екстра.
кога превърнахме тези великолепни, знакови и приказно красиви места във…фототапет? Защо искаме да ги посетим – за да ги видим или по-скоро те да видят нас? Кое ни е по-важно – да присъстваме пълнокръвно или да запечатаме себе си с ефектен VSCO филтър?
