Пясъкът там прилича на захар мусковадо – влажен, ситен със златист цвят, полепващ по кожата. Вечерите са дълги, разперени и напоителни.
Блогът се превърна в пътя, по който се движи енергията ми и затова толкова държа на него (първо написах себе си). Той е регистрирал всичките размествания и дерайлирания, всяка искра, всяко огорчение, всяка любов.
Когато в мрачен период човек се захване с нещо подобно, независимо дали е дете или родител, някак черните мисли се изпаряват, концентрирате се в нещо конкретно и съвсем реално, което правите с ръцете си заедно, има практически резултат.
От седем години не бяхме припарвали на нашето море, нито в сезон, нито извън. През септември обаче случайно ни попадна едно бунгало в къмпинг Оазис и си казахме хайде, приемат и кучета, екстра.
