КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?
През мразовития февруари на 2010 година ми хрумна да си направя блог. По онова време не беше много популярна форма на споделяне, и си казах – защо не.
Името дойде от Мартина, тогава на 2, с добавен испански привкус. Заобичах това онлайн място, сякаш винаги е било част от живота ми.
Постепенно изградих навика да пиша, снимам и публикувам. Запознах се с куп интересни хора, открих много съвсем обикновени неща, които ме правят щастлива, наместих себе си и канализирах вдъхновенията.
КАКВО Е LAMARTINIA?
Винаги е бил и все още е личният ми блог.
Разказвам това, което ме вълнува.
Не раздавам съвети, просто споделям.
Пиша, снимам, пътувам, каня гости, понякога пращам бюлетин с линкове и бележки на автора.
КОЯ Е МАРИЯ?
Все още не знам съвсем точно, но съм напът да разбера.
Разказвач на истории – така предпочитам да се представям.
Не обичам да се кича с титли и категорично не харесвам думата „инфлуенсър“.
Жена от градско-селски тип. Моля ви, в мое присъствие не употребявайте „забързаното ежедневие“, „извън зоната на комфорт“, „да бъдем себе си“ и „модерни градски хора“. Пространството се насити с толкова кухи, нищо незначещи изрази, че можем да си ги спестим поне тук.
Влюбена съм в семейството си, испанския език, кучетата (вече и котките!) и живота с всичките му глупости.
Майка на две М – Матеа на 9 и Мартина на 14.
Осиновител на Ерик – черно-белият господин от Лехчево, когото намерих безпризорен на пътя и вече три години е незаменима част от семейството. От няколко месеца към семейството ни се присъедини и Рибка/Рири/Риана – спасена по време на летните жеги в Кресна. Тя промени тотално преставите ни какво е да имаш котка.
