Гастрол: Галина Стоянова/Джали

Продължавам поредицата с гостуващи мои фотоприятелки с една много талантлива дама – Галя. Първо забелязах перфектно направените от нея портрети на млади, красиви, енергични и артистични момичета. Очевидно идеално сработване между модел и фотограф и резултати, пълни с емоция и движение. Именно двата най-важни компонента според мен, за да „проговори“ снимката. Като прибавим чудесното техническо изпълнение и добрата обработка, получава се нещо изключително приятно за гледане и съпреживяване.
Да си поръчаш фотосесия не е същото като да се щракнеш за паспорт или да се снимаш безразборно за семейния албум. Трябва настройка, подготовка, концепция, набелязване на стайлинг и локация. Фотосесията е не само спомен, а и събитие. Преживяване, приключение, подарък, запечатване на емоция, състояние, период. Затова е изключително важно кой ще е фотографът. Да ви разбере, предразположи, изслуша – необходими са умения и правилен подход. Е, Галя е може би един от най-подходящите хора за това със своето психологическо образование. Защото фотографията не е просто отпечатване на образ, а и отпечатване на емоция – колкото по-искрена и истинска, толкова смислено и стойностно.

Щастлива съм, че Галя е мой гост днес и й благодаря за участието и съдействието.

За нея повече моете да видите и научите в нейната страница във Фейсбук: http://www.facebook.com/home.php?ref=logo#!/pages/Galina-Photography/116789248339850

и в онлайн галерията й:  http://www.galinaphotography.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Текст и фотографии: Галина Стоянова
Спомням си, че първият ми  фотоапарат беше „СКИНА”,  мама ми  го подари, за да снимам с него  когато се   роди първото ми дете. Правех по 100 снимки на месец и нямах търпение да си взема поредната партида от фотото. От всяко   пътуване  извън страната се връщах с   5-6 ленти и  тръпката да видя готовите снимките  беше незабравима. После си  купих и първото дигитално апаратче и  не можех да се  наситя на възможността  да поправям  грешките си,  докато снимамJ
Клечах  по тревите  де  що има тревичка и  цветенце   и бях дълбоко  убедена, че никога няма  да поискам  да снимам нищо друго.

После  един ден се оказах на място, което и до днес обичам да снимам повече от всяко  друго.  Залезите там  не могат да се опишат и колкото и да се опитвам и всеки  път да си казвам „Е , този път го  хванах( залеза)”,     все не ми се  струва   достатъчно близо  до видяното и   опитвам отново и отново, в търсене на съвършения  залез.

Така   след няколко  камери  и в търсене на  още и още възможности,  най- накрая се сдобих с  бленувания   ДЛСР.  Дъщеря ми   беше на  около  2 годинки  и  така  изведнъж открих снимането на портрети.  Край на тревичките и  на цветенцата,  вече не ги поглеждах,  тичах  с камерата след   нея и дебнех всеки поглед или интересна  муцуна.

Изведнъж се  оказах пристрастена…. към снимането. А  до мен  се появиха едни шури момичета, готови   на  още по-щури неща – да тичат  под  дъжда,  за да видя  ще мога ли да  уловя капките в кадъра, да дойдат за снимки в най-големия сняг,  за да си бокирам снежинките или   да помъкнат куфари за снимки на  жп гарата.

И така, снимането  на  портрети  и  търсенето на  невидимото  за очите  се оказа най-голямата     ми страст  и  предизвикателство.   Преди много години рисувах, но   зарязах   амбициите  да ставам художничка,   защото не се смятах за достатъчно добра.  Ето, че  20 г. по-късно по страннен  начин  рисуването се върна  при мен…. Днес  се опитвам  да рисувам със светлината… Понякога  успявам, понякога не, но никога не забравям, че не е толкова важна крайната  цел, а  начина, по който ще извървим  пътя до нея.   Фотошопът   разбира се е  неразделна част от   целия процес.  Обработвам снимките си и чак тогава  те стават моите снимки. Не разбирам  хората, които  критикуват  използването му,    защото  истината е, че колкотo  по-добре умееш това,   толкова повече можеш да покажеш в  едно  изображение.
Често ме питат  как изобщо е възможно да се  срещнат  психологията,  която ми  беше основно  занимание  до скоро и  фотографията.  За мен  те са като двете  релси на един  коловоз – няма  как  да снимаш  успешно хора,  ако не умееш да говориш с тях, да ги  разсмееш или  да ги накараш   да се замислят,  ако не  можеш да видиш зад  усмивката прикритата тъга  и  да  я уловиш… Сякаш   всеки път ми се иска  да видя нещо повече – онова   другото,  което всеки  носи  в  себе си, но рядко показва. Когато успея  да го уловя, съм наистина  щастлива! 
А не е ли  това смисъла на всичко , което  правим?…

/0 Коментари/by
0 Коментари
  1. Toni
    Toni says:

    Поредният интересен и талантлив гост. Красиви, емоционални снимки. Благодаря и на двете ви за тази публикация!

    Отговор
  3. Yvo
    Yvo says:

    Поредният изключително приятен гост в Гастрол. Невероятно красиви снимки. Благодаря ви и на двете за споделените кадри. Прелест!

    Отговор
  7. Нелка/Нели
    Нелка/Нели says:

    Въздържам се да коментирам, боя се че някога може да пропусна някого, но днес…днес не мога друго освен да благодаря.

    На Джали – за красивото.
    Неотдавна ти писах, Джали, коментар за това как никак не обичам думата “фен“, но че забелязвам точно подобни характеристики у себе си когато стане дума за твоята фотография. Не знам как го постигаш, правиш и ти същото, както много други, а при теб чудото винаги се получава.
    Отделно е въздействието ти на толкова ведър и позитивен човек.

    С удоволствие разгледах отново, благодарност.
    Искаш ли да направим сделка: аз ти правя сватбената торта подарък, а ти ми позволяваш един час да се повъртя наоколо ти докато снимаш и твориш.
    Какво? Да ли каза? А така, значи се уговорихме! Чудесно! Телефонът ми е

    ***

    Мария, още една порция красота в страничката ти.
    Благодаря ти че ни я показа!
    Благодарност и за всичко останало!

    Отговор
  9. Dani Dineva
    Dani Dineva says:

    Много красиво и уникално! Джали е страхотен талант, то човекът или си го има или не в себе си. При нея определено се получава.
    Попътен вятър и много уловени емоции зад обектива. Поздрави и за двете.

    Отговор
  10. Malena
    Malena says:

    Беше ми изключително приятно да прочета и да разгледам отново познатите ми сники! Благодаря и на двете ви за това преживяване!!!

    Отговор
  12. Damayanti
    Damayanti says:

    Как съм пропуснала Джали?
    Тя е невероятна и като фотограф и като човек!
    Харесвам магията точно на нейните снимки!
    Портретите и са като на художник наистина!!!
    Джали, радвам се, че мога да те нарека приятел и , че те познавам!
    Мария, благодаря! Винаги ми е интересно при теб!!!
    А рубриката с гостите ми е много любима! 🙂

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *