Не знам как да започна този увод, а това рядко ми се случва. Не искам да звучи патетично и превъзнесено, а само и единствено искрено. Защото човекът, който ще ви представя е много специален.
Никога не сме се виждали на живо. Никога не сме се срещали очи в очи. Никога не сме чували гласовете си. Но тя е от онези хора, които имаш чувството, че си познавал цял живот. Хората, които винаги ще те накарат да се почувстваш уютно. Хората, на които няма нужда да обясняваш нищо, защото са разбрали всичко от първата секунда. Хората, които проникват под повърхността. Хората, които ти се струва, че идват от друго място. Хората, които са пълни с емоции и мисъл. Хората, които те е яд, че не си познавал преди.
Няма нужда да описвам нещата, които създава. За мен тя не прави торти, а истински скулптури. Захарта е просто материал, който се превръща в емоция, страст, движение, сюжет, приказка. За първи път видях едно нейно произведение с Бакхус и бях меко казано поразена от точността на детайла, усещането за обем, форма, пропорция и движение.Всичко изглежда като кадър от филм – нямаш съмнение, че след малко ще се раздвижи.
Изключително съм щастлива, че тя е мой гост днес. Когато я поканих, изобщо, ама изобщо не подозирах, че е сред четящите LaMartinia. Останах приятно изненадана и откровено поласкана. И с доза съжаление, че е толкова далеч… Но някои неща не се размиват в разстоянията, а тъкмо обратното.
Насладете се на разказа , а повече снимки на творенията й можете да видите тук:
http://www.flickr.com/photos/ijosefsen/
Никога не сме се виждали на живо. Никога не сме се срещали очи в очи. Никога не сме чували гласовете си. Но тя е от онези хора, които имаш чувството, че си познавал цял живот. Хората, които винаги ще те накарат да се почувстваш уютно. Хората, на които няма нужда да обясняваш нищо, защото са разбрали всичко от първата секунда. Хората, които проникват под повърхността. Хората, които ти се струва, че идват от друго място. Хората, които са пълни с емоции и мисъл. Хората, които те е яд, че не си познавал преди.
Няма нужда да описвам нещата, които създава. За мен тя не прави торти, а истински скулптури. Захарта е просто материал, който се превръща в емоция, страст, движение, сюжет, приказка. За първи път видях едно нейно произведение с Бакхус и бях меко казано поразена от точността на детайла, усещането за обем, форма, пропорция и движение.Всичко изглежда като кадър от филм – нямаш съмнение, че след малко ще се раздвижи.
Изключително съм щастлива, че тя е мой гост днес. Когато я поканих, изобщо, ама изобщо не подозирах, че е сред четящите LaMartinia. Останах приятно изненадана и откровено поласкана. И с доза съжаление, че е толкова далеч… Но някои неща не се размиват в разстоянията, а тъкмо обратното.
Насладете се на разказа , а повече снимки на творенията й можете да видите тук:
http://www.flickr.com/photos/ijosefsen/
Нелка, благодаря ти.
Фотографии и текст: Нелка
Не чета блогове. И как бих могла? Те са хиляди, милиони, цял океан са. Да се опитам да ги изчета би било като да правя опит да изпия окена. C чаена лъжичка. А и не знам как е при вас, но моето денонощие има само двадесет и пет часа. И при това само веднъж в годината.
И все пак… Понякога попадаш, съвсем случайно, на нечий блог и разбираш – ето това е нещо специално, тук си струва да поспреш и да останеш за известно време. И после да се върнеш.
Като блога на Мария.
Нейните страници ти дават чувство, че са те поканили на гости, приели са те сърдечно и после домакините са излезли за малко. Оставаш сам, никой не очаква нищо от теб, не ти натрапва питие, което изпиваш от уважение, въпреки желанието си. Не те питат за нищо и не очакват от теб нищо, ти просто си добре дошъл в красив дом, който имаш възможност да разгледаш безмълвно, с възхищение и с открито сърце за всичко хубаво в него.
А как можеш да разбереш, че точно тези страници са различни ли? Не зная точния отговор, това е нещо, за което инстинктивно се досещаш. Точно както не е нужно да си изслушал всичката музика по света, за да разбереш, че този човек изпълнява хубава музика го прави добре. Макар и *мейнстрийм*.
Но знам, знам, че вместо за Мария би трябвало да разкажа нещо за себе си…И ето, ще опитам.
Тъй като това е мое първо гостуване сред вас, мога на практика да пиша за толкова много неща и всяко би било ново за много от хората тук. Но знам, че вероятно най-актуалната тема е тази за тортите, затова ще се огранича с нея.
Защо торти ли? Не знам? Ако потърся по-надълбоко, е вероятно да открия причината. Но един спонтанно изникващ и категоричен отговор нямам. Явяват се само думички като красиво, гладко, като чувство за завършеност, цялостност и удовлетворение. Страшно много обичам сферата като форма, тъкмо с нейната съвършена завършеност. Нещо у тортите ме кара да си мисля за нея. Красивата торта е нещо като Grand Finale на едно тържество. Тя е онова, което е булчинската рокля в модното ревю. Тортата е звездата на празненството, тя често е израз не само на стермежа ни към красиво, но и на някое недоизживяно парченце детство. А красивото и детското обикновено ни карат да се чувстваем по-добре. И по-добри.
Желанието да украся един готов сладкиш винаги е било налице и като се замисля, първата си рецепта за фондан преписах от една книга в библиотеката…в Гренландия. Отдавна. Така или иначе, замесих първия си фондан много години по-късно и после постепенно започнах да събирам знания.
Сега ми се струва странно, че някога избрах за първи опит с фондан една относително сложна торта, при това за юбилей на позната жена. Странно е и това, че резултатът се оказа задоволителен, като изключим розите, които се наложи да правя от марципан. Поставям една снимка, която, разбираемо, е стара, но предполагам, че на всекиго е интересно да надникне назад и да сравни, затова ето:
След това имах дълъг период без никакви украси от този тип.
После, както вероятно повечето хора, започнах с копиране на модели от известни декоратори, предимно големите латиноамериканки Санчес, Балина, Капо. Това е първата такава торта, от този период:
След четири-пет опита реших да пробвам нещо свое. Идеята бе подвърлена от една много любима приятелка, с която тогава бяхме на вълна бродиране и така, установих, че без модел в известен смисъл е дори по-лесно да се работи.
Оттам нататък продължих само с мои идеи, кои по-сполучлива, кои не толкова, но се старая да работя без да копирам вече съществуващи произведения. Което е много трудно, защото и тук важи правилото, че вече всичко е създадено. Разбира се, не може да е истина, защото ако беше така, светът сигурно би престанал да съществува. Но в него наистина има толкова много талантливи хора, че нашите собствени усилия са само една нищожна прашинка сред всичко друго.
Остава ни, разбира се, удоволствието от процеса.
Не работя по поръчка, поради това и нямам голям брой торти. Понякога обаче правя подаръци, със или без повод, така или иначе основното удоволствие си остава за мен – самата работа. Може би и заради това много от нещата ми си имат някаква история. Една от тях ми се иска да споделя, най-силната, онази, която ме е трогнала истински и дълбоко. Всъщност то не беше торта, а едно ангелче, високо педя…
По онова време нямах абсолютно никакви инструменти за моделиране, правех всичко с различни приспособления, намиращи се из чекмеджета и шкафове във всеки дом. В норвежкия форум, в който общувам с тукашните момичета (Норвегия), бях споменавала за странните ми методи и дори се бяхме шегували с това там.
После, един ден, в пощата ми неочаквано попадна едно колетче. Нямах никаква прeдстава какво е то и защо. Отворих и онова, което изпитах, вярвам, че може да накара всеки човек да се разчувства до сълзи. Администраторката на сайта ми изпраща комплект инструменти и ред други помагала за моделиране и украса. Просто така – подарък! За да ми е по-лесно да работя.
Ах, колко чувства са по-тежки от това да искаш да благодариш, но да нямаш възможност да го направиш в момента! Решението обаче не беше трудно – на един човек, способен на подобна постъпка, какво друго би подхождало по-добре от един ангел?
Така и стана. Работих фигурката както никоя преди, с много старание, с много благодарност.
За щастие, тя пристигна до жената цяла, почти цяла… Но тъй като попадна у човек, който също моделира, не беше проблем двете малки парченца да се залепят обратно по местата им.
От известно време правя материали за някои списания. Работата е доста различна от процеса по “нормалното“ декориране на една торта. Не знам кога точно ще ми омръзне да се занимавам с това. Засега имам три обложки и съм благодарна за доверието, което ми се оказва.
Започнах разказа си с музика, нека да го завърша по същия начин. Музиката винаги е била много важна в живота ми. Въпреки някогашните мечти за балет, накрая все пак избрах нея и нищо по-добро не би могло да ми се случи.
Имам си няколко имена, заедно с които преминавам през годините си. Едното от тях е почти със статус на религия. И разбира се, че трябваше да го изработя от захар! Усещането да се вглъбиш, да проследиш всяка малка чертчка от това любимо лице, за да я пресъздадеш с четката, да се взираш в детайлите, да разучаваш, да мислиш, да опознаваш още по-добре и да чувстваш . Да, усещането наистина е вълшебно, несравнимо!
Това е само фигурката/рисунката:
Нат си има вече и готова торта, която обаче засега не мога да покажа, затова тортата остава за друг път, а сега завършвам с една песен. Без никаква символика в текста, просто една хубава песен със закачлив текст – http://www.youtube.com/watch?v=ArFVnsURygA
С благодарност към Мария и към всеки, който ще отдели от времето си за да надникне тук, реших да приготвя няколко лесни бисквитки.
Най-удобно ми е да ги нарека “Мериленд“, защото така се наричат подобни на тях, продаващи се в магазините тук.
Давам пропорциите спрямо едно яйце.
Удвояваме или утрояваме, в зависимост от това какво количество желаем да изпечем.
При две яйца се получават 24 – 25 бройки.
Пече се на 190 гр С, малко повече от 15 мин.
*В допълнение към показаните продукти, към тестото се добавят ванилия и бакпулвер.
1. Разбива се до пухкавост чистото масло с двата вида захар.
2. Прибавят се яйцата едно по едно, като след всяко от тях сместа се бие до абсорбирането на яйцето.
3. Добавят се брашното, бакпулверът и ванилията, и всичко се смесва добре с миксера.
4. Лешниците и шоколадът се изсипват при тестото и примесват към него ръчно, с помощта на сладкарска шпатула.
5. С лъжица се поставят купчинки в тавата, върху постелка за печене.
6. Пече се на 190 градуса, малко повече от 15 минути.
С малки промени в количеството брашно може да се промени и консистенцията на бисквитите. Ако вместо 100 грама на яйце употребим само 75 грама (брашно), бисквитите ще станат доста по_леки и пръхкави. В такъв случай трябва купчинките в тавата да се поставят на по-голямо разстояние една от друга, защото повече се „разливат“ при печене.
Мария, гостенката ти днес е изумително талантлива! Нелка, златни ръце имаш! Когато за първи път видях фигурката на Бакхус, не можех да повярвам, че е от моделираща маса, толкова е жива и истинска!
Благодаря ви за удоволствието да прочета и разтледам поста. Поздрави и на двете ви и хубава нова седмица!
Аз просто ще замълча…
И аз съм без думи… Това е талант в най-чист вид. Моите най-искрени почитания!
Гостенката ти е вълшебница! Потопихте ме в един друг свят – приказен, прекрасен свят! Благодаря и на двете ви!
Възхитително! Не просто трудно си представям, че човек създава подобно нещо със собствените си ръце и фантазия, ами и невероятно ми допаднаха израженията на фигурките, лицата им, емоциите. Това е талант! Благодаря за хубавата статия и поздравления за Нелка.
У-а-у, нямам думи – невероятни произведения на изкуството, не съм виждала нещо такова досега, със запомнящ се стил, рисунък, колорит и перфектна изработка! Захласнах се и стоя тук вече незанм колко…и ги разгледах десетки пъти, напълниха ми се очите!Дълбок поклон!
Изумена съм колко талантливи хора, и то българи,има по тази земя!
Зашеметяващи! И гостенката, и тортите и статията!
Много успехи и нестихващо вдъхновение, Нелка!
Поклон пред таланта ти!
Мария, благодаря!
Абсолютно Обожавам! Нелка и всяко малко парче съвършенство излязло от ръцете на тази жена! Изчетох историята на един дъх. Ще я прочета поне още няколко пъти…само днес! Благодаря за възможността да се "срещнем" с нейната лична история и на домакинята и на неповторимата гостенка!
Наистина Ви благодаря от сърце!
Аз отдавна съм без дъх от това изкуство и сега е така! Нелка, беше ми изключително приятно, да прочета и разгледам отново, връщам се пак да чета и гледам!
Мария, благодаря за това удоволствие!
Не веднъж съм се чудила как да напиша коментар под снимка на Нелка, така че да изразя най- добре възхищението си от таланта и. Каквото и да напиша, няма да е достатъчно! Всички показани снимки съм ги виждала, но така показани в един пост имат още по- силно въздействие! Нелка, е артистична душа и като творец успяха да превъплати в захарните си творби всичко това, което би могла да изрече с думи. С тази разлика, че думите далеч нямат този ефект, както когато безмълвно съзерцаваш това, което тя е сътворила!
Благодаря на Нелка за споделеното и на теб, Мария, за невероятната гостенка!
Поздрави, Милена 🙂
С Нелка се "познаваме" от форума на бг мама, фликър и се "виждаме" често с ЛС. Веднъж бях казала, че една от мечтите ми в този живот е да я срещна на живо. Истински го вярвам, че ще се случи.
Нелка, благодаря ти за разказа и за разкриването на душата си пред нас. Много доброта и чистота има в думите ти, в начина по който пишеш и мислиш. Благоговея пред таланта ти!
Мария, благодаря, че покани именно Нелка! Благодаря ти за минутите, прекарани на чаша кафе с такъв прекрасен гост
Мария, прекрасен гост :). Винаги ми е доставяло огромно удоволствие да чета и разглеждам всичко, написано и сътворено от Нелка :). И обичайно и на мен не са ми достигали думи да изразя чувствата, които предизвикват у мен нейните творения.
Поздрави и за двете ви :).
О, Мария, тази ти гостенка е невероятна! Благодаря за представянето, ръцете и са вълшебни! Поразена съм! Поздрави и за двете ви!
Просто не е истина!!!Яна
Страшно талантлива жена! Браво! Няма ли някаква страница където може да я следим?
Мария, понякога не намираш думи да се възхитиш
на човешките умения!
Благодаря за доставеното удоволствие!
Аз вече няколко пъти разглеждам и се чудя има ли смисъл изобщо от коментар. Каквото и да кажа, ще бледнее пред такива творби. Но ще опитам да изразя възхищението си от това неповторимо майсторство, въображение,изящество и рядко срещан талант.
Нелка, приеми моите поздравления. За мен беше удоволствие!
Мария, браво за избора ти на гост!Благодаря:)
Наистина няма думи с които може да се изрази възхищението ми от таланта на Нелка. Познавам Нелка то времето когато показа първата си торта във форумите в дир-а. Тази торта ми беше и вдъхновението да се престраша да започна да правя торти с фондан.Страшно много съм се радвала на всяка нейна нова торта, на поредното произведение на изкуството пред което оставаш безмълвен, приятно ми беше да прочета и историите на някои от тези торти.
Момичета, не съм запозната с правилата на блоговия свят и днес откак съм станала се чудя кога да вляза тук и да споделя мислите си във връзка с публикацията на Мария.
(Заб.: не всички мисли, предполагам, че за толкова голяма бройка има някакво количествено ограничение;)
От всичко, най_голямото у мен в момента е благодарността.
Към Мария: за вниманието, за времето, за всичко добро и ценно, което е отделила от собствения си живот и е подарила на мен с тази публикация и с целия труд, който се крие зад нея.
На всички вас: за всяка хубава дума, която сте написали. За отделеното време, за желанието, с което сте потърсили _ и намерили, начин да изразите толкова много добро.
Така е, много пъти и аз се учудвам и се възхищавам на безбройните талантливи българи: и в самата България, и извън нея. И все още се радвам и благодаря на онова, което се случи преди двадесет години, и даде възможност за толкова много красота и творчество. Не е ли удивително: нямаше нищо и ето, после изведнъж всичко експлоадира от цветове, форми и съдържание.
Както тук. При Мария. Мария с безкрайния талант да превръща света край себе си в красота.
И както при всяка от вас, защото знам, че всички вие носите едно неповторимо, уникално само за вас умение да творите: картина, десерт, разказ, дреха, украшение, с други думи … красота.
Kакто и онова общо за всички ви качество, да правите дните на хора като мен по_светли и по_добри.
Пожелавам ви обич.
И съм много, много благодарна на всички ви.
Вълшебни украси! Сигурно са живи….
Нели, невероятна си!!!
Да изядеш такава красота е престъпление!
Прекланям се пред таланта на Нелка не само да твори фигури, но и да им вдъхва живот, да създава сцени, които разказват цели истории. Освен всичко тя е и един особено мил и деликатен човек. Поздрави и за двете, че ни поднесохте това удоволствие за сетивата!
Прекрасни и толкова вълнуващи! Нели, светът, които създавате е както онзи на оригиналните илюстрации от Мечо Пух, Пипи Дългото Чорапче и Карлсон, който живее на покрива… Не спирайте! Честита Баба Марта! От Зоя 🙂
Преди няколко години попаднах на торта в all.bg направена от Нелка.Бях поразена от таланта и.Радостна съм,че отново разгледах нейните творения.Поздраления Нелка за изумителния ти талант!
Благодаря и на Мария за чудесната гостенка!Поздрави!
Nanita
Благодаря на всички за позитивните и мили коментари, а на Нелка за вдъхновяващото участие!
За мен беше истинско удоволдтвие и ще бъде винаги когато препрочитам материала:-)
СаВ, в увода съм дала стрийма на Нелка във Фликр, там тя публикува новите си неща:-)
Благодаря на всички и честит празник, може би най-важния за всеки българин!!!
Нелка е някаква жрица на захарта. Не, грешка, жриците са тези, които служат на някакво божество. Грешка, защото в случая Нелка е божество, което с лекота сътворява всичките тези съвършени фантазии. Аз се чуствам безкрайно щастлива, че се докоснах до това божество, макар и виртуално.
Неведнъж съм казвала, че не обичам такива хвалебствия и патетични думи. Обаче откак почнах да правя някакви подобия на торти и разбрах какво всъщност е това, запознах се с много момичета творящи уникални неща и от тогава не мога да спра да се възхищавам на глас. На Нелка не й се възхищавам, нея наистина я боготворя!
Прекрасен блог, който чак сега срещам. Виждам невероятни гостенки и отивам да си пийвам кафенце с тях. :))))
Нелка, гордея се, че те познавам , макар и само виртуално! И аз като Дани, се надвям/ тайничко!/ един ден да те срещна на живо и силно да те прегърна! Ти си една вълшебница, която твори прекрасни, неземни чудеса с ръцете си!!! И освен това си едно вечно смеещо се слънчице, което винаги ме радва…с ЛС-тата си 🙂
Пожелавам ти твоите торти да бъдат видяни от целия свят и да стоплят сърцата и да зарадват очите на хиляди , милиони хора!
YOU deserve it! 🙂
Искрено и от сърце! ♥
Меги
Боя се да вляза отново, за да не досадя, но не би било редно и да премълча.
Отново искам да благодаря на всяко момиче за отправените думи. Дори минутките, които сте отделили, са вид подарък, от сърце съм ви признателна за него!
За миг карате човек да се почувства по-добър и светъл отколкото е, благодарност за това усещане.
Поздрав и хубав ден на всички.
И отново специална благодарност към Мария.
Точно днес коментирах тази торта, която видях във Фейсбук и споменах как направо думи не ми останаха да опиша колко съм възхитена от таланта ти! За мен е чест и привилегия да те " познавам" и от опит мога да кажа, че едва ли има човек, с който да ми е по-приятно " да работя", отколкото с теб! Такава комбинация от талант, артистичност и деликатна натура не се среща често, за мен ти си едно уникално бижу, на което колкото повече се наслаждаваш, толкова по-красиво ти изглежда и толкова повече го цениш! Да си ни жива и здрава Нелка, да ни радваш още много с таланта си!
Някои усещания трудно могат да се опишат с думи. Същото е и сега – имам чувството, че съм на друга планета, която се казва Нелка. Невероятно е как може да чувстваш живи неща, направени от захар. Нелка, благодаря ти, че те има! Поздрав!
Мария, благодаря ти, че ми показа тази невероятна гостенка!!!!
Нелка, не те познавам, не съм попадала на тортите ти до сега, позволявам си да пиша на "ти"…
Това което правиш е УНИКАЛНО!
Просто останах без дъх, без думи, седя тук пред компютъра и мигам на парцали и си мисля, колко талантлив може да бъде един човек? Явно безкрайно!!!
Поклон на теб и таланта ти!!!
Ивелина
Ани, Светла, Дамаянти, благодаря и на вас за коментарите, Нелка сигурно е много щастлива от толкова мили думи!
Поздрави на всички!
Наистина е адски трудно да се пише коментар по адрес на Нелка. Аз лично съм се пробвала много пъти и някак си все не успявам докрай да изразя онова, което изпитвам и към нея, и към творенията й… За мен Нелка е някъде висоооооко горе, но не смея да протегна ръце, защото знам, че никога няма да я стигна и защото не бих искала с ръка да докосна всички онези прелестни миниатюри, в които има толкова много любов и живот. Няма думи, с които да опиша какво чувствам когато гледам тортите й. Или по-скоро не гледам, а богоговея. Щастлива съм, че познавам Нелка, макар и аз да не съм я виждала и чувала на живо и съм горда, че има такива българки!
Прегръщам те,Нелка!