Има хора, с които сте били много близки, но през различните етапи от живота си се отдалечавате, променяте посоката и почти забравяте един за друг. Има и хора, с които се познавате отдавна, но бегло и повърхностно. В един момент обаче, след много години преоткривате един куп общи интереси, вълнения, любими занимания и гледни точки. Днешната ми гостенка е точно от втория тип.
С Божана бяхме съученички в небезизвестната Испанска гимназия в София. Никога не сме били първи приятелки, нито дори в една и съща компания. В последните класове тя замина да учи в Щатите и пътищата ни съвсем се разминаха. Преди около 2 години, благодарение на Фейсбук (заради подобни срещи не мога да кажа абсолютно нищо лошо за този феномен) се намерихме с почти всички съученици и организирахме мила и приятна среща. Разбрах, че Божана се е върнала да живее и работи в България и постепенно, в срещи разговори, открихме колко много неща ни свързват – интересът към фотографията, пътуванията, любовта към животните, чая, красивите неща и динамичния начин на живот.
Сигурно си спомняте чудния й фото-репортаж от Ню Йорк: http://lamartinia.blogspot.com/2010/12/christmas-comes-to-ny.html
Поканих я в Гастрол точно преди нейно пътуване до Япония, от което тя се завърна с един куп снимки, много материал за разкази и тази интригуваща и забавна история зa един ден на най-големия рибен пазар в света – Цукиджи, Токио (Tsukidji). Невероятно, завладяващо, автентично и неповторимо място, особено за любителите на морска храна и добро суши!
За мен беше удоволствие да го прочета и публикувам, сигурна съм, че и за вас ще е така.
Текстът в оригинал е на английски, English version here
Текстът в оригинал е на английски, English version here
Божана, благодаря, чакам те с нови гостувания!:-)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Морските чудеса на света – пазара Цукиджи, Токио
Фотографии и текст: Божана Куртева
Превод от английски: Анна Трайкова
Превод от английски: Анна Трайкова
Вдъхновенa от една статия в Ню Йорк Таймс, която прочетох преди време, но която за съжаление изглежда е изчезнала от интернет страницата на вестника, станах рано рано сутринта. Спретнах се супер бързо, за да не закъснея за първото метро към рибния пазар Тсукиджи. Съвсем естествено, ден в който човек става в 4:30 сутринта трябва да е забележителен. И този не направи изключение!
Започна забележително неприятно – дъжд като из ведро ме валя по целия път до станцията на метрото, порязах си пръстите на чадъра, и водата накваси всичко в раницата ми, забравена незакопчана. Така че, когато стигнах до станцията на метрото, вече си мислех да направя кръгом и да оставя пазара за по-прилично време, а и както казва един мой приятел „Рибата си стои там и следобяд.” Сега обаче съм повече от доволна, че не се оставих на обезкуражителните коментари на мързеланата Божана и не наруших плана си. От момента в който стъпих на рибния пазар Тсукиджи, денят стана забележителен, направо фантастичен.
Не ми се беше случвало да ставам свидетел на такава суетня и глъчка, като тази, която ме посрещна на пазара в пет сутринта. Невъобразимо количество хора и движение. Коли наоколо нямаше, цялото движение се дължеше на мъже, бутащи талиги, натоварени с риба или каращи колички за голф с кашони, отново риба.
Започна забележително неприятно – дъжд като из ведро ме валя по целия път до станцията на метрото, порязах си пръстите на чадъра, и водата накваси всичко в раницата ми, забравена незакопчана. Така че, когато стигнах до станцията на метрото, вече си мислех да направя кръгом и да оставя пазара за по-прилично време, а и както казва един мой приятел „Рибата си стои там и следобяд.” Сега обаче съм повече от доволна, че не се оставих на обезкуражителните коментари на мързеланата Божана и не наруших плана си. От момента в който стъпих на рибния пазар Тсукиджи, денят стана забележителен, направо фантастичен.
Не ми се беше случвало да ставам свидетел на такава суетня и глъчка, като тази, която ме посрещна на пазара в пет сутринта. Невъобразимо количество хора и движение. Коли наоколо нямаше, цялото движение се дължеше на мъже, бутащи талиги, натоварени с риба или каращи колички за голф с кашони, отново риба.
Суматохата не беше причинена само от човешко присъствие. Все пак това е рибен пазар и навсякъде имаше риби, раковини, всякакви видове черупчести, мекотели и … вода! Учудващото бе, че при всичката риба наоколо, не се усещаше типичната миризма, която бихте очаквали или която бихте си предствяте щом помислите за рибен пазар. Всичко се почистваше перфектно, отново и отново. Всяка рибка и раковинка бе измивана щателно под течаща вода и поставяна след това в съд с вода, така че човек да може просто да си вземе някоя и да я изяде още на сергията.
Ранното ставане си струваше именно заради зареждането на пазара, аранжирането на сергиите, подготвянето на рибата и особено заради търговете на риба тон. Търговете са толкова динамично бързи, че за външния наблюдател е изключително трудно да разбере какво се случва в този затворен кръг от мъже. Откъде знаят коя риба е на ред? Как брокерът разбира точно колко е предложил този мъж в средата? Какво означава жестът с ръка, който направи онзи мъж и защо брокерът го ингорира? И най-вече – как се решава кой е спечелил наддаването?
Достъпът до рибните търгове е ограничен само за оторизирани лица, но ако сте много настоятелни и се престорите на по-тъпи, отколко сте, има вероятност да успеете да хвърлите малко повече от едно око на това оживление. Ще чуете звъна на камбаните, въпреки че няма да знаете какво точно означават, ще станете свидетели на движенията и крясъците на наддаващите, и ще стоите удивени пред огромните замразени тела на риби, които сте свикнали да виждате само под формата на суши. Рибите се докарват от корабите замразени, с червена боя отгоре им, която означава нещо, но малко хора биха се наели да ви обяснят какво. Когато минат своя ред на търга се боядисват със синя боя, която предполагам оказва кой е купувачът. От там се карат на касапите, където електрически триони и чукове разфасоват замразената риба на парчета, които се карат на сергиите. Майсторите на сергиите внимателно измиват, размразяват и допълнително разфасоват рибите върху огромни транжорни плотове, които изглеждат просмукани с история. Прецизната им работа и лекотата на движенията им с впечатляващо огромни ножове са хипнотизиращи. Резултатът е риба с всякакви размери и разнообразни видове парчета за всякакви клиенти – от магазини и ресторанти, през японски домакини, до най-малки парчета за прегладнели туристи. Всички са изложени на показ – червени, пресни, сурови, крехки . .
Освен рибите тон, има разнообразие от различен калибър риби, миди, октоподи, огромни стриди, всеки възможен вид скариди, и още над 400 други вида морски дарове. Някои са красиви, други са страшни, някои дори – тъжни. От тук тръгва тази заветна перфектна хапка суши. Е, някъде сигурно се тръгва от някой щастлив мъничък Немо, но тук…
Движението в Япония е наобратно и като цяло ми е трудно да навигирам. На пазара Тсуджики ми е доста по-трудно от обикновено, тъй като всички изглежда са се втурнали нанякъде и повечето колички са натоварени с по няколкостотин килограма риба. Оглеждаш се и се ослушваш, и все пак, като тръгнеш, отнякъде изниква ядосан японец, който ти крещи и ти се кара. И, отбележете, дъждът, за който споменах, продължава да си вали усилено. Водачите са по-щури от обичайното, защото или мъкнат големи чадъри или главите им са покрити с дъждобрани и качулки, без съображения за видимост.
След първия час човек се научава как да вижда количките идващи изотзад, как да прави път на забързаните хора, и как бързо да отскача назад без да се озовава насред локва. Любезен мъж за трети път ви изритва от района на търговете. Тогава забелязвате табелата, която носи: „Тук е опасно. Моля, не спирайте! Благодарим Ви за съдействието.” Да бе, съдействие, друг път – аз държа на снимка от търга, искам завинаги с фотоапарата да запечатам замразен труп на риба, проснат на земята! :–)
Вече е около седем и половина. Заснела съм достатъчно кадри от морските чудеса на пазара и съм решена да закусвам суши. Наумила съм си да намеря конкретния ресторант, който според моя пътеводител е най-добрият сред най-добрите. След доста обикаляне и опити да разгадая пазара, при наличието на табели само на японски, най-накрая го намирам и чакам. Пред ресторанта има огромна опашка. Аз, от своя страна, съм мокра като парцал и умирам от глад, така че заключавам, че всеки ресторант на пазара няма начин да не предлага суши, което да е по-добро от всяко едно, което съм яла досега през живота си. Така че се намъквам в първия ресторант, където мога да вляза без да чакам.
. И тук гъмжи от хора, но успявам да си намеря стол. Поръчвам специалното предложение на готвача – 15 парчета прясно и удивително вкусно суши, мисо супа и, разбира се, зелен чай. Станало е 8 сутринта, което ще рече, че съм будна вече почти четири часа. Слушайки как хората си сърбат супите и как дъждът навън се усилва, аз пиша тази история и се наслаждавам на възможно най-вкусната мисо супа и на топлината на зеления чай, която компенсира мокротата на дънките ми, така че като цяло се чувствам добре.
Тъкмо мислех да се отправя навън в дъжда, за да видя какво друго ще ми донесе денят и един сервитьор ме попита откъде съм. Когато успях най-сетне да изясня, че съм от България, той много се въодушеви, каза „Котооошу!”, и замина. Стигна до другия край на бара, обърна се към мен и с усмивка каза „И кисело мляко!” Това сгря сърцето ми дори повече, отколкото чаят – тялото ми. Усмихнах се, поклоних се, и излязох навън в дъжда…
Благодаря за пътешествието – невероятно беше!
Толкова хубаво разказано, че се почувствах сякаш и аз бях там!
Много интересно място и история..
Благодаря и на двете ви!
С усмивка 🙂
Страхотен текст и чудесни снимки!
Малка японистична вметка – изписването на името на пазара на български следва да е Цукиджи.
Oбожавам Япония!Огромно благодаря!!!
Невероятен пазар и страхотни снимки 🙂
Страхотен текст и снимки,браво на Божана!
Много хубаво разказано и с чудесни снимки за илюстрация.
Искам още!
Благодаря за пьтешествието из Цукиджи. Достави ми огромно удоволствие. Вдьхновявате ме и аз да напиша в блога си за обиколката ми из Пекин преди 2 години:))))
Хедра, Иве, Еос, Беаркис, Дани, анонимен, Риа, Ел, благодаря ви много, наистина много интригуващи разказ и снимки.
Албена, колебах се и щом японист го казва, коригирам го веднага, благодаря ти!
Поздрави на всички!
Мария, страхотна гостенка имаш!
Благодаря на Божана за прекрасната разходка и увлекателния разказ! Чудесни и много вълнуващи снимки!
Сърдечни поздрави и за двете ви!
Прекрасна история и снимки! Благодаря на теб, Мария, и на гостенката ти за тази красива история!
Мира 1, Мира 2, благодаря ви за коментара и от името на Божана за милите думи! поздрави!
Много ми харесаха снимките, историята също 🙂 поздрави 🙂
Много приятен разказ и разходка 😉 Приходи ми се на секундата до Токио, дори само заради рибния пазар!
Strahoten razkaz, strahotni snimki i mqsto. Blagodarya za virtualnoto prejivqvane
ı loveee ıt…you post is amazingg