И така, обещаната втора част в снимки и компанията на един от известните музиканти в Зимбабве Oliver Mtukudzi http://www.youtube.com/watch?v=pqMZaWOCCrg&feature=channel
___________________________________________________________________________________
ZIMBABWE EXPERIENCE – part 2
– Известно дърво по пътя от Хараре към езерото Kариба – място за пикник и почивка. Повечето хора в Зимбабве карат такива пикапи заради лодките, принадлежностите за риболов и пикник.
– Езерото Кариба (Kariba dam)– язовирната стена на река Замбези, която всъщност е създала езерото. На единия бряг е Зимбабве, на другия Замбия. Статуята е на Nyami Nyami – речният бог със змийско тяло и рибена глава от местното племе Тонга. Когато построили езерото, той се разгневил и предизвикал инциденти и нещастни случаи с човешки жертви. При наливането на бетона около 50 човека са паднали и са циментирани живи в стената.
– Нашата сламена хижа в Tiger Bay –на устието на река Уме, която се влива в Кариба. Комплекс от 20-ина хижи без врати и прозорци, с необходимите санитарни условия, на 10-ина метра от брега на езерото. Най-близкият град е на 70 минути път с моторна лодка. Бунгалата са самостоятелни, с прекрасна гледка от леглото към езерото. В Кариба е пълно с хипопотами и крокодили. Последните уж не можели да се качват по стръмния бряг, но си е доста страшничко. Не ме предупредиха, че хипопотамите нощем се разхождат пред хижите. Събудих се от премляскване и ме обля студена пот, шок и ужас! Трябвало да мълчиш, за да не влязат вътре.:-))
Сутрин персоналът застава отстрани и вика силно „Knock, knock“ и ако отговориш “Yes”, ти сервират кафе или чай и бисквити в леглото, след което те канят на закуска . Персоналът са местни хора, много много любезни и учтиви, без да се натрапват, леко срамежливи и усмихнати. Благодарни са, че имат работа и подсигурени доходи.
Tiger Bay е заобиколен от 3 метрова електрическа ограда с ниско напрежение, за да спира местни животни да нахлуват в комплекса. Спират тока постоянно, всичко е въпрос на късмет. Мъж от персонала имаше белези от лъв. Имал неблагоразумието да мине зад оградата сам, без придружители или кола.
Никак не спах добре на това място, но иначе ми хареса и ми се ходи пак. Пристрастяваш се към адреналина и многото дебнещи опасности. Пълно е със змии, трябва постоянно да се оглеждаш. Съпругът ми видял една на терасата, но умишлено ми го спести, за да не се побъркам от страх.
– На връщане от водно сафари, залез на Кариба. Тъй като езерото е изкуствено, тези дървета са били заляти от водата. Много племена и животни са били преселени и спасени. Езерото е огромно – 220х40 км.. Зимбабвийците много го обичат, ходят редовно в свободното си време, много бели местни притежават собствени лодки или hоuse boat – къща хотел върху шлеп, застопорен за дъното. Всеки ден имахме 2х2 часа различни мероприятия – риболов, разходка с лодка или шлеп, хранене на Fish eagle или сафари с камионче.
– Дневна Кариба
– Не можеш да плуваш свободно, пълно е с крокодили!
– bream(платика). В Кариба има мноооого риба. След като уловиш, я даваш в хотела, за да я приготвят. Много вкусна и прясна. Платика (bream) и Tiger fish са двата най-разпространени вида. Хванах 7 риби точно на рождения си ден и натрих носовете на всички мъже, които бяха с по-скормен улов от мен:-) Докато се лови риба, се консумира и доста джин с тоник от хладилната чанта:-) Слънце грее, вятър подухва, край брега се разхождат диви животни, птици прелитат, дебнат крокодили, слонове пият вода, идилия!
– BUSH BRAAI – барбекю в пустошта
– Фалшивата торта за рождения ми ден 🙂
– В този ден преброихме около 30 слона край брега. Не обичат да се приближаваш много и предупреждават с характерни звуци и повдигане на ушите.
– В далечината е Matusadona mountain Нощно време като погледнеш натам се виждат много розово-червени светкавици, страховито е. Местността, където нощувахме беше диво, но планината е напълно необитаема от хора.
– Струва около 20 долара на човек да видиш водопада Виктория(Victoria falls). Има туристически път с табели, указания и лека оградка за сигурност. Изключително шумно, водата пада от 100 метра, като една част от нея пак се вдига над повърхността и постоянно има лек валеж. Водопадът е дълъг около 1,7 км, по-дългата част е в Зимбабве, останалата в Замбия. Виктория освен водопад, е и малко туристическо градче с хотели и ресторанти. Шумът от водопада се чува много далеч, дори в хотела ни се чуваше постоянното бумтене. Ако не внимаваш, има риск да се подхлъзнеш и паднеш, камъните са постоянно мокри, а долу е мъгла от вода.
– Статуи на местно племе пред нашия хотел. В съседния хотел всичко беше във викториански стил, от интериора, до униформите на персонала.
– Статуи на местно племе пред нашия хотел. В съседния хотел всичко беше във викториански стил, от интериора, до униформите на персонала.
– BOOZE CRIUSE –разходка с лодка и алкохол! Пиене на корем за два часа. Аз и съпругът ми си тръгнахме доста развеселени, или по-точно пияниJ Местният популярен алкохол се казва CANE (водка от захарна тръстика). Разходката е надолу по реката, 1-2 мили преди самия водопад. Преди да е станало прекалено бързо и опасно течението, обръщат лодката. На нашата имаше 2-3 ма японци, които нищо не пиха, а само снимаха. Напълно нормално за тях:-)
– Барът на лодката и нашият услужлив барман и екскурзовод, който добре ни напи. Оранжевият сок е за разреждане, много популярен в Зимбабве. Там обичат много сладичкото. В този сок имаше страховито количество химикали и оцветители, но го предлагат навсякъде и няма отърване. В Зимбабве за щастие нямаш махмурлук, не знам на какво се дължи, на климата, въздуха или алкохола, но е факт!
– Warthogs – вид диви прасета, които се разхождат по тротоарите из града, все пак говорим за ЗимбабвеJ)
– Щом хипопотамът те забележи, веднага се потапя във водата, много са срамежливи. Иначе са доста опасни, редовно има случаи на пострадали от тях местни – преобърнати лодки и ранени хора. Не нападат, но са много отбранителни.
На тръгване…
ее, мн впечатляващо място, много впечатляващо. Как се стига дотам? Може ли да кажеш някакви цени или ориентировки?
даа, много ми се ще да видя тези водопади. за сега само по телевизията, но са нещо невероятно. иначе ми беше много весела историята за примляскващия хипопотам и за персонала, който сутрин викал "knock, knock" (не го пиша на български, че…), но като видях, че от тях ги е деляла навитата на рулце горе завеска, ми се изясни картинката. Друг свят наистина. Благодаря за интересния разказ!
Уау ! Много екзотично и различно място. Part two е също толкова вълнуваща като първата 🙂 Поздрави
Изчетох на един дъх двете части! Много увлекателен разказ за екотична страна!
Стани, благодаря ти за разказа! Мария, благодаря ти за интересната гостенка! 🙂
Много сърдечни поздрави и на двете ви!
Това е мястото,където бих тръгнал с мотор!
Шарена сол, ще попитам и ще пиша!
Мира, малко екстремно, но пък бих отишла:-)
Лина, благодаря ти!
Недо, нали, сред дивите животни:-)) Ако отидеш до Марокос мотор, чакам репортаж за блога 😉
Мира, благодаря!