Photo: Shervin Lainez
Открих Melody Gardot в миналогодишния августовски брой на „L`Europeo“. Преди това не бях чувала името й. Статията и историята й ме впечатлиха, но едва по-късно чух музиката й.
Безкрайно трагична съдба – нелепа автомобилна катастрофа, която я оставя абсолютно неподвижна и в пълна амнезия. С помощта на когнитивната терапия и музиката започва отново да се учи – да говори, да се движи, да ходи, да си спомня, да живее… Справя се и започва да пише музика. За да помогне на себе си. Сега помага на всички нас, които се докосваме до нейното изкуство.
Обича обувките и дрехите, държи изключително много на външния си вид и това личи. Не се разделя с бастуна си, който нарича „citizen Kane“ (игра на думи; cane – бастун) и с тъмните си очила, които ползва заради свръхчувствителност към светлината.
Невероятно прочувствен и нежен глас – гали и прониква, изпълва и унася.
Вдъхновява се от Елингтън, Гершуин, Стен Гети и Армстронг. Сравняват я с Били Холидей, Нина Симон и Джони Мичел, но нежната чувственост и лежерна красота на гласа й са уникално неповторими – на Мелъди.
Невъзможно е човек да остане равнодушен към изпълненията й. Песните й разтапят, обгръщат, носят по течението. Лека тъга, примесена с безкрайно чувство на щастие и комфорт.
Мога да я слушам по всяко време – и когато съм в настроение, и когато съм тъжна, и когато не ми се слуша нищо друго. Чиста наслада и изящество. Чуйте я! Непременно.
Безкрайно трагична съдба – нелепа автомобилна катастрофа, която я оставя абсолютно неподвижна и в пълна амнезия. С помощта на когнитивната терапия и музиката започва отново да се учи – да говори, да се движи, да ходи, да си спомня, да живее… Справя се и започва да пише музика. За да помогне на себе си. Сега помага на всички нас, които се докосваме до нейното изкуство.
Обича обувките и дрехите, държи изключително много на външния си вид и това личи. Не се разделя с бастуна си, който нарича „citizen Kane“ (игра на думи; cane – бастун) и с тъмните си очила, които ползва заради свръхчувствителност към светлината.
Невероятно прочувствен и нежен глас – гали и прониква, изпълва и унася.
Вдъхновява се от Елингтън, Гершуин, Стен Гети и Армстронг. Сравняват я с Били Холидей, Нина Симон и Джони Мичел, но нежната чувственост и лежерна красота на гласа й са уникално неповторими – на Мелъди.
Невъзможно е човек да остане равнодушен към изпълненията й. Песните й разтапят, обгръщат, носят по течението. Лека тъга, примесена с безкрайно чувство на щастие и комфорт.
Мога да я слушам по всяко време – и когато съм в настроение, и когато съм тъжна, и когато не ми се слуша нищо друго. Чиста наслада и изящество. Чуйте я! Непременно.
Melody Gardot – Baby, I`m a fool http://www.youtube.com/watch?v=4Eb651s_o1Q
Melody Gradot – Goodnite http://www.youtube.com/watch?v=YRyR-UvXjmM
Вдъхновяваща история.
Прекрасни снимки и хубава музика!
Благодаря ти!!
Желая ти хубава вечер!!!
Съжалявам, че съм пропуснала този брой. Харесва ми списанието, хората, които пишат в него!
На всяка цена ще се насладя на изпълнението.
Изключетална жена.Когато си купих този брой и прочетох нейната история много се впечатлих.Тази жена показва как с много воля и труд можеш да достигнеш върхове.
На теб желая успех и само нагоре!
Невероятно е че припомняш тази история, защото тя ме потресе и мене докато четях същия този брой за гениалните творци в джаза, и макар да имам навика да си водя записки,точно с тази цел, да откривам нови имена в музиката, в литературата и т.н., бях напълно забравила, и това сега е чудесен повод да се насладя и аз на магията на Melody Gardot. Un grand merci!
Ели, Дани, Хриси, Дети, благодаря ви! Прекрасна е, нали! Наистина магична! Сърдечни поздрави