Имах удоволствието да посетя тази изключителна постановка миналата седмица. Любим автор, на любимо място, с любими приятелки.
   Още докато изучавахме Лорка в университета имах слабост към тази драматична и пропита с мрак и обреченост пиеса. Някакъв магнетизъм има в думите, образите, съдбите, порядките, тревогите, липсата и нуждата от любов на персонажите. Чела съм я сигурно над 20 пъти, време е да я потърся пак из шкафовете..
   Не бях гледала друга интерпретация на българска сцена и ми беше крайно интересно как ще се смести в неконвенционално за театър пространство – изложбената зала на Института. Именно камерната площ и близостта спомогнаха за по-реалистичното преживяване. Прекрасна хореография, костюми, музикална среда и сценография. Минималистично, стилно, акцентиращо, синтезиращо, без напъни за дословност или оригиналничене. Отлична игра на младите актьори от НАТФИЗ и перфектно свършена работа на Николай Младенов (режисьор).
  Представленията бяха 6, с вход свободен.
 Благодаря на екипа за удоволствието, на Институт Сервантес за възможността и на Меги за съдействието:-) Дано подобен род инициативи станат практика!
   Най-накрая H&M в България! Със сигурност вече повечето от вас са разбрали, че откриването на първия магазин ще бъде в The Mall на 10-ти март.
  Вчера се състоя представяне на пролетната колекция в чисто новия PR showroom на марката. Цветовете – много бяло, свежи бонбонени, ярки плодови, дръзки комбинации. Материите – ефирни, нежни, метализирани, прозрачни, свободно обграждащи тялото.  Кройките – семпли, изчистени, удобни, секси, с ретро полъх. Аксесоарите – акцентиращи, приковаващи погледа, обемни бижута, тънки кожени колани, чанти-плик, бели очила, платформи.
  Свежо парти с представители на медиите и модната индустрия, стилисти, бивши и настоящи модели, модни блогъри, звезди. Чак се чудя какво правех аз там:-))Приятни хора в приятна обстановка.
  Набелязала съм си това-онова, смятам досещате се. До 10-ти март!
   Бях решила да не мрънкам  и недоволствам в този блог, но в два поредни дни ми се случи следното:
– платих за обичаен маршрут тройно повече от реално дължимото
– обвиниха ме, че заради клиенти с кратки курсове като мен, им се налага да си монтират апарати с помпи (!)
– приятна жълта кола снощи ме окъпа от глава до пети с кал и киша
   И просто се почувствах задължена да пиша за добрите си чувства към тези хора и услугата като цяло. За да не съм груба, просто им се извинявам за няколко неща:
– че имам ужасния навик да се движа на кратки разстояния, и то предимно в центъра. Със сигурност го правя нарочно.
– не понасям чалга и ги моля да сменят музиката. В 10 сутринта – точно време за кючеци.
– вече не пуша и цигарен дим в една кола с детето ми откровено казано ме дразни. Правя се и издребнявам, естествено.
– позволявам си да помоля за помощ с багажа (ако имам). Да отварят, да слизат, да вдигат тежко, егати!
– имам наглостта да си избирам маршрут. Какво ми разбира главата от трафик, улици и София!
– все още смятам и монетите за пари. Пък и плащам с тях, ужас!
– не обичам да ми закръгляват сумата без изрично да съм го споменала. Стисла.
– не обичам да слушам лични истории на непознати, да пригласям против или за Бойко Борисов или да се оплаквам от това колко е кофти в БГ. Пълен темерут.
– не пребивам от бой детето си, когато неволно е изцапало тапицерия на възраст по-голяма от моята.
– отварям прозорци без да са ми разрешили.
– не смятам цена три пъти по-висока от общоприетата за нормална. Просто защото е Нова година.
– не съм съгласна да ми отказват курс, защото бил кратък и ме мързи да си „одя пеш“
– не съм подготвена винаги с шепа левчета и банкноти по 2, а нахалствам да плащам с „едри“  от 5 и 10 лв
  Въобще, извинявам се за всички случаи, в които съм вгорчавала деня на милите хора, управляващи таксита, имала съм излишни претенции и съм се правила на важна. Простете ми прегрешенията и продължавайте да бъдете себе си.
  На останалите добри изключения с възпитани и любезни водачи на МПС, с приятна музика и свеж въздух не се извинявам, а им пожелавам да се увеличават.
Та така..
  На 14-ти февруари това място става на 2. Имам желание да го отбележа и чудейки се как, автоматично отхвърлих няколко възможности:
– да организирам игра с томбола –  маркетингов трик, който със сигурност работи за търговска организация, медия, фирма -производител, магазин, телевизионно предаване и др. подобни. Но този блог е личен и без претенции за горните, така че да го правя би било най-малкото странно.
– да принуждавам хората да харесват ФБ страницата на блога – който я харесва ще го направи и без призиви за солидарност и участие.
– да правя доклад колко хора са влезли тук, колко са стояли и защо. Статистиката, честно казано, не ме вълнува особено, за мен е достатъчно, че минавате от време на време.
  След половинчасово мислене ми хрумна следната идея: обща публикация, съставен от ваши изречения. За целта всеки от вас може да съчини едно изречение и да го публикува като коментар тук (може и анонимно) или във ФБ страницата под тази бележка. За мен остава удоволствието да ги събера в що-годе логичен текст, който ще публикувам на 15-ти февруари.
Не е нужно да са пожелания, хвалебствия или нещо свързано с блога – просто нещо, което ви хрумва, колкото и абсурдно да е то.
Чакам!
Да готвиш бавно и лесно
  В петък в магазин GastronoMe  се състоя презентация на уредите за бавно готвене Crock-pot Кратко представяне на функциите, предимствата и възможностите му, дегустация на ястия, приготвени в него, приятни разговори и мили хора. Опитахме печено телешко с подправки, кюфтенца в доматен сос и божествен пудинг със сушени плодове.
Снимка: Елия Атанасова

 

Снимка: Елия Атанасова

 

Снимка: Елия Атанасова
 На мен се падна честта да бъда част от журито за оригинална рецепта и да изтегля една от наградите.
Снимка: Елия Атанасова
Снимка: Елия Атанасова
  За самия Crock-pot можете да намерите достатъчно изчерпателна информация в официалния сайт, а отзиви и коментари във ФБ страницата им. Ще кажа само, че освен здравословен, икономичен и лесен за употреба, този уред готви сам. Буквално! По принцип не съм привърженик на кухненски уреди, смятам ги за трудни за почистване, сложни за работа и невинаги толкова функционални, колкото претендират да бъдат. Напоследък  готвенето ми се изчерпва с рубриката в „168 часа“ и наистина нямам никакво време да ползвам кухнята по предназначение. Съжителстваме с Crock-pot от повече от месец и мога в резюме да ви разкажа защо го харесвам. По часове:
07.30 – събуждане
08.00 – изпращане на домашните по задачи – детска градина и работа
08.30 – 09.30 – време само за мен – душ, сешоар, интернет, радио, вестник, грим, гледане през прозорец, телефонни разговори или каквото там реша
09.30 – 09.45 (15 минути!) – поставяне на продуктите в crock-pot и включването му на избрания режим (обикновено за 8 часа)
09.45 – 10.00 – парфюм, червило, почистване на обувки, прибиране на вещи в чантата
10.00 – излизане за работа
17.30 – прибиране на част от семейството от детска градина
18.00 – у дома. Ухае на топло и вкусно. Всичко е сготвено и готово за сервиране.
 Хубавото на уреда е, че дори да забравя да взема детето си от детска градина и да запраша в неизвестна посока, яденето ще бъде сготвено и в топло състояние около 4 часа след приключване режима на готвене. Без надзор и нужда от намеса. Пече, вари, задушава – всичко необходимо, за да ви чака готовата вечеря без усилия и напрежение.
  Излишно е да казвам, че съм му отделила централно място в кухнята. Достатъчно елегантен и прибран е да не пречи и да не се набива на очи.
Повече за Crock-pot на адрес: http://www.slowcooker.bg/
Chloé flat

Източник: Chloé flat (Polyvore)


  В мразовити дни като този си представям как внушителният ми 40-ти номер подскача радостно върху някоя зелена поляна. С тези прекрасни Chloe. 🙂
  Готвещи мъже се срещат рядко. Освен ако не са професионално ангажирани с това. А пък готвещи и снимащи, и то просто за хоби, са единици.
Днес ви представям един такъв мъж – влюбен в кулинарията и документиращ в снимки произведенията си. Ей така, за кеф. Готвенето му не се състои просто в семпла салата, пица, паста, барбекю или пържени картофи, а е сериозно навлизане в различните национални кухни по всички краища на света. Импровизира, съчетава, смесва , експериментира и най-важното – прави го за удоволствие и с желание.
Ако някое от ястията ви е заинтригувало, пишете му на адрес: jopeto2002@abv.bg
Oбещавам да го поканя отново, този път с конкретни рецепти – изпитани и препоръчани лично.
___________________________________________________________________________________

Снимки: Георги Петров

  Нека да започна с това, че за мен е чест да бъда гост в блога на Мария.  
  Професионално се развивам в скучната, според някои, финансова сфера, а в свободното си време отделям за съвсем различни неща. Обожавам да пътувам. Именно любовта към откриването на нови места, срещата с различни култури, традиции и хора е в основата на две от любимите ми хобита: фотографията и готвенето.  Сега ще говорим за второто, въпреки че те взаимно се преплитат.
   Погледът върху това, с което се храним като философия, култура, начин на живот, усещане към света, а не просто покриване на физиологичната нужда – това е за мен храната. Готвенето и изобщо кулинарията е изразно средство, начин за опознаване на нови светове и разбира се, не на последно място, възможност да зарадваме близки и приятели с нещо вкусно и интересно. Именно стремежът това, което правя да достига до повече от моите приятели и познати, ме накара да започна от известно време да водя нещо като рубрика (само в снимки) в профила си във Фейсбук. Разбира се, част от аудиторията ми е имала честта да пробва лично някои от ястията. За съжаление,  ми липсва постоянство и упоритост, а може би и време, цялото това нещо да бъде по-широко достъпно, под формата на блог или страница.
  Често ме питат каква кухня предпочиташ? Трудно бих се ограничил с нещо конкретно и ясно, но като цяло най-голямо вдъхновение и желание у мен предизвиква азиатската кухня. На особена почит също са и Средиземноморската и класическата френска кухня.
  Умишлено казвам азиатска, без да конкретизирам китайска, тай или друга. Може би най-голямата ми страст е към индийската кухня. Обожавам подправките, колкото повече и по- разнообразни,  толкова по-добре. Биряни, пулао, басмати във всичките му варианти, почитател съм и на вегитарианските и на месните рецепти. Старая се да използвам автентични продукти и подправки, като за последното разчитам на помощта на добри приятели по света, тъй като българският пазар предлага ограничен избор.
  Китайската и тай кухнята за мен са свързани преди всичко с оризовия нудълс и зеленчуците. Често експериментирам с различни комбинации, като тук място на подправките отстъпват различните азиатски сосове, с които традиционно се готви по тези географски ширини.
  Като отявлен франкофон съм почитател на френските супи, сосове и най-вече десерти. За сирената и виното – да не отварям темата, че със сигурност ще се отплесна.
  Тук е мястото да спомена, че не готвя по конкретни рецепти и с точни мерки и количества. Всичко е на око, а рецептите са израз на наблюдение на различни варианти и представяния на определено ястие, след което аз сътворявам моята версия’ Затова и ми е трудно да давам рецепти.
  Любимото ‘оръжие’ в кухнята е уок! В него приготвям всичко, дори и неща, които не са от азиатската кухня. След тигана, това без което не мога е хубав ( да се разбира голям и остър) нож. Уокът и ножът са базовите ‘оръжия’ с които мога да готвя навсякъде, включително докато гостролирам в някоя приятелска кухня! 
  Пресечната точка между фотографията и готвенето е именно споменатия албум My kitchen във Фейсбук. В повечето случаи съм нетърпелив да опитам това което съм направил, затова и не залагам много на аранжирането и композирането на блюдата и кадрите, но се надявам да ви харесат. В някоя от следващите ни срещи ще ви предложа някоя от моите рецепти. Доскоро!
Морковен кейк
Чийз кейк Ню Йорк стайл

Родопски клин със спанак
Салата Критараки 

Мариновано с алкохол пиле в къри сос

Украински борш

Chickpea Salad with Red Onion and Fresh Ginger – Салата от нахут с червен лук и пресен джинджифил

Gratin au fromage bleu – гратен със синьо сирене

Kashmiri Chicken – мариновано в кисело мляко пиле  с лек доматен сос и много кашмири чили пудра

Masoor dal cream soup- крем супа от червена леща с индийски аромати

Фалафел

Kachumbar salad (Rajasthani style)

Vegetable pulao – пухкав басмати със зеленчуци и много индийски аромати и канела

Пъстърва на пара с ароматни билки

Chinese stir-fried noodles with chicken – китайски спагети с пилешко и зеленчуци

Kaşık Salatası – традиционна турска салата със сок от нар и сумак

Thai black rice noodles with vegetables – тайландски черни оризови спагети със зеленчуци

Рибена чорба от сьомга с розмарин

Бананово клафути

Домати с домашно песто и маслини
  Божана отново се появява  навреме в LaMartinia с актуален зимен репортаж от NYC. Понеже този път е произвела страшно много снимков материал, го разделям на части. Първата – витрините не Пето Авеню.
  Божанка, какво щяхме да правим без такъв съвестен кореспондент от Ню Йорк като теб:-) Благодаря ти от името на всички, които ще видят тези снимки.

To be continued…

Снимки: Божана Куртева

Тригодишните са на границата между бебе и дете. Използват когато каквото им е удобно. Един път са малки, друг път прекалено големи. Разбират всичко и говорят много. От време на време чак глава заболява. Задават въпроси всякакви. Не само когато искат да научат нещо, а просто ей така – защото им е кеф, че вече могат да ги формулират, разбираемо при това.
Родителите на тригодишни леко се стряскат когато се подскача от бебешко лигавене към дълбоки неосъзнато философски фрази. Хем се пръскаш от гордост, хем някак неестествено ти идват. Нали имахме бебе доскоро, какъв е този мислещ малък човек в хола?!
Вкусовете при тригодишните вече започват да се оформят. Приличат на пубертетските залитания – да се ходи с бретон пред очите цял ден, да се слуша музика силно (никога не е достатъчно силно!), да се носят само тъмни дрехи (като големите), да се яде десерта преди супата.
Тригодишните силно се засягат когато им кажеш „Не съм ти приятел“. Започва тръшкане и изтъркани бебешки прийоми. Щом се помирите, ви целуват по челото – все едно те са възрастния, а вие детето.
Тригодишните не бива да бъдат лъгани – те помнят, да, вече всичко помнят. Дори къде са пъхнали касовата бележка, която търсите от седмици и ключовете от вкъщи на дъното на кутията. Така помнят и когато ги излъжете. Не е хубаво тригодишен човек да се натъжава от лъжа.
Тригодишните обичат да спят „при мама и при тати“. Особено ако от 8-месечни са заточени в собствена стая. Редките приютявания в спалнята са някакъв супер комфорт и лукс, нещо като лъскаво спа за тригодишни. Стават сговорчиви и „добрички“. Целуват те по носа и казват с патос: „Обичам те, мамотати!“ (мда, мам и тати понякога са едно същество)
Тригодишните обичат да пеят от сутрин до вечер. Всякакви песни – от „Зеленчуци“ до мелодията на новините. Обикновено силно и фалшиво и придружено с мили нескопосани движения.
Тригодишните са като кученца – могат да изпълняват определени задачи. Е, не да ходят до магазина, но поне да ти носят дистанционното или да ти държат отражателя. Естествено, срещу възнаграждение.
Тригодишните започват да се шегуват. Тъничко и за нещо, което са сигурни, че ще те разсмее. След шегата те гледат така вторачено, че сърце не ти дава да не се усмихнеш широко и гордо.
С тригодишните можете да вечеряте в ресторант без да лягате под масата, можете да си казвате „Наздраве“ и да пожелавате заедно на персонала „Честита Коледа“ и „Приятни сънища“. И всички са доволни от това – и тригодишните, и персоналът, най-вече вие.
Тригодишните се пазарят почти за всичко – от миенето на зъби и ръце, през ставането сутрин и лягането, до програмата на телевизията или къде да седнете да вечеряте. Постоянни преговори, няма начин.
Тригодишните са толкова забавни, че чак ви се приисква да сте на тяхната възраст. И всъщност доста често става именно така.
Тригодишните са мъдри, първосигнални, любопитни  и откровени, усмихват се често и танцуват без причина – какво по-хубаво…