Много харесвам тихите индивидуалисти. Така приятно роптаят – тихичко, напевно и скришно. Категорично не са способни на революция, радикална промяна, бунт. Те просто кротко вкъщи на масата или през работно време на компютъра яростно се разграничават от масите. Ако случайно опре до реално действие, те са: а/заети; б/болни; в/извън страната. Успешно се сливат с тълпата, освен когато е съвсем безопасно да изригнат със своята индивидуалност. А именно:
– на всяка Коледа ще ви напомнят, че хора с летящи шейни няма, не е имало и няма и да има. И всички вие, които пеете песни и редите елхи сте крайни тъпаци и наивници. Подаръци приемат, но не обичат да подаряват. Просто е скучно, на Коледа всички го правят, по дяволите!
– всеки 8-ми март ще ви разкажат за липсата на смисъл в този ден. Как не обичат цветя, мъже със зюмбюли, жени, на които подаряват зюмбюли, мили жестове и празнични вечери. И празници въобще. Те са си жени и през другото време, не само на този ден. Или мъже, които подаряват цветя целогодишно на половинките си. Стига бе!
– при всяка анонимна обща кауза те са хората, които ще ви засипят с аргументи, че ТОВАНАИСТИНАНЯМАСМИСЪЛ. Няма значение дали е почистване пред блока, сирЕни, ремонт на тротоара, червен светофар или минута мълчание. Просто не са съгласни.
– когато на компания от 10 души им се ходи на плаж (примерно), те винаги ще измислят причина да не го направят. Това също е вид изява, мда.
– по време на мили, тържествени и трогателни моменти, те са хората, които ще се изсмеят, изкашлят, ще смачкат хартия или просто ще изсумтят. Те са над нещата и някакви си там сълзливи истории въобще не ги трогват. Никога, освен ако сами не са го решили.
– ако на дадено събитие има дрескод бяло и черно, те ще се изпляскат с най-червеното си или лилаво облекло. Или просто с нещо шарено, в което НЯМА черно и бяло. Дрескод? Are you kidding me?!
– при наличие на 20 кошчета за боклук, те ще загасят фаса си на земята. Никой не може да им определя масов ред, тук говорим за ИН-ДИ-ВИ-ДУ-А-ЛИ-ЗЪМ!
– на Великден ще ядат свинско, на Никулден пилешко, на Коледа въобще няма да ядат заради диета, а на 14-ти февруари ще повтарят непрекъснато колко е гаден щоколадът. Хич не им е лесно.
– за тях мартениците през март, балоните на първи юни, сърцата на 14-ти февруари, ските през зимата и банските през лятото са тъпа история. Банално, тривиално, масово, ширпотреба. Бляк!
– ако някой организира простест, митинг, шествие, бдение или каквато и да било масовка, те ще заминат надалеч, само и само да не се разстройват от тълпата единомислещи и солидарни. О, Боже, какъв ужас – клонинги!
– никога няма да заявят на висок глас „Не съм съгласен“. Ще го направят с половин уста, само пред приятели, в някой форум или под формата на статус във Фейсбук. Защо да го правят публично, като просто нищо няма да се промени!
– от тихия индивидуалист нищо никога не зависи. Той е наясно с всичко, знае много, прозрял е истината, но все пак света се ръководи от Голямата конспирация и е излишно да се хаби с активност. Аре бе, да се оправят.
– сватбите/рождените дни/празненствата са демоде, скука, отживелица. Пак много хора накуп, пак общи мисли, пък и програма – отврат!
– романтичните жестове също са кофти. Не само романтичните, жестовете като цяло. Рози, свещи, пътувания, вечери, изненади? Тихите индивидуалисти не подаряват цветя, стоят на лампа, пътуват само по работа, хапват на крак и естествено не подготвят изненади – всички знаят, че ТЕ СЪЩО СА КЛИШЕ!
Изобщо тихите индивидуалисти са постоянно заети да се цепят от тълпата. Дори когато няма от какво да се отцепят, защото тълпата отдавна ги е подминала.
Тихият индивидуалист никога няма да бъде начело – инициатор, подстрекател, глава, идея, ядро, лидер. Защото е опасно и ангажиращо.
Тихият индивидуалист ще си остане да мърмори на масата. И за това трябват кадри, все пак.
_1.jpg)
