Моите ритуали започват с разтягане на тялото в леглото. Следва молитва пред олтара на душата. Може и в леглото. Или си чета псалми от една малка книжка, или си ги казвам наизустени, зависи от нивата на тревожност, припряност, кондиция, изобщо. Молитвата за мен е като настройване на музикален инструмент, много е приятно da усетя, че звукът, издаван от инструмента – настроението, с което съм се събудила, съвпадне с тона, който душата ми пее. Вярвам във вътрешния си авторитет.

Дихателните практики са друго любимо упражнение. Правя ги, откакто си изгорих половината алвеоли при един ремонт у дома и се натрових с отровни пари. Дишането и медитативно задържане на дъха са единствените начини да разширявам капацитета на белите си дробове. Действа ми и вентилиращо при напрежение и психическа умора.

Обичам да гледам слънцето сутрин рано и вечер късно и да си представям, че ме снимат като сурикат за първа страница на National Geographic.

Постоянно през годината си правя сутрешно раздвижване. Имам няколко операции на кръста и ми е важно да държа тялото си тонизирано. Обичам да правя и лицева гимнастика. Да си повдигам кожата на скулите, носа, да си дърпам ушите, за да освободя напрегнати участъци, тъй като стреса се акумулира навсякъде. Също обичам да натискам точки по тялото, където усещам болка или схващане. Най-любимото ми е разтриването на скалпа. Винаги настръхвам. Явно там натрупвам излишен заряд.

Обичам да съм задълго под вода, на мокри разходки, да движа тялото си като торпедо, да се съсредоточавам в дишането си и после да рисувам – когато не мога с четка, търся най-цветните думи и пиша в блога. Това са моите отворени канали за връзка между мен и света. Както ме захранват като пъпна връв, така мога аз да давам от себе си. И запазвам равновесие.

До ден днешен си спомням едни кенарени кисета, които баба правеше за баня. Много ми харесваше да се чувствам чиста и остъргана. Не зная дали това е една от причините, но никога не съм знаела какво е акне или замърсени пори.

Интуитивно хранене, съчетано с гимнастика.

Нанася крем на още влажна кожа след душ и фиксира с розова вода.

Харесвам фризьорката си, защото разбира както от фасон и е добър колорист, смело експериментира и има усет за комбинации, винаги напасва тренда със структурата на косъма и формата на лицето. Също така не ми се скара, като след локдауна ѝ показах как съм изравнила карето си с ножичка за нокти. Преди време пробвах цялата гама цветове от каталозите, по време на пандемията установих, че и собственият ми цвят, тук-таме с паяжинки от бели коси, хич не е лош. Тези дни експериментирах с шампоан – оцветител. Още два дни и ще успея да измия банята.

Фризьорът, зъболекарят и гинекологът за мен са много специални хора. Рядко сменям. И когато го правя знам, че съм оставила частица от себе си там някъде. Не ми е лесно да се доверявам на всеки.

Най-комфортните ми дрехи винаги са били от естествени материали. Харесвам умерен гръндж и спортно-елегантния стил. Чувствам се комфортно както в маратонки, така и в обувки, които оставят цветни петна в съзнанието ми, щом ги погледна.

Обичам кожени изделия. Купувам ги рядко, защото на практика са вечни. Имам си един ритуал за помиряване с духа на животното, откъдето са дошли – благодаря му, че ме пази и топли, и че ми действа успокояващо, когато се докосвам до него.

Не изпитвам удоволствие от поставянето за цел на пазар. Обичам да излизам с идеята за шляене с децата, родителите ми или приятели, и междувременно да си кажа “влизам ето тук, за малко”. Някак си знам, че когато имам нужда от нещо, както си говорим и се смеем, ще припозная вътрешното си намерение да вляза в точния магазин и ще изляза доволна.

Цветовете: небесносиньо с градиране към тъмни нюанси на същия цвят, морски оттенъци. Всички пастелни и бебешки цветове са алтернатива на залитането в синьо.

Карирани ризи, суитчери, дънкови рокли и туники. Копринена рокля с кожено яке ми е любимата комбинация, както и плетива, съчетани с дълга ленена пола, с дантелен кант.

В офиса имахме ежеседмични масажи, но сега, с работата от вкъщи, ми се налага да се подмазвам на децата, понякога им плащам.

До Covid и след него. Бях луда на тема ухания, парфюми, масла за тяло, за у дома. Обичам(х) резливи аромати, изненадващи, тръпчиви нотки с нежен остатък.

Повечето ми любими са на Bottega Veneta. След загубата на обонянието ми, когато прекарах болестта, вече нищо не е същото. Това главозамайване от красотите на ароматите си отиде безвъзвратно, май. Сега сякаш не ми е толкова важно и съм доволна, че все пак усещам нещо.

У дома обичам да капвам етерични масла от розмарин, куркума, тамян и гардения.

Важно ми е кожата да е хидратирана. Май не мога да се чувствам комфортно без полагане на крем. Сутрин и вечер след измиване и съвсем леко подсушаване, правя плътни апликации с крем, които пулверизирам с розова вода.

Не ползвам услуги на козметик, но в редките случаи, когато съм ползвала, съм се наслаждавала повече на релаксиращия момент, отколкото да полагам грижа за самата кожа.

Спирала за мигли, гледам да е тъмно синя. Ползвам джобния формат на Kiko – Make up Milano, един фиксатор за непокорни вежди на която и да е марка и задължително слагам розовина под скулите. От години ползвам единствено ружовете на Kryolan, тъй като палитрата им гони естествените тонове.

Съхрани ме увереността, че каквото и да се случва, то е част от пътя ни на тази земя. Ще го видим, усетим, ще го преживеем.

Хареса ми промяната в ежедневието, смяната на приоритети и ценности. Обратните или резки завои са много полезни практики за отпускане на контрола.

Не залитам по кампании и екоконцепции. За мен това е излишно. Внимавам да пазя чисто около мен с идеята да е приятно и здравословно. Предпочитам био и органик нещата, но не ги поставям във фокуса на живота си. При възможност ги ползвам, ако не мога – има и други продукти.