В края на януари 2020, все още пандемията е мъглява идея, а вирусът ни се струва далечно китайски. Връщаме се от пътуване до Колумбия, по време на което Тито случайно залита в привидно безопасни води, стъпва върху скала с корали, разрязва си петата, влиза в болница заради останали вътре частици, правят му спешна операция, за щастие спасяват крака и живота му, успяваме да си хванем всички полети към България и се връщаме. Това са накратко фактите и предисторията на този разказ. 

Всеки се връща постепенно към обичайните си дейности, кой на два крака, кой с патерици, децата тръгват на училище и детска градина. Всичко е привидно наред, докато един ден, в общата родителска фейсбук група на детската градина, не се появява следната публикация с научно-изследователска насоченост:

„Здравейте! Днес сутринта докато са отивали на градина К. е споделила с баща си, че на крака на Матеа, от гнойна пъпка (по нейния разказ) е изваден червей…. До колкото знам са ходили на почивка в някоя Южноамериканска държава (не помня коя). Госпожа А. е казала, че не знае нищо по въпроса. Може ли за малко повече яснота и информация – конкретно ме интересува този червей опасен ли е за децата (тъй като Матеа ходи известно време на градина след като се върнаха) , как се разпространява (как снася ларви, предполагам) и дали би могъл да ги зарази с някоя екзотична зараза или да се засели в тях. Има всякакви видове червеи паразити и последиците от заселването на някои от тях водят до по-сериозни проблеми в бъдеще…. така, че ако някой има информация за модела на червея и всякаква друга моля да сподели. Освен това не би ли трябвало да се направи някаква дезинфекция на стаята ?!“

Първо избухнах в неудържим смях, после в леко истеричен кикот, накрая просто блокирах и загледах тъпо в монитора. Та това е писано от майка, с която (и с бащата) се засичаме всяка вечер в антрето на групата (размери 2 на 2 метра), на площадката или в квартала. Е, не сме първи приятели и не си гостуваме по празници, но се ВИЖДАМЕ на живо, по дяволите. Каква е логиката да питаш други хора, при положение, че първоизточникът на информация е пред очите ти ВСЕКИ БОЖИ ДЕН?! Тогава си припомних колко скучно е това – питаш и ти отговарят, къде-къде по-вълнуващо е да заформиш цяла дискусия с елементи на научна фантастика и да посееш троха съмнение сред група родители.

Вероятно Матеа е разказала случката, другото дете я е поукрасило, не е знаело какво точно е корал и се е получил развален телефон. Възможно е самата Матеа да е фантазирала или преразказала двусмислено, въпреки че категорично отрече, да допуснем и това. Нормално, деца са, нищо притеснително, но нали именно наша задача като възрастни е да отсеем фактите от фантазията и недоразуменията. Тропически вредители има, препатили от тях също, паразитно разпространявани зарази съществуват, но има начин да провериш, проучиш и попиташ любезно, ако си толкова притеснен и разтревожен.

Отговорих шеговито, давайки да се разбере, че питането е несериозно и комично. Разбира се, бях обвинена, че се подигравам и подценявам видими опасности. Чак ми стана неудобно, че колумбийски червей не сме донесли, още по-малко в крака на Матеа, и не мога да дам инструкции за дезинфекция чрез кадене, пало санто, салвия и косъм от лисица. Почувствах се виновна, че си измислям и прикривам една очевидна и доста опасна тропическа истина. Точно както работят фалшивите новини – действат на подсъзнателно ниво и по тънката струна – ами ако все пак е вярно, а?!

Разбира се, историята не приключи дотам, разбрах, че госпожата е била помолена от същата майка да прегледа краката на Матеа за следи/дупки/белези от червей (без наше знание и със сериозно притеснение за детето) и че има претенции за установяване и разкриване на пълния ѝ здравен статус. Което, признавам си, ме вбеси, и вече изобщо не ми беше смешно. Екзотичната зараза придоби почти реални очертания и аха, да се превърне в истина.

Отивайки в края на деня да взема Матеа засичах родители, които си шушукаха по ъглите и млъкваха, щом ме видят. Слухът плъзна и придоби достоверност. Призовах бащата директно да пита мен, ако има някакви съмнения и опасения, при което той застана на 5 сантиметра от лицето ми с репликата „Щом така реагираш, значи нещо криеш!“ и на косъм от физическа саморазправа успях да овладея нервите и реакциите си, оттегляйки се. Всеки опит да обясня истинската случка – коралът не бил червей, кракът не бил на Матеа, а на баща ѝ, като в онзи стар виц за компютрите и компотите, остана, уви, неразбран, все едно разговаряш със скалата, която Тито настъпи – сблъскваш се с една друга вселена, която не иска и не може да те разбере.

Разбирам напълно, че всеки родител е притеснен за безопасността и здравето на детето си, но за мен останаха непонятни няколко неща: защо търсиш информация от странични и тотално незапознати източници (госпожата, останалите родители, случайни минувачи, Папата); как е възможно да не ти пука за никого, освен за собствения ти задник (не се сетиха дори да попитат как е тва дете, уж с червей в крака); откъде смучеш съвсем непроверени факти, пък и на всичкото отгоре ги разпространяваш; не ти ли хрумва, че можеш да нараниш някого с чиста проба измишльотини; къде ти е преценката на възрастен, зрял човек? Разбира се, това са реторични въпроси, чиито отговор знам, но въпреки това си ги задавам отново и отново.

Учудваме се откъде идват вълните на дезинформация, слуховете, жълтите лайняни новини, интригите и откровено фалшивите твърдения, разпространявани лековато и без капка критичност, съмнение и мисъл. Ето откъде, нагледна демонстрация. Тук видял нещо, там подразбрал, нещо измислил, друго доукрасил – воала. После ходи доказвай с факти и аргументи истината, най-много да те обвинят теб в лъжа и несъстоятелност.

Дълго след това призракът на колумбийския червей витаеше над нас и вече през смях си припомняхме абсурдната ситуация. Знам, че борбата е с вятърни мелници и винаги ще има индивиди, които ще предпочитат лесната, повърхностна и любопитно звучаща лъжа. Наясно съм, че мнозинството хора се доверява лековато на мистерии, със самочувствието на просветени и прозрели истината, докато плуват в мътните водите на фейка. Но все пак имам надежда, че един ден ще преобладават тези, които търсят логиката, фактите, научните доказателства и ИСТИНАТА, колкото и наивно да звучи това.

А вие, все пак се оглеждайте за екзотични червеи, човек никога не знае и е добре да бъде подготвен с подходящ дезинфектант – против глупост.

© COPYRIGHT LAMARTINIA 2010 -2021

ALL RIGHTS RESERVED – Всички изображения и текстове, освен изрично упоменатите с източник, са собственост на LAMARTINIA.

Ползването им без позволение е абсолютно забранено и подлежи на законови санкции.

www.lamartinia.com