Връзката между майка и дъщеря е силна и вековна – често възпявана, но също така и принизявана.
От момента, в който една бременна жена разбере, че ще става майка на момиче (в моя случай, от момента на раждането), тя започва да мечтае как ще предаде своя женски житейски опит на дъщеря си.
Момичетата, разбира се, са по-близки с майките, особено в ранните години на детството, преди да се оформят напълно като личности. Харесва ни да ги обличаме и гласим, донякъде защото виждаме в тях нашето по-младо, малко и сладко аз. Толкова сме горди с техните постижения, сякаш са наши, и ни е трудно да не проектираме собствените си желания и представи. Мислим си, че ще бъдат до нас, дори когато са вече големи и със собствени семейства. Дъщерята е завинаги, както гласи поговорката.
Съществуват специфични за майките на дъщери тревоги още от ранна възраст. Притесняваме се за безопасността им, те изглеждат по-уязвими и раними. Очарованието, която толкова ценим, ги прави потенциални жертви нa малтретиране и тормоз. Маниерите и възпитанието, на които ги учим, понякога им пречат да отстояват себе си в критични ситуации. Тревожим се за дъщерите си в тийн периода, защото сме наясно колко безмилостни са децата в тази възраст, особено към своите майки.
Надяваме се на равенство между половете; молим се за по-малко дискриминация, отколкото е съществувала поколения назад. Като всички родители, майките имат безсънни нощи, тревожат се, че дъщерите им няма да живеят в справедлив свят, правят всичко по силите си, за да им помогнат да се превърнат в щастливи, здрави и разумни възрастни хора.
Тогава, защо майките, които обичат дъщерите си толкова много, се провалят в това да ги предпазят от бича на неправилното хранене и ниското самочувствие? Не трябва ли майките да са на предна линия в тази битка, също както в много други трудности, пред които са изправени нашите момичета?
Бърз поглед към всяка статистика за ръста на хранителните разстройства показва, че това наистина е война. И въпреки това, майките не само не успяват да се справят с тази задача, но и често са именно тези, които установяват вредни, променящи ежедневието, понякога фатални навици. Защо нарушеното хранене, хранителните фобии и неуверености толкова често се предават от майка на дъщеря? И по-същественото: какво можем да направим, за да спрем тази отрова?
Преди да обсъдим темата обаче, нека изясня няколко неща. Майките не причиняват умишлено хранителни разстройства; някои със сигурност допринасят за това, но те възникват поради комплексни причини – физиологични, биологични, психологически, външни. Не твърдя и че само момичетата страдат от ниско самочувствие или неправилно хранене, нито че бащите не играят важна роля във възпитанието на децата по тези въпроси. Момчетата също са засегнати, а коментарите на бащите относно храната и тялото могат окажат голямо влияние. Но слагам фокуса върху майките и дъщерите по три причини: първо, майките са модел за подражание за дъщерите си по начин, по който бащите не са. Второ, натискът да бъдат слаби и красиви е много по-голям върху момичетата и жените, което ги прави и по-уязвими. И трето, изглежда странно и жестоко, че именно майките са тези, които по-често предават омраза, вина и срам по отношение на външния вид върху децата, за които иначе биха дали живота си. Ако искаме дъщерите ни да бъдат силни, щастливи, уверени и устойчиви, ние, майките, трябва радикално да променим начина, по който говорим и мислим за храната и тялото си.
В зависимост от нашето собствено отношение и поведение, задачата може да изглежда лесна или пък невъзможна за изпълнение. Колкото по-чувствителни и неуверени се чувствате по тези теми, толкова по-вероятно е да предадете това отношение на дъщеря си. Ако вечно сте на диета, за дъщеря ви ограничаването на храната би се превърнало в норма. Ако винаги говорите за собствените си дебели бедра, целулит или тлъстини, какви са шансовете дъщеря ви да избяга от същия порочен глас, когато се погледне в огледалото? Много вероятно е тя да наследи вашата структура и тяло, когато порасне, но дори и да не прилича на вас, майчиният глас ще отеква силно в съзнанието ѝ с години. Тези неща оформят мирогледа и живота ѝ, така че помислете преди да подхванете темите за храна и килограми: искате ли тя да се чувства по същия начин?
Дори за майките, които имат сравнително хармонични отношения със собствените си тела и нормални хранителни навици, противопоставянето на постоянния медиен и социален натиск може да бъде изключително предизвикателство. Мантрата на здравословното хранене с неговите непоследователни, ненадеждни послания за това какво е добро или вредно за вас, се просмуква отвсякъде в наши дни. Публичните образи на жени са по-манипулирани и фалшиви отвсякога. Порнографията не само е достъпна за децата по начин, по който не е била преди ерата на интернет, но също така е станала приемлива там, където преди е била табу, нормализирайки женския външен вид, считам доскоро зя екстремен. Моделът без окосмяване по тялото, силно ретуширан, без излишни тлъстини и почти без дрехи на корицата на най-новия брой (Бел.ред.статията е от 2015 г.) на Sports Illustrated не е страница от Playboy: тя е точно пред очите ни, на касата в супермаркета. Женските тела са манипулирани и експлоатирани повече отвсякога в историята, а културата на диетите и манията по здравословното хранене не са изключение. Докато несигурността на жените по отношение на здравето, теглото и външния им вид е печеливш бизнес, стимулът за промяна на тази порочна практика ще бъде слаб.
Твърдо съм нa мнение, че майките трябва да заемем позиция. Никога не съм участвала в публични протести или обществена активност; макар да знам, че това са ефективни инструменти в много случаи, но мисля, че ние, като майки, можем да предизвикаме мощна промяна по този въпрос по-тихо и дискретно. Ето предложение как да поставим началото. Тези от вас, които постоянно критикуват собствения си външен вид или отношенията си с храната: спрете!
Наскоро чух прекрасна история от приятелка, която цял живот е изпитвала дискомфорт относно тялото и теглото си. Една сутрин се разхождала вкъщи по бельо, малката ѝ дъщеря я погледнала и извикала: „О, мамо! ИЗГЛЕЖДАШ ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНА! Решено е, това лято ще носиш точно такъв бански!“
Приятелката ми потиснала първоначалния си импулс да каже, че е твърде дебела, а вместо това попитала: „Не мислиш ли, че ще изглеждам твърде издокарана?“ „О, не!“ отвърнало момиченцето доста категорично. „Така че това лято, казва моята приятелка, ще нося бикини и двете ще се учим на любовта и приемане. Тела във всякакъв размер и всякаква форма, готови сме! ”
Помислете за тази ситуадия като за контрапункт на корицата на Sports Illustrated, ако щете: майка, на която ѝ е писнало да се чувства нещо по-малко от другитее, уморена е да крие тялото си, готова е да носи това, което обожава (в конкретния случай – бански от две части, който много американски жени отказват да носят, защото смятат, че не им отива). Ако сте една от многото жени, които постоянно принизяват себе си заради теглото или тялото, можете да сте по-добър пример за дъщеря си, като обърнете нова страница. Не е нужно да носите изрязан бански, но не бива да смятате, че не сте достойни за такъв.
Имам да споделя много по темата, включително и към онези от вас, които настояват, че възпитават дъщерите си в здравословно хранене, но първо бих искала да чуя как вашите майки са повлияли на чувствата ви относно храната, теглото и самочувствие, положително или отрицателно. Или какви сте вие самите като майки. Моля, оставете коментар, разкажете накратко. Има толкова много истории за майки и дъщери и бих искал да чуя вашите. Междувременно, обичайте прекрасните си дъщери, наслаждавайте се на храната и се опитайте да обичате себе си – истинската си същност – ако не заради себе си, то заради тях.
Автор: Zanthe Taylor M.F.A.
Източник: Psychology Today
Снимка: Klaus Nielsen from Pexels
