Има някаква необяснима атрактивност в малките (и не толкова малки) градове. Една статичност, която на мнозина би се сторила скучна, но аз я намирам за очарователна.

Извън Капана (Пловдив) и Кубо (Варна), които обикновно са на гребена на актуалното и хората много обичат да се снимат там, има и други места, и за тях иде реч в тази публикация. Във всеки град си се представям как се местя, разбира се, но това се случва с всяко село, държава и къща, просто бих поживяла навсякъде.

ЛОВЕЧ

В Ловеч не бяхме стъпвали до миналия август. Така декаденстки, леко повехнал, но красив ми се стори, бяхме само за няколко часа. Една местна жена, на която споделих впечатленията си, ми отговори „Хубаво е, но няма работа, младите си тръгват.“ Давам си сметка, че е така и като посетител за малко имам някаква романтична представа…

Видяхме църквите „Света Неделя“ и „Успение Богородично“, музея “Васил Левски”, покрития мост на Кольо Фичето, етнографския комплекс (много интересна експозиция и характерен гид). Разходихме се до Ловешка средновековна крепост точно в окото на лятна буря и беше чудно. Комплекс Вароша е неповторим, бяхме само ние, хапнахме в някаква кръчма там, не ѝ помня името. Не успяхме да видим турската баня Дели Хамам (сега музей на водата) и художествената галерия Проф. Т.Сокеров, но тъкмо ще имаме за следващия път. Близо до Ловеч е Къкринското ханче, което е с много особена енергия, все едно виждаш всичко на лента. Много пещери, водопади, екопътеки, какво ли няма в околността.

МОНТАНА

На въпроса къде ви харесва най-много, един от отговорите на момичетата категорично е МОНТАНА. Освен близо до нашето село, този малък и смотан на пръв поглед град не блести с нищо особено. Ние си имаме традиция обаче – отиваме със селския бус, минаваме през пазара, хапваме в едно бистро с бели чаршафи на тавана (соц ресторант, малко префасониран), взимаме си сладолед и отиваме на шадраваните, където водните пръски действат като освежаващ пулверизатор. Много млади хора, чисто, оживено, приятни магазинчета – това е общо-взето. Баща ми преди години работеше във футболния им отбор и с майка ми бяха наели страхотно уютен апартамент, оттогава също имам сантиментални спомени, може би и затова го харесвам толкова.

ТЕТЕВЕН

По това време на годината Тетевен е като нарисуван – зелените хълмове над реката, осветени по залез от ниското слънце са невероятна гледка. Много харесвам градове с планина и река, дълги и протяжни, с накацали по бреговете къщи и дворове. Тетевен свързваме с риболов обикновено и с една форсмажорна ситуация, когато Мартина падна в реката и тичахме да търсим клин и обувки из града. Наблизо има водопади, екопътеки, музеи, манастири, пъстърви на скара, районът е много благодатен.

ВРАЦА 

Съвсем сериозно, Враца ми се струва един от най-красивите градове. Балканът е прегърнал центъра, чудесни площадчета и невероятно красиви къщи, загледайте се, ако минавате оттам. Да не говорим какви красоти започват по пътя нагоре – село Згориград, река Лева, Боров камък, Леденика, хижите нагоре, мандра Пършевица. Чудно е през всички сезони. Това лято ни валя жесток порой и не успяхме да посетим Леденика, върнахме се на следващия ден и беше просто приказно. За съжаление лифтът е занемарен и няма изгледи да бъде възстановен, а за безумните „декорации“ пред пещерата дори не ми се говори.

РУСЕ

Русе е голям град, покрай който само бяхме минавали на път за Букурещ. И сме пропуснали много. Толкова аристократичен, красив, елегантен, европейски. Невероятни сгради, къщи и малки площадчета, ремонтирана крайбрежна част и АДСКА ЖЕГА. Бяхме и точно следобедно, направо се разтапяш на асфалта, но си струва. Разходихме се край Дунава, отбихме се Екомузея, много интересно беше за децата, нямаше жив човек, хапнахме в едно страхотно заведение с жива музика и вкусна рибена чорба на самата влакова линия, оказа се бивша гара. Имена не помня, извинявам се, със сигурност някой ще ви упъти натам.

СВОГЕ

Когато кажа на някой, роден и израснал там, че ни е любимо място реагира с „Ма какво толкова ви харесва, то няма нищо.“ Може би, но за нас е чуден. Околността и пътят дотам са супер живописни, особено с влак или скутер. Срещу 2 лв стигате за половин час баш в центъра, където наистина няма нещо забележително, освен любимото ни бистро с невероятно вкусна кухня и изненадващо ниски цени. Екопътеките наоколо, вилната зона отгоре, спирките на влака между шубраците – красота!

АСЕНОВГРАД

Не знам какво толкова намираме в този град, но ми е много уютен. Има палеонтологичен музей и едно страхотно заведение край реката, в което суфлето е бомба. Винаги сме били за малко и без конкретен план, но винаги спираме, ако минаваме наблизо.

ПАВЛИКЕНИ

От Павликени за малко да си тръгнем с два зелени папагала, смятайте какво очарование носи този град. Попаднахме там в деня им за пазар, купихме си някакви неща, а след края на сергиите се озовахме в супер готина кръчма с шадраван по средата, където всички клиенти бяха с по една клетка с птица, явно е някаква павликенска традиция. Центърът е подреден, нищо особено, но ме впечатлиха безплатните велосипеди, с които можеш да си закараш покупките до вкъщи и да го върнеш. Много прогресивно ми се стори.

ЗЛАТОГРАД

Ако не сте били, голям пропуск, градче като от някой роман. Килийното училище, музеите, кафето на пясък, малките улички, калдаръмите, работилниците, дюкянчетата.

КОПРИВЩИЦА

Не е трудно да хареса човек Копривщица, с тези сокаци и цветове. Много спомени имаме от там, ходили сме и със скутер двамата, и с децата, и преди децата – винаги е супер, дори в най-големия студ. Такова очарование имат тия улици и аромат на огън, много харесвам Копривщица през зимата.


*Заглавието е цитат от песента на Тангра „Нашият град“