Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа „Да се усмихнем на света“, „Да се радваме на живота“, „Да не спираме да мечтаем“, „Да запазим детското в себе си“, блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.
За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и „УАУ“ интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.
– плътният вкус на червеното вино – след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.
– джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.
– актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. „Аладин“ е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)
– ароматът на препечени сухи чушки – няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.
– позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш – някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.
– космическата енергия сутрин – хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.
– ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце – направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!
– калинките – намирането на калинка винаги ми носи някакво страшно инфантилно умиление, за което нямам обяснение. Все едно ще ми разкаже нещо супер интересно или ще ми даде отговор на важен въпрос.
– хората, които се смеят на шегите ми – веднага ми стават симпатични, толкова е приятно да си мислиш, че си духовит.
– прясно изпеченият хляб – този аромат може да ме опияни, зарадва, да ми внуши, че всичко е наред. И той на парфюм!
– картичките – обожавам хартиени картички. Не виртуални, електронни, мигащи, пеещи, а най-обикновени хартиени, в плик, по пощата. Еуфорията ме държи с дни.
– мисълта, че вечер някой ме чака – може да ме накара да се подхилквам цял ден.
– гласът на майка ми – винаги се изненадвам колко моят прилича на нейния и винаги ми става хубаво като го чуя. Нейния, не моя.
– цветя, които миришат – обикновено пролетните – зюмбюли и фрезии, момини сълзи също.
– да влезеш от студено на топло – нещо толкова семпло и в същото време толкова изненадващо приятно. Всеки път.
– когато някой е свършил нещо добре – такъв неописуем комфорт и дори щастие – у него, че се е справил, у теб, че си го оценил и си станал свидетел. Празник направо!
– когато помоля Мартина да донесе нещо (в случай, че е в настроение) – прави го толкова всеотдайно, важно и значимо, чак ти идва да го заснемеш.
– когато същата тази Мартина до вчера е казвала някоя дума грешно, а днес правилно – с всяка поправена грешка пораства. И се отдалечава…
– любовните бележки – тоооолкова старомодно и толкова сълзливо, че чак трогателно. Ако имат и декоративен елемент и декларативен характер – ехей, нещата са повече от любовни!
– внимание от хора, които не познавам лично – безценно и винаги трогателно.
– внимание от хора, които не познавам лично – безценно и винаги трогателно.
Мога да изреждам още дълго. Обаче от много писане ме е страх да не спра да се изненадвам. А това не би трябвало да става.
Червено вино,аромат на препечен хляб и сухи червени чушки…..искам да е зима и не мога да повярвам,че го казвам :))
аз пък винаги съм си мечтала за парфюм от печени чушки /летни обаче/ – не за да се поливам с него, а за да си го отварям от време на време през зимата:)
Ралица Н.
Eх, Мария…винаги уцелваш тънките ми струни.
както и жест, неочакван и изненадващ, но направен специално за теб, от забравен близък, с който времето или разстоянието са те разделили – това проронва сълзи в мен!
Наистина приятни неща, Мария…истински, докосващи, галещи…Благодаря, че напомни 🙂
Ооо, разкошен пост. Направи ми деня хубав!
Определено усмихна и замечта деня ми 🙂 Много неща верни за мен открих, които никога не съм успявала да облека в думи… Хубав ден!
Познати любими неща /без актьора в кукления, него не съм го виждала :-)/ Благодаря че ги напомняш и че ме накара да отворя широко сетивата си за малките-големи важни неща …прекрасен пост…♥
Много лек изказ и завладяващ стил! Приятно зарежда всяка дума! Удоволствие е да Ви чете човек! Благодаря, че споделяте толкова красиво!
Ех, колко красиво. Чудна публикация – хубаво ми стана на душата. Благодаря 🙂
Мария, по-често трябва да си първолична. 🙂
Прочетох за нещата, които винаги съм харесвала, а сега видях описани толкова красиво, че наистина ми стана едно топло на душата! Наистина е удоволствие човек да чете публикациите ти!
Мисля,че докосна душата на всеки чувствителен човек!Изказа с думи всичко,което ни прави истински щастливи и ни кара да се усмихваме,само че много хора не го осъзнават:)
Прекрасен ден:)))
Хей, привет!
Искам и аз да те изненадам ;))
Обичам те и те чета! Вероятно често ги чуваш и двете. Сега и от непознат.
Поздрави и усмивки!
Даммм…толкова ежденевни,малки неща и толкова хубаво подсещане за съществуването им и затова,че са честа /макар и рядко осъзната/ причина за усмивката на лицата ни…Благодаря ти!Хубав ден 🙂
простите радости в живота 🙂
Чудесна си!
Много красив пост, Мария! Усмихна ми вечерта :). Наистина е добре да си припомняме от време на време малките неща и простите радости.
Мария,преди време ти бях писала един e-mail,че искам да се науча да пиша като теб:)
Блогът ти е място където се чувствам много,много уютно.
Благодаря ти за споделените емоции!
П.п.Аз пък много искам да направят парфюм,който мирише на бебе.В момента си имам едно такова 5 месечно същество и по цял ден се чудя как да консервирам този вълшебен аромат:))
Девил, зимата си е чудна, само да има топлина от време на време:-)
Рали, гласувам и за такъв парфюм:-)Червени да са чушките, ако може:-)
Гена, без да искам;-)
Мариана, да, това също, прибавяме го към списъка:-)
Катрин, Мария, Габи, Тони, искрено се радвам, ч етака ви е подействал:-)
Лина, бързо бягайте с Дара да гледате Аладин, даже е моноспектакъл:-))
Анонимен, изключително мил коментар и оценка, благодаря от сърце!
Тея, има опасност да се егоцентрирам ако прекаля с първоличните неща;-))
Валчен, Катерина, Крафтдива, Дани, Мира, handmade by made, благодаря ви сърдечно!
Деница, трогателно и безценно, благодаря!!!
Деси, честито щастие, гласувам и за бебе парфюм:-) Този аромат никога не може да се изтрие от съзнанието!
Поздрави на всички и благодаря за крайно милите и ценни коментари!!!!
Присъединявам се към всичко това, но нека парфюмът да е с мирис на кафе!
В тази връзка, може би ще ти е интересно да погледнеш един блог, посветен изцяло на тези "малки" неща от ежедневието – http://justlittlethings.net/
Този коментар бе премахнат от автора.
Maria, pripomnqsh priqtni emocii…
Много позитивен текст, ще го разпратя да го четат! И аз като адашката, този актьор не го познавам, но съм силно заинтригувана, Клайв Оуен все пак се споменава. Жалко, че детето е малко и няма да издържи постановката 🙂
Брей, че хубаво написано 🙂 Как да не се усмихне човек. И понеже от известно време изпадам в не до там позитивно настроение, много събуждащо ми се отразяват текстовете ти. От 2 години живеем във Виена и от две години всичко свързано с родината ужасно ми липсва – любимите ми близки и приятели, театрите, безцелна разходка по Раковска, в някой спокоен неделен ден, книжарниците (имам си любими), парка Заимов, а тази година и Балканския Винен фестивал се проведе в София – и него изпуснах :)Както и да е – в духа на написаното – да си отворим сърцата и да се научим да виждаме повече 🙂