Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее – Лондон.       
  Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах – обективът ми стана разноглед от „материал“, трябваше буквално да щракам всяка секунда.
Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лондонски улици
Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/
    Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” – ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци – колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.

   След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

  На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното  ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен…

0 Коментари
  1. Avatar
    Яна says:

    Няма как да не харесам това гостуване!Текстът, снимките, всичко е изпипано до последния детайл, типично в стила на Иво. 🙂

    Отговор
  2. Avatar
    Tony SHT says:

    Абсолютно съгласна съм с Яна! Поредната прекрасна работа от страна на Иво, прекрасно пресъздава духа на Лондон и въпреки че никога не съм била там, си го представям с най-малките детайли.

    Отговор
  3. Avatar
    Анонимен says:

    Ами хората се усещат свободни, затова го има този дух там и затова можеш да видиш толкова различни стилове.

    Отговор
  4. Avatar
    Анонимен says:

    И на мен хората от снимките ми изглеждат олигофренски, но е хубаво, че я има свободата всеки да се носи както му е кеф. Як постинг:)

    Отговор
  5. Avatar
    Дени says:

    Страхотна е статията! Накара ме да си припомня в колко шарен свят живеем – изпълнен с много и различни хора, цветове, стилове, начини на живот… За жалост някои от по-горните коментари доказват само колко трудно е в България да се почувстваш наистина свободен.

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *