Понеже всяка година разликите между плажуващите у нас и по света ми правят впечатление, реших да драсна няколко реда за тях. С най-добри чувства. И към двете категории:–)
По света: плажуващите обикновено пристигат с книга, вестник или списание в красива чанта от плат или кошница. Тихо и дискретно.
У нас: с табла (опционално) и найлонов плик (задължително). Шумно, много шумно.
По света: плажуващите обикновено говорят за работата си, времето, филм или книга. Или просто си мълчат.
У нас: говори се против жената, шефа, роднините или комплексно против целия цвят. На висок глас и подвиквайки.
По света: плажуващите обядват лека салата или плод.
По света: плажуващите обикновено изключват телефона си, за да не притесняват другите и да релаксират.
У нас: всички усилено звънят и говорят, обяснявайки колко успешно релаксират. Отново на висок глас. И информирайки целия свят къде се намират. Дежурни реплики: „На море съм“, „Жега“, „До петък/понеделник/сряда“
По света: плажуващите обикновено дискретно се настаняват на метри от вас. За да не пречат.
У нас: винаги има някой, който ще развие хавлия под носа ви, до върха на пръстите ви или направо под вашия чадър. Просто там е по-интересно и удобно.
По света: в заведенията плажуващите се наслаждават на дискретна ненатрапчива музика за фон.
У нас: плажуващите и техните разговори са фон на някой умопомрачителен „хит“. Обикновено поп-фолк.
По света: монокините сред плажуващите отдавна са демоде.
У нас: монокините са в своя разцвет – от силиконови варианти до варианти, които изобщо не би трябвало да си го позволяват. Никога!
По света: плажуващите отиват привечер на разходка.
У нас: привечер плажуващите излизат, за да разходят не себе си, а новите си дрехи. От бързане някои забравят висящи етикети с цената.
По света: обслужващият персонал прави всичко възможно, за да се върнете.
У нас: обслужващият персонал прави всичко възможно, за да НЕ се върнете.
По света: ако наблизо няма кош за боклук (инцидентно и рядко), плажуващите събират отпадъците си и ги изхвърлят чинно.
У нас: „Кошче за боклук?! На плажа?!Ама ти сериозно ли?!?“
По света: плажуващите обикновено завършват деня с изпотена Маргарита на опустелия плаж. Имам предвид не девойка с мокри кръгове върху блузата, а леден коктейл.
У нас: с празна чаша под масата на опустялата кръчма. Някоя изпотена Маргарита е избягала отдавна от ужас:-)))
Със сигурност ще се сетите за още разлики. Дано да са в плюс за нашите;-))) Приятно плажуване!
Това е причината, макар морето да ни е под носа, да ходим на плаж месец май и септември :(!
Много точно си го описала!
Наистина се сещам и за други примери, твоите са много изчерпателни и точни, но за съжаление и тези, които се сещам, са в ущърб на нашето Черноморие, особено като се заговори за местата за тоалетни на плажа в чужбина и България …
Искрено се развеселих и си припомних весели моменти от миналото лято 🙂 За съжаление разликите се разпростират и върху хотелите, поддържането на плажовете и т.н. Хубаво и усмихнато плажуване и от мен!
Много точно си описала трагикомичната ситуация по родното крайбрежие. Обаче се чудя, защо чужденците се държат по различен начин тук и навън? Определено много бързо прихващат от балканския манталитет за шумна компания, ядене и пиене на корем и липса на всякаква елементарна култура…
Оххх Мария, много ме развесели … за съжаление, това си е нашата действителност … :))))
Марийка, какво му има на пилето с ориз, ей:)
Марияна, абсолютно е така. Май е още студено, но юни е идеално. тази година бяхме в началото на юни – спокойствие, все още не мръсно, местните все още не изнервени, хубаво време и никой на плажа:-)
Мечтай, Габи, още много примери могат да се дадат, туризмът за съжаление не е от силните ни страни и май никога няма да бъде…
Ирина, така е. Ами същото е с живеещите в БГ чужденци – прихващат най-лошите черти:-))) Отпускат с еявно и им падат задръжките, те затова и толкова обичат д аидват в БГ:-)
Ева, отдавна не се ядосвам, просто ми е смешно и гледам когато сме тук да съм над нещата;-)
Поздрави на всички от плажа. Пикът на плажуващи още не е дошъл, през август е:-) сега е все още поносимо:-)
Мария
хаха, Божанка, нищо му няма, ама на 37 градуса на обяд ми идва малко в повече:-)))
Мария
В Италия:
– говорят за МАНДЖАРЕ и футбол. На МНОГО висок глас. Оглеждат нагло всяка по-симпатична жена на плажа. Без оглед на възраст, или дали е с партньор. Телефоните им звънят дори в работно време, какво да говорим на плажа.
– Навсякъде се държат така, сякаш светът работи за тях. Както добре го казва Beppe Severgnini "An Italian in Italy", перефразирано, "each Italian thinks that he or she has a hotline to the Boss" Лично пространство? ЩО Е ТО??
– Обслужващият персонал ОСТАВЯ ПЪЛНИ ПЕПЕЛНИЦИ ПРЕД ЛИЦЕТО ВИ, ФАМИЛИАРНИЧИ УЖАСНО И КРЕЩИ В ЛИЦЕТО ВИ НАЙ-НАГЛО – и тук визирам келнер в сладкарница в галерия "Витторио Емануеле" в Милано, където три топки сладолед струват 20 евро……… ПРАВИ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВЪРНЕТЕ, И НЕ МОЖЕ ДА СТЪПИ И НА МАЛКИЯ ПРЪСТ И НА НАЙ-НЕВЪЗПИТАНАТА БЪЛГАРСКА СЕРВИТЬОРКА.
– Хигиена? Моля ви се… Италия е една от най-мръсните държави….
Но Италия не е светът и е интересна единствено и само като територия, кухня, и мода.
Към Ирина Купенска: обикновено, повечето чужденци са невъзпитани и арогантни извън собствената си държава. Изключение правят японци, немци, американци и канадци.
хаха, Биляна, разсмя ме:-) Темата за Италия е дълга, казвам го от личен опит. Някои от нещата, изброени от теб съм ги срещала, рядко обаче, и при мен се е случвало само в Южна Италия. За жените – това им е диагноза. За манджарето и футбола – също:-) Мръсотията – във всички южни държави е факт, с малката разлика обаче, че там ВСЕ ПАК СЕ ЧИСТИ в един момент, тук обаче това не се случва. Далеч съм от мисълта, че всичко ТАМ е хубаво, ТУК – лошо. Лично аз и семейството ми всяко лято по няколко пъти сме задължително на нашето Чрноморие. Иска ми се обаче поне обслужването да е по-усмихнато, а не да те псуват ако не купиш нищо и то на чист български, мислейки те за чужденец. Тъпо е. Поздрави и благодаря за коментара:-)
LaMartinia/Мария
Много хубава съпоставка си направила Мария. Някой черти от българския манталитет изчезват на морето, когато си избереш скъп курорт и малко по-луксозен хотел. Макар че не е гаранция и тоя вариант 🙂
Хохохо!
Както винаги си успяла да уловиш есенцията, тъжно, но точно.
Обаче, и аз първосигнално си помислих, че явно не включваш италианците… За десетина дни сред всякакви нации в курорт от затворен тип (които принципно не понасям) почти не ме подразниха чужденците, макар че имаше и французи, другите лалалджии. Обаче, не щеш ли, последния ден се изсипа една италианска група, която много улесни раздялата ми с приказното място. :)))
Принципно много си харесвам топлокръвните народи и си им приемам шума и миризмата, но на плажа съм дивак, щом трябва да го деля с някого, нека поне е от северните държави… 😉
Дани, аз скъп и качествен морски курорт в България не познавам. Автоматично изключвам Слънчев бряг, Влас и разни затворени комплекси – презастроени са, хаотични, силно неестетични и са далеч от истински луксозните места. А за скъпите хотели не искам да отварям и дума – хотелът е скъп не само заради мебелите и настилката, а и заради гледката, мястото, квалифицирания персонал, любезното обслужване, високата класа на храната и т.н. Цената тук е нереална и без покритие, затова и думата лукс за тукашното море ми е малко размито понятие:-)
Риа, имам слабост към италианците – 2 години животът ми е бил свързан с един такъв шумен екстроверт и сърце не ми дава да говор против тях, хаха АЗ ги харесвам точно защото са такива. Вярно, че в група повече от 3-ма трудно се издържат, но пък им отива:-)) Щом си за диви плажове, бягай далече от затворени комплекси, където и да било:-))
Поздрави на всички!
LaMartinia
Българите,колкото и лоши и невъзпитани да изглежда са доста по-добри клиенти от чужденците.Явно сте попаднали на обслужващ персонал,който или си е крив по природа или е прекалено глупав:))3 лета съм работила на морето и по-трудни клиенти от израелците не съм видяла:)Това с киселото зеле ме разсмя,но и ми напомня за друга :тр
Сега ако ще сравняваме плажа на Китин с някой плаж за гостите на хотела по света е нормално да има такива разлики.Със същият успех може да съпоставим Люлин с Равал или Саут Кенсингтън.И определено няма да се гордеем с нашенското.Но има места у нас,където получаваш обслужване на ниво, е да струват пари,но всеки си преценява какви компромиси с почивката си би правил,Има и безлюдни места в сезона за любителите на спокойствието,но откриването им е съпоставимо с откриването на "Плажът"
Колко жалко е всичко това:( но истината си е истина. Ние все още се чудим накъде да поемем…но май няма да останем да почиваме в България.
Devil, може би е наистина попадам само на крив персонал, но като че ли той преобладава, и не само по морето…
Орехите, написано е с чувство з ахумор, нямам за цел да правя представителна извадка:-) Съгласи се, че нормалното поведение при нас е по-скоро изключение:-) Ще се раздвам да разбера за такива места по нашето Черноморие:-)
Гена, тук е ок юни и септември, ако почивате август, по-добре някъде другаде:-)
Поздраву на всички!
Мария/LaMartinia
Точно и забавно поднесено, Мария 🙂
Поздрави
Ria, колко вярно… след пет години живот сред тези хора – Бергамо и Милано – мнението ми не е помръднало на сантиметър. Както наскоро казах на приятеля си – италианец, който също признава, че сънародниците му са крайно невъзпитани, "спасява ви фактът, че Милано е пълна с чужденци, които дават малко по-култивиран облик на идеята Италия". Защото животът нито започва, нито завършва с манджаре /в смисъла, в който те го разбират/, ФерЕри и мода. Ако трябва да направя още едно леко отклонение, да не говорим, че най-добрите парфюми са френските. 🙂
La Martinia, слънчеви и прохладни поздрави оттук! 🙂
Смях се с глас – чиста истина, при това поднесена добронамерено, което пък си е абсолютна рядкост, говорейки за особености на националния ни характер. 🙂
E, Биляна, само Милано все пак не е Италия. Обиколоила съм я нееднократно цялата и мога да кажа, че Милано е най-нелюбимия ми град – мръсен, шумен, нехарактерен, не ми харесва. Съгласна съм обаче, че французите по отношение на храна, мода и козметика са на първо място:-)
Поздрави и на теб!:-)
Аугуста, Мария, благодаря ви;-)
LaMartinia