Тази етажерка е на повече от 70 години. Правена е някъде в края на 30-те и съхраняваше порцеланов сервиз за кухненски продукти, върху които имената бяха изписани с „Ъ“ в края на думата (премахнато по време на писмената реформа през 1945-та). Сервизът беше преместен, а тази етажерка изхвърлена в едно мазе. Открих я това лято и въпреки твърденията на всички, че от това нищо не става, си я прибрах прилежно в багажника. С дървени полици и метален обков, леко крива, много мръсна и с отчупена дъска от едната страна.
Отлежа известно време докато й измисля функция и място (понякога мисленето трае до-о-оста дълго 🙂 И преди няколко дни пристъпих към действие. Ето и стъпките подробно:
– основно измиване със сапунена вода- съхнене;
– нанасяне на препарат против дървояди (силно токсичен, необходима е маска) – затваряне херметически в голям полиетиленов чувал, престояване 1-2 дни и проветряване на въздух още 1-2 дни;
– нанасяне на асфалт лак (намира се по железариите), който прави дървото тъмно, изолира, дезинфекцира и запечатва – съхнене поне няколко часа и проветряване още толкова;
– изрязване на счупения сегмент и от двете страни за симетричност;
– заглаждане на ръбовете с едра и по-фина шкурка.
След цялата процедура, я закачихме на една тясна празна стена в хола, с функция по-скоро декоративна. Пасна идеално на новия ми миниатюрен бонсай, една ретро фотография от Париж, газената лампа, която си открих в малък антиквариат и двата дървени индийски слона. След асфалт лака придоби много приятен тъмно кафяв цвят, почти черен, а неравностите и несъвършенствата й придават особен чар и уникалност. Сега я показвам победоносно на всички, които не вярваха в новия й образ 😉
Преди
След
Пре-лест-на е! Прелестна!
Не знам как е изглеждала преди,но по това,което е налице в момента,мога да кажа,че си свършила много добра работа,Мария:) Етажерката е много интересна, а така обработена изгкежда перфектно.
Много красиво съчетание.Чудесно реставрирана етажерка:)
Съвсем наскоро си харесах подобна газена лампа в един антиквариат в Трявна.
Обожавам такива неща, но за жалост нямам мазе в което да ги откривам….но пък често прибирам неща от боклука, понякога в люта борба с циганите /накрая аз печеля с подкуп…/
С усмивка
Мария
Наиситина е невероятна етажерката. Аз ли1но много харесвам стари мебели и си милех да реставрирам един много стар скрин-бюфет и гардероб. Благодаря за подробното описание на процеса, който ти си използвала. Би ли могла да ми дадеш линк или имена на книги, откъдето си се информирала.
П>П. Много хубав блог!
Хубав Ден!
Прекрасна е 🙂
Точно по моята страст 🙂 Станала е разкошна и наистина седи чудесно в компанията на тези подбрани предмети. Аз пък започвам "работа" по един стар стол , но удрям на камък с белия лак за дърво – никой не знае че съществува такъв и май ще си го реставрирам в кафяво:)
Прекрасна си !
Катрин, Дани, благодаря ви!
Деси, и на теб! Има хора, които колекционират такива лампи. Различни на цвят, форма и възраст са. На мен ми носят много уют, дори и незапалени:-)
Милена, благодаря ти за милите думи! Беше в окаян вид, но е важен резултата:-)
Мария, и аз съм прибирала оттук-оттам разни неща, хихи
Анонимен, благодаря за коментара и интереса!За съжаление не мога да ти дам линкове, защото ме учи семеен приятел художник. НО виж тук, има много идеи и понякога линкове с обяснения за процеса: http://www.designspongeonline.com/category/before-and-after
Лина, благодаря ти:-)Има бели масла на Осмо, пробвай с тях или с латекс, става чудесно. Аз съм на път да завърша една огромна маса и 6 стола точно в бяло, ще показвам когато са готови:-)
Хареса ми, че си членувала заглавието – така тя става Твоята единствена и неповторима етажерка! Добра работа!
Поздрави!
Да, в тази рубрика са все членувани – Времето, Миналото, Рамката, Етажерката:-) Радвам се, че ти харесва;-)
Мария, много е красива тази етажерка с газената лампа и бонсая. Благодаря ти и за подробното описание на процеса. Ще ми е интересно да споделиш и какво се случва и с бялата боя и масата със столовете. Аз също съм мислила да боядисвам дребни неща в бяло, но ме е спирало незнанието кое след кое, колко чакаш и т.н. Поздрави и хубава седмица 🙂
Мира, благодаря, и аз си я харесвам много 🙂
Относно белите мебели, ето този бюфет е правен с латекс: http://lamartinia.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html
Когато завърша масата и столовете (в близкия месец, надявам се), ще опиша подробно технологията и материалите. Поздрави!
Мария, етажерката ти е станала прекрасна – подновено, но с историята на годините! Много ми хареса и бонсая 🙂
Поздрави сърдечни!
Марти, поздравления! Справила си се блестящо. Ама ти собственоръчно ли я "съживи"?
Много, много добре си направила с избора си. Относно процеса и на мен ми беше интересно да прочета през какви етапи преминава обработката. И тъй като се загубих за известно време, да ти подшушна, че правя ремонт и в него присъстват няколко мебели, които ще имат ретро вид. Поздрави:)
Благодаря, Мира! Бонсая дано успея да го опазя, че много сложно се оказва отглеждането им.
Дани, собственоръчно, да, иначе не ми е интересно. Ретрото е винаги актуално, особено ако е с история:-) Успешен ремонт и поздрави!
Ей много добре се е получило "на пук" на невярващите.Имам почти същият слон(но моя май е по-охранен)
Ооо, просто е разкошна! И така добре стои на тази стена, а бонсаят й придава още повече живинка. А този асфалтов лак за дърво ли се ползва или има някакво по-специфично приложение?
Радвам се, че ти харесва, ДевилКин:-)Малко му давам явно на моя да яде;-))
Ина, благодаря ти! Асфалт лака изглежда като байц, попива в дървото и не придава блясък, запечатва и дезинфекцира. Върху него не е нужно да се нанася отделно лак:-)