Не е лошо от време на време човек да си припомня основни неща, но не в захаросано-бонбонен формат, а с чувство за хумор и стабилна доза самоирония, както го прави тя.
Благодаря на Юлка за материала и й пожелавам световна слава, която да не я главозамайва в областта на звездните висини, а да я приближава още повече до добрите стари приказки;-)
А сега е неин ред!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Автор на текста: Юлия Спиридонова – Юлка – детска писателка
Отговорът ми не може да бъде обикновен. Защото няма нищо обикновено в едно чудно приключение.
Истината е, че детските книги са най-прекрасното и най-важно нещо в живота ми. И всичко мое е свързано с тях. Мечтите ми. Работата ми. Любовта ми. Децата ми. Сънищата ми. Хобито ми. Храната ми. Роклите ми.
Любовта ми. Голям, силен, светлоок – Иля Муромец. Обещах му, че ако се ожени за мен, ще му родя синове като слънцето и луната. Изпълних обещанието си – чист късмет, ако ме питате. Или вълшебство?
Първото издание на „Том Сойер”Подарък от Съдбата за мен. Чакаше ме пред Ректората, на една сергия за стари книги.
Обувките на Пепеляшка.
Стояха на витрината на един антиквариат. Сребристи, италиански, създадени преди почти век. Минавах от там често и ги гледах. Цели две години. Антикварят ми беше казал, че са твърде тесни и малки. Досега не били станали на нито една дама. Един ден (не кой да е, а ден-годишнина от сватбата ни) мъжът ми ме убеди да ги пробвам. О, чудо! (Или вълшебство?) Бяха ми съвсем по мярка!
„Дядо вади ряпа”Една от първите илюстрации на татко, големият български художник Симеон Спиридонов. Вълшебна.
Роклите на Мери Попинс.
Чорапите на Пипи.
Гъските на Нилс Холгерсон.Любимата ми чаша за мляко.
Тефтерът ми с герои на Роалд Дал .Безценен подарък от Калина.
Кифличките на Карлсон
„В твоите безсрамно скъпи кифлички би трябвало да има повече канела!”
Рецептата знам от едно много мило момиче, което от години живее в Швеция.
Тесто:
25г мая
75г масло
250 мл. прясно мляко
50 гр. захар
1 щипка сол
1 ч.л. млян кардамом
Около 700 грама брашно + брашно за месене и точене.
Пълнеж (за едно руло):
50 гр. масло
50 гр. захар
1 ч.л. канела
1 яйце за мазане.
Приготвя се тестото и се оставя да втасва 30 мин. Разделя се на две части, всяка част се разточва с размери приблизително 20х50см, пълнежът се нанася отгоре, навива се на стегнато руло откъм дългата страна и с нож се режат кръгчета дебели около 1см. Слагат се в хартиени формички (като за мъфини), покриват се и се оставят да втасват 30 минути.
Намазват се с разбито яйце и се пекат около 10 минути при 220 градуса.
По най-приказния и забавен начин и аз за малко се завърнах в детството….благодаря !
Много сладко, много свежо и симпатично представяне! И.. ароматно, с тези кифлички 😀
Усмихна ме! Благодаря ти!
Усмихнат да е твоят ден, Мария 🙂
Ха, спомних си сега и аз за този тефтер:) Радвам се, че го пази!
Мария, усмихна денят ми за пореден път, благодаря ти!
Прекрасно "намигване" към детството :)))
И кифличките ухаят на канела!!
Усмихната и уханна вечер!
Обичам да влизам тук, защото винаги намирам интересно четиво. А последният пост е страхотен – прочетох го на един дъх. Харесах си и рецептата за кифличките 😀
Усмихнат следобед и приятна вечер, Мария 🙂
п.п. Имаш награда при мен 🙂
Юлка, прекрасна си!
Юлка, благодаря за кифличките, ще ги пробвам при пръв удобен случай.
Сега, може ли и рецептата за кюфтенцата, обещавам да си построя кула от тях! ;)))
Въобще, отдавна очаквам пълното кулинарно издание на Линдгрен, особено раздела на мама Алма…
(тук слюноотделящ емотикон)
Баща ти е чудесен!
Благодаря и на домакинята, разбира се! :))
С голямо удоволствие влизам при теб.
Оооо колко хубаво:) Много обичах и Каралсон, и Пипи, и Мери Попинс….
Все пак, може би най емблематична си ми остава Зайчето Питър:)
Част от тях са любимите ми детски книги.
Много приятно ми беше да чета тази публикация!
Юлка наистина е страхотна, толкова увлекателна! Беше удоволствие за мен да ми гостува и й благодаря за спазеното обещание:-)Поздрави на всички!