Женските приятелства са трудно нещо. Или се пържат във високотемпературни драми. Или тлеят докато угаснат напълно. Или се пробождат взаимно и ежедневно с някакъв дискомфорт. Или никога не се случват, въпреки че изглежда обратното.
Има и други. Такива, които издържат на всичко изброено по-горе. И продължават. Дори да е имало паузи.
Тази публикация е посветена именно на две от тях.
На Н. – Ако бях мъж, щях да я обичам. Силно и дълго. Защото е мъжко момиче. И умее да обича. И спазва обещания. И заслужава много. И мисли добро.
Тайно съм си пожелала да й се сбъднат всички желания и знам, че ще е така.
Обичам я, въпреки че не съм мъж. И съм й благодарна. Тя знае за какво.
На В. – Запознахме се в екстремна ситуация. Тогава беше феята спасителка. Говореше перфектен италиански.
После – тя „летеше“, аз „летях“, разказвахме си за „полетите“. Давахме си съвети, които не слушахме.
После – тя „летеше“, аз „летях“, разказвахме си за „полетите“. Давахме си съвети, които не слушахме.
В един момент се приземихме. Едната без да иска, другата по собствено желание. Тя спря да се вижда с мен. По незнайни причини. Аз й се разсърдих. Типично по женски.
Сега искам да й кажа само едно. Знам, че има нужда да й го кажа. И знам, че трябва да го чуе. Има смисъл, и още как. Всичко хубаво тропа с крак и чака да ти се случи. Стискай зъби и му позволи!
За вас двете, обичам ви!♥
Имам една приятелка ,с която ситуацията много напомня на описаното за "в".В началото на тази година ме издири и ми писа.Бях толкова щастлива.
Всеки прави грешки,но когато не са фатални ,а се е получило разминаване, не си заслужава да загубиш един интересен човек:))(отнася се и за двете ни разбира се )
Ако има нещо, което липсва в живота ми, то е женското приятелство. Много, много ми липсва…
Привет, Мария 🙂
Малко са тези, които издържат и продължават…въпреки препятствията. Малко са тези на които можеш да кажеш "приятелка"…
Чудно нещо е женското приятелство. А има ли го наистина?
Женското приятелство е трудно нещо!!!!
Но когато го има и продължи дълго е чудесно 🙂