Винаги съм знаела, че сладкарството изисква много време, търпение, последователност, спокойствие и концентрация. Неща, които обикновено при мен не са в тази комбинация – или време нямам, или положението е изнервено поради някаква причина, или всичко трябва да се случи бързо и веднага, или се правят сто неща наведнъж. Изобщо по всичко личи, че моят холеричен темперамент не си пасва с такава прецизна и методична дейност като сглобяването и декорацията на торта/мъфини/сладки. Блатове, кремове, слоеве, слепване, печене, бъркане, рязане, мазане, покриване, съхнене, декориране – абсурд! Затова се възхищавам на всички виртуозни майсторки в материята, гледайки отстрани, без и да ми минава през ума да се захващам с нещо подобно.
Тази година за 5-ти май, рождения ден на баща ми, бях решила да поръчам няколко тематични мъфина, свързани с неговата професия. Той е един от най-добрите спортни лекари (за мен най-добрият, естествено;-) с дългогодишен стаж в известни български футболни отбори. Писах на Бубето – за тази седмица имаше само торти и любезно ми отказа. Писах и на Кали, но и тя нямаше възможност. И преди да помисля кой друг да потърся, се сетих, че за 2-3 мъфина едва ли някой ще се ангажира (аз поне не бих!), особено като знам, че обикновено са затрупани с поръчки.
И понеже щом си наумя нещо, искам то да се случи, и то по начина, по който си го представям, единственото решение беше да се въоръжа с търпение и онези странни материали за моделиране и да пристъпя към действие. С онлайн напътствията на Бубето (голямо Благодаря!) закупих фондан, бои и хартиени форми. Прибрах се в бойна готовност, но се оказа, че в стремежа си да импровизирам (този път не на място), съм взела абсолютно неподходящата за моделиране марципанова паста. Обратно до магазина, лек конфликт с продавачката, дъжд, бързане, мрънкащо дете и обратно в домашната „работилница“.
За творческия процес няма да ви разказвам подробно, накрая приличах на импресионист в период на вдъхновение – с оцветени и облепени с фондан до лактите ръце. Най-приятната част беше самото моделиране на фигурките, най-неприятната – смесването на боята с тестото. Най-скучната пък печенето на мъфините. От бързане използвах неправилната форма и се сплескаха и разкривиха, но пък кой ти гледа/яде самия мъфин – у-кра-са-та е важна!:-))
Бях си наумила да има докторска чанта и футболна топка. Е, чантата стана нещо средно между реплика на Прада и ученическа чанта от 80-те, но Мартина позна какво е, така че се успокоих. Футболната топка определено беше прекалено „висока топка“ за начинаещ като мен, правете се, че не забелязвате яйцевидната форма и странните черни шарки:-)) Надписът също ме озори, но все пак се чете.
Другите 2 направих за майка ми – цветни и „женски“. Нюансите не се получиха много успешно – червеното стана цикламено, зеленото не беше това, което исках, но като за първи път – толкова. Най-важното е, че бяха истинско предизвикателство за моето търпение и концентрация и донесоха радост на скъпи хора.
Едно е сигурно – скоро мъфини и фондан не искам да виждам!!!:–))
Справила си се перфектно!!! Сигурна съм че рожденикът е бил очарован 🙂 Да ти е жив и здрав таткото Мария! И мисля че трябва да експериментираш още много пъти със сладкарските си умения, определено ти се отдава!
Накара ме да се усмихна многоооо широко ;-)) на :
"Блатове, кремове, слоеве, слепване, печене, бъркане, рязане, мазане, покриване, съхнене, декориране – абсурд"
Но, когато абсурдът се превърне във вдъхновение ;-))) нещата мисля се получват зашеметяващи ;-))).
Мога да ти кажа от скромния си опит, че си се правила повече от бпестящо!
Лекарската чанта е страхотна ;-)) даже шев има ;-)))…..ягодките и цветята са изключиелно сладки и романчитни, а за топката, тя се прави трудно и мисля и тук си се справила много на ниво, а надписа е многоо як!
А що се откася до това, че Мартина е познала чантата ;-)) децата са номер едно в тази област….те са толкова искрени, че са понякога…точният критик за работата, която си свършил ;-)))
Поздравявам те за много добре свършената работа ;-)))….,след някой ден пак ще те засърбят ръцете…това е голяма краста ;-)))
P.S. Честит Рожден Ден на баща ти, желая му здраве и още мнго сладки изненади в бъдеще!
Лина, мерси! не знам дали ще е скоро обаче, хаха
Ирена, благодаря ти, по едно време направо си мислех, че нищо няма да излезе:-)Топката наистина беше адски трудна, особено в такъв миниатюрен размер:-) Погледнах твоя блог – много красиви неща правиш, поздравления! Възхищавам се на умения като твоите:-)
Мария, благодаря, че си ме посетила ;-)))
Ами честно да си кажа….мисля, че всеки го може, само че не е опитал, за да разбере ;-))))
Ще продължбавам да те чета….много хубаво ми дейтват твойте публикации ;-)), но честно да си кажа имам няколко любими ;-)))
Една от тях ми е " Един човек на 2" ;-)))
Много често си я препрочитам….така ме връщаш, малко назад във времето, когато родих и всички тия първи трепети ;-)))
Мартина е прекрасна….желая и да бъде жива и здрава!
Ягодките са тоооооолкова сладки!
Ако щеш вярвай, обаче ако не знаех, че не се занимаваш с такива неща, никога нямаше да позная, че за първи път работиш с фондан. Чудесно си се справила и съм сигурна, че близките ти са оценили труда ти 🙂
П.П. Не разбрах защо мъфините ти са станали с неправилна форма? Не ползваш ли стандартна тавичка за мъфини?
хахаха този пост и мен ме накара да се усмихна широко 🙂 като не забележа формата на мъфините, наистина украсата е страхотна, ако ти е за първи път браво, много добор е станало, не мисля че бих се справила така от първият път. Най ми са сладки ягодките.
Ирена, иска се талант и прецизност, не го умее всеки. Толкова се радвам, че така ти действат публикациите! благодаря ти от сърце за милите думи! Поздрави!:-)
О, Ири, мерси, радвам се да го чуя от теб:-) От бързане не успях да намеря формата с правилния размер и взех по-голямата, затова така се разляха и изкривиха:-))
Нина, радвам се, че съм те развеселила, благодаря ти!:-)
Хе хе, всъщност са си перфектни мъфините, а историята добре поднесена… Много се забавлявах и с поста за рисунката от детството 😀
Поздравления!
Аз пък, като видях първоначалния колаж, и буквално ахнах – дори не ми мина през ум, че ти си ги правила. После от сърце се забавлявах с публикацията, върнах се да погледна по-внимателно снимките и дори и да открих някое микроскопично недостатъче, продължавам да мисля, че това са едни от най-свежите, цветни и усмихващи мъфини, които съм виждала напоследък!
Мария, написано е в типично твой стил който винаги ми доставя удоволствие 🙂
Страхотно си се справила!!
Да ви е жив и зрав рожденника!
А тези "пипкави"работи изобщо не са за мен 🙂
Привет и от мен, страхотна история 🙂 Мъфините са станали чудесни. Поводът също е хубав, жив и здрав да е таткото. А ти продължавай в същия дух да приготвяш красиви и свежи мъфини.
Поздравления!
Впечатляваща работа, Мария –
прекрасни са!
Здраве и много щастие за татко ти, и всички вас.
Мъфините изглеждат перфектно! Нямам думи, никога не бих казала, че са направени за пръв път…Браво! :))) Давай напред със следващите ;)))
Руми, радвам се;-)
Тони, пълни са с дефекти, но пък дефекти от сърце, хаха. Благодаря ти!:-)
Дани, мерси, май и аз скоро няма да повторя:-))
Ели, диана, благодаря ви за пожеланията, поздрави и на вас!
Жени, мерси, но скоро май няма да се захвана отново:-))
Поздрави на всички и благодаря за коментарите по моите криви и сплескани мъфинчета!;-)
Е, определено в собствените си очи нещата, които правим винаги изглеждат пълни с грешки, още повече, че знаем къде сме сгрешили, а и си мисля, че очите ни се пренаситват да гледат това, което правим, и не можем да го видим от друга гледна точка, освен от критична. А на мен много ми хареса украсата на мъфините ти. Много оригинални, цветни и сполучливи – докато четях за топката, си представях колко раздърпана трябва да е, е, не – напълно добра футбулна топка. Поздравления! И аз обмислям от няколко седмици да опитам да направя мъфини с декорация /без декорация са просто кексчета/ и все си мислех, че фонданът може и у дома да се направи. Не знам дали ще успея да се справя така, както ти. Един познат – бивш сладкар, ме светна на един трик – ако искаш да свикнеш да правиш формички от фондан и да ти се получават добре, първо експериментирай с пластелин да ги правиш. Желая ти лек ден и много вдъхновение за творчество … и ще чакам скоро и първата ти торта 😉
Много добре си се справила! Перфектни мъфини! Чак да му е жал на човек да отхапе от тях :)))
Страхотни са! Не си личи, че правиш за първи път 🙂 Даже малко ме окуражаваш с тези снимки, защото и аз не съм имала близки срещи със захарно тесто за сега, но да видим…
Поздрави 🙂
п.с. Не всеки път ми остава време да коментирам, но следя с голям интерес блога ти 🙂 Къщичката на Тони е страхотна и сега мислим как да измайсторим подобна и у дома 🙂
Благодаря ви момичета!
Мечтай, има доста рецепти за правене на фондан, но това вече ми се струва в повече, със сигурност не бих се справила с още едно замесване:-))Потърси в нета, ето тук има със сигурност: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=339926.0
Грийн айд гърл, да, стоят непокътнати, никой не искаше да ги нахапва;–))
Боряна, благодаря ти за хубавите думи!Успех с къщичката!
Приготвени лично от теб, със сигурност са били най-ценния подарък! Заради идеята и това, което въплъщават. А недостатъците са само в твоите очи. Поздравления за куража!
Мария,прекрасни са и аз също не бих си помислила, че ти е за сефте…личи си обаче, че е вложена много любов!Да ти е жив и здрав таткото, и все така да го радва щерката!
Поздрави
Мария
Зори, Мария, благодаря ви за милите думи!
Личи си, че са правени с много любов! Да ти е жив и здрав таткото!
Прекрасни снимки както винаги!