Човекът, който наистина ме запали за кулинарията, е мама
. След това дойдоха книгитe, kулинарните блогове, списанията, филмите, снимките и всичко останало…
Любовта и вниманието, чрез които храната се превръща в преживяване и емоция, явно са се наслагвали в детството и годините.
Никога не съм си представяла, че някога ще отдавам такова значение на подредбата, приготвянето и удоволствието, което храната носи…Факт:-)
Цял нов свят, колкото и клиширано да звучи. Нова емоция, нови предизвикателства, нова естетика.
Цял нов свят, колкото и клиширано да звучи. Нова емоция, нови предизвикателства, нова естетика.
Готвенето може да бъде и елегантно, привлекателно и сексапилно занимание, просто трябва да подходите към него като изкуство и да не го превръщате в досадно задължение.
Преди няколко дни мама ми подари красивата си тетрадка с рецепти. Явно съм узряла за това, най-накрая:-) Всичко е систематизирано, разграфено, прилежно надписано и обяснено, с красив почерк и … любов! Пак клише, но всяко нещо, правено с любов, е ценно!
Bon appetit!
.JPG)
Много ценно наследство!
Освен практичната си стойност носи и силен емоционален заряд!
Хубаво написано –
майка ти сигурно е щастлива!
Много любов и емоции,
и в твоите кулинарни занимания.
Поздрав, Диана
Блаагодаря ви!
Вече пиша трети коментар,а не сам се представила.Ние с теб се познаваме:)
Последният път се видяхме в ресторант Дионс:)
Аз съм на Вельо племенница-на сестра му дъщеря:)
А относно кулинарията благородно ти завиждам,защото мен никак не ме бива:)
Още веднъж успех!
Хриси, привет!Радвам се, че ти харесва! Благодаря ти за милите думи! Ако имаш Фейсбук, моят е Maria Ilieva. Поздрави!:-)
Аз нямам фейсбук,но ако имаш скайп можеш да ми пишеш hrisito296
Много ценен подарък! Напомня ми на една тетрадка с рецепти, която имам от баба ми, дори почерка е подобен 🙂