Днес е първи ден на Мартина в детската градина. Заглавието идва от лигаво-галеното й име вкъщи. Тя все още се възприема като Мишанка, упорито отказвайки да се съгласи, че има и фамилия. И да, тръгването на детска не е някакво глобално и вселенско събитие, обаче на мен си ми е важно. Особено като си спомня ревовете ми сутрин и смесения аромат на белина и кюфтета с бял сос. Градината ми се намираше в сградата на сегашния British council на Кракра. В края на парка Заимов имаше (и все още е там) малко криво дърво-джудже, с което ме залисваха, за да забравя, че не ми се ходи при униформите с извезани инициали, металните купички, кисЕлите и леко сърдитите лелки.
Бая си поревах и сега, и вчера, и днес, сигурно ще продължа още няколко дни. Не защото съм обсебена, залепена или крайно вторачена в детето си, а просто защото осъзнавам, че това е нов етап. И в нейния, и в нашия живот. Мда, все едно тръгвам на детска за втори път, deja-vu.
С ясното съзнание съм, че тези сладки първи три години приключиха. Когато се роди Мартина, най-силната ми убеденост беше, че това време трябва да го прекараме заедно и съм много щастлива, че се получи. Ревящото бебе в количка се превърна в малка бъбрива приятелка, с която можем да излизаме, пазаруваме и да си говорим за нещата от живота. Почти всяко изречение сега започва със „защо“ или „защото“, вече има отношение към дрехите и прическата, смее се на шегите ми и през две думи казва „мерси“.
С ясното съзнание съм, че тези сладки първи три години приключиха. Когато се роди Мартина, най-силната ми убеденост беше, че това време трябва да го прекараме заедно и съм много щастлива, че се получи. Ревящото бебе в количка се превърна в малка бъбрива приятелка, с която можем да излизаме, пазаруваме и да си говорим за нещата от живота. Почти всяко изречение сега започва със „защо“ или „защото“, вече има отношение към дрехите и прическата, смее се на шегите ми и през две думи казва „мерси“.
Това лято беше пълно с емоции, пътувания и приятни неща, започна през май и все още не е свършило. Едно от най-хубавите ни – морско, селско, градско, планинско, задгранично, усмихнато, забавно, цветно, концентрирало толкова много любов, свобода и взаимност. Лято, което не бих заменила за никое друго.
Сега е време за ред и дисциплина, време е за нов ритъм, в който Мишанка да се превърне в Мартина П. и да преминем на следващото ниво. Заедно.
Лято 2011














Много радост да Ви носи все така и занапред )
А на тебе приятно пребиваване отново в детската DDDDDDDDDD
Мишанките пораснаха и тръгват по първите си мънички самостоятелни пътечки. На нас се пада честта да превъзмогнем /поне аз/ онова "дали ще се грижат добре за нея" чувство и да ги пуснем по пътечката 🙂 Като се замисля аз съм почнала от целоседмична ясла, ясла, целоседмична градина после градина пък я каква съм станала оправна хахахаха Опитвам се да те разведря – не знам дали се получава 🙂 Мартина е прекрасна и съм сигурна че ще успее да открие безброй вълнуващи неща в градинката а после да си бъбрите и да ти ги разказва 🙂 Пожелавам и lots of fun и безгрижни "клубни" дни! Много прегръдки и на двете !
Това е пътя и това му е хубавото! Вие вървите по него уникално и красиво, с отношение към детайла, а това заслужава адмирации и подкрепа! Благодаря, че го споделяш…
Обожавам този блог, а днешната публикация е най-милата в цялата история! Дъщеря ви е прекрасна.
Бъдете здрави!
Успех – и на двете ви :)) Дани е вече в шести клас, но и днес, когато бях в училището, ми стана толкова вълнуващо и мило. Обичам този ден – с цялата сладка тъга, която носи и с очакванията на новото начало. А сега си спомням, че когато миналата година Виктор тръгна на детска градина за пръв път точно по това време и аз си поплаках… Ама че сме и ние :))
Прекрасни снимки!
Уау, страхотно дете. Пожелавам ти да ти носи много щастие и усмивки, а на нея да и се връщат десетократно 🙂
Мария, пожелавам ви успех и много попътен вятър в навлизането в новия живот на малката ти мишчица! Много добре разбирам какво изпитваш и значението на всяка твоя дума и макар да си мислех, че с втората ми щерка ще е по-различно, уви още по – трудно ми е за себе си да се разделя с нея и да поверя грижите на някой друг 🙂
Прекрасна Мартина, много увереност и пожелавам!
Да е жива и здрава Мишанка, да върви по пътя си!
Мисля, че този вариант, ти плачеш, тя не е по-добрия 🙂
Много ми е мило, Валерия – Мишонка вече 3 седмица е на ясла. 1-таседмица не знаех къде ходя. Както казва Ева мислиш, че като е 2 е по – лесно, а то се оказва обратното!
Много успех на Мартина П. от нас!
Мишанка е прекрасна! Пожелавам успех на нея и на теб 🙂
Прекрасна е малката, голяма Мишанка!
Честито –
с много радост и усмивки успешен старт!
Сърдечни поздрави и за теб, Диана
Честит първи ден в детската градина! Макар да не помня моя първи ден в детската градина, описанието ти напълно съвпада с моите преживявания – явно е било едно и също из цялата ни страна :). А иначе кривото дърво в Докторската ми е любимо. От там пък минавах за първата си работа и много ме радваше.
Мартина е прекрасна и й пожелавам едни много разбиращи и обичащи учителки и лелки, които да помогнат на детето в нея да се съхрани и процъфти, както и лек сблъсък със социализацията, много нови приятелства и весели моменти!
Мария ….разплака ме!
Хе-хеер честито, Мария за детската, за израстването и най-вече за хубавите мигове, които сте имали и дано да имате и за напред! Все повече и все по-силни и прекрасни!
Чудеса е Мишанка 🙂
И наистина започва нов етап и за двете ви!
Нека да е "безболезнен "!
А вие пак ще си имате прекрасните мигове!
Поздрави,
Дани
Мария, успех в градината. На Мартина и на вас. Не мога да се изказвам за градините по наше време. Имала съм невероятния късмет майка ми да си ме гледа до предучилищна, когато се роди брат ми 🙂
стискам ви палци всичко да е наред 🙂
Прекрасна е Мишанка, с тези нейни муцунки, всеки път различни, но всички в стил "Мартина":) Успех от тук нататък и на двете ви!
И за мен, и за Рали тръгването на ясла беше малък шок, затова искрено ви пожелавам бързо да свикнете и по-леко да минава първоначалния период на адаптация.
Снимките са страхотни! Наистина понякога се чудя как успяваш да "хванеш" Мартина в кадър, при мен определено не се получава:))) Трябва ми повече практика е мноооого търпение:)
Поздрави:
EL
Много мил и нежен пост, точно в майчински стил, имаш страхотна дъщеря и от малка изглежда невероятно дете, артистично замислена, разсеяна с голяма радост и невероятна енергия абе звезда ще е това дете със сигурност, тя майката е но мисля че Мартина може и да те надмине хахаха. Снимките ме накараха да мисля всичко това, ако греша извинявай 🙂 За сега съм все още дъщеря и не разбирам още майчинските терзания, но ми е интересно да чета какво минава през главата на една мама.
Постът ми хареса. Аз също гледах дъщеря си 2 пълни години, защото после тръгна на ясла, след това на градина, а сега е вече трети клас в училище. Порастват, но винаги трябва да си останат приятелските разговори между нас и тях. Винаги казвам- да растат здрави, свободни, умни, хора с принципи и мнение.
http://www.celyneglam.blogspot.com i'm following u :*
На добър час!
Благодаря ви изключително много за милите коментари и пожеланията! Трогнахте ме!!!