Сградите са като предметите – колкото по-стари, толкова повече знаят и по-увлекателно разказват. Поддържани, порутени, обитавани, пусти, няма значение – разказите им са там и ако много напрегнем слуха си, можем да доловим звуци, гласове, музика. Убедена съм, че част от енергията на обитателите остава в сградата и танцува сама в празните стаи преди изгрев слънце. В това няма нищо призрачно и страховито, а просто минало и история…

Тази е една от любимите ми къщи в София. Миналия уикенд специално минах от там, за да я снимам. Аристократично централна, в идеалното сърце на града, в най-добрия квартал, към който имам сантимент, защото съм израснала в района. 🙂 Близо до стари градски градини, на тихо място, с голям преден двор, който изолира уличния шум. В съседство с аристократични фамилии, хора на изкуството, бивши соц величия и в зона на дипломатически представителства.

Известна като „къщата на банкера Димитър Иванов“, изградена по проект на арх. Георги Кунев през 1927-193о. Архитект Кунев е възпитаник на Виенската архитектурна школа, учи в Австрия, завършва в Германия. Сградата се състои се от два етажа с обща приблизителна площ от 500 кв.м, плюс подземна изба. Входът представлява красива веранда с външно стълбище. На втория етаж има 3 тераси с фронтално изложение. Притежава и страничен вход с широка порта за карети. (!!!)
Била е посолство, милиционерски щаб, средище на съветски активисти, реституирана, продавана, прехвърляна, оспорвана. Сега се руши постепенно. Жалко, наистина жалко…

А как добре бих я стопанисвала, та това е идеалната къща за гости и празненства! Представям си я ремонтирана, разкрасена, с персонал в бяло, обработена градина, приветлив вход, пулсираща и с живот в нея. Виждам се с рокля с презрамки и ресни, коса на вълни и дъъъълго цигаре на централната веранда, посрещаща в някоя лятна привечер гостите на поредното парти. Суинг звучи от салона, дюшемето проскърцва под обувките за танци на гостите, ухае на бадеми, скъп вечерен парфюм и качествено уиски. Танци, приказки, бохемска атмосфера, проблясване на диаманти, разкази за плажове и градински партита…

Еххх, пожелавам си го, на вас също… 😉 Всъщност не толкова къщата е важна, колкото въображението!

13 Коментари
  1. Дени
    Дени says:

    Ех LaMartinia, как увлекателно разказваш. Искам да съм от гостите в къщата ти. Ще пушим заедно цигарета и парфюмите ни ще се смесят в омайната нощ.

    Отговор
  2. Ивейн
    Ивейн says:

    Страхотен блог-интересен, разнообразен, красив!
    Един добър пример как могат да се съчетават на вид несъвместими неща. Много ми харесва тук и честичко ще се отбивам.
    А къщата наистина е красива, дано не се допусне да се съсипе.

    Отговор
  3. Dani
    Dani says:

    Страхотно си го написала!
    Някой ден може да стане реалност …
    А и къщата е прекрасна и те кара да дадеш воля на въображението 🙂
    Поздрави.

    Отговор
  4. lois
    lois says:

    много е красива тази къща, и аз съм я снимала преди време…много жално ми става, като я виждам така да се руши. В моите представи обаче, е къща за живеене 🙂

    Отговор
  5. Ria
    Ria says:

    Ах, как ми харесва!

    Във Варна имам една любима къща, която е в подобно състояние.
    Няма да издържа накрая и ще взема да си я купя, че да я стегна и да я приведа в ред..;)))

    Отговор
  6. Милена Атанасова
    Милена Атанасова says:

    Ах, аз съм също толкова запленена от стара София, красивите стари къщи, балкони, ковано желязо и дъх на поруган от комунизма аристократизъм.

    Отговор
  7. LaMartinia
    LaMartinia says:

    Милена, нали? Дори рушащи се, в тях има много финес и красота:-) Благодаря за коментара и се надявам да наминаваш често:-)

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *