Като се абстрахираме от проблемите на столицата – мръсотия, тежък трафик, липса на паркинги, детски градини и куп други неща, бездомни кучета, безразборно строителство, рушащи се сгради, грозни фасади, лош градски транспорт и като цяло обща липса на правила, в околностите й има не малко близки възможности за прекарване на няколко часа от уикенда. Няма да ги изреждам, всеизвестни са.
Панчарево е една от тях. Скоро не бях спирала там и го направих в един от първите дни с хубаво време. Обичайната гледка – половината част организирана и реновирана, другата част – тотална мизерия, мръсотия и хаос. И понеже съм решила в този блог да не ви занимавам с отрицателни неща (а понякога така ми напира отвътре:-), реших да публикувам само приемливата част.
Добре е най-накрая да се научим да правим две неща – да пазим и да създаваме. Рушенето е лесно и далеч по-безинтересно. Да не казваме постоянно, че от нас нищо не зависи, да използваме успешно това, което имаме и не на последно място, да се запасим с повече самочувствие. В случая свързано с града, по принцип – също.
Пожелавам ви хубав празник днес и слънчев уикенд!:-)
Chestit praznik i na teb
И ние обичаме семейно да поспираме в Панчарево. През уикенда, при хубаво време 🙂 Имаш от мен една награда, ето тук http://thegreeneyedgirl.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html
Много хубави снимки са станали та подпомагат предпоставеното абстрахиране в началото на поста -).
Поздрав
Анонимен, благодаря!
Green Eyed Girl, благодаря ти много, ще погледна непременно!:-)
Емил, благодаря, така е:-) От хубавата страна на живота, все пак;-) Поздрави!
Израснала съм на езерото и освен детството ми с него са свързани незабравими моменти. Къщата ни се намира в Герман, което е от другата страна на езерото. В детските ми години имаше много зеленина, храсти цъфтящи в жълто, беше осветено вечер и много красиво. С времето обаче все повече хора решиха че там освен приятна разходка могат да изхвърлят, палят и други подобни. Много пъти сме се опитвали с доброволци от селото / все пак там живеем и разхождаме децата си/ да почистим, но точно до следващият уикенд – всичко отново е в пликчета и обелки. Направихме подписка и забранихме движението на автомобили по алеята на езерото – два дни след поставянето на охранителните пръти ги отрязаха с флекс. Болно ми е и ми е мъчно защото това място буквално е моят дом, домът на дъщеря ми, на приятелите и техните деца а с всеки изминал ден става все по-мръсно. А всички ние които живеем там го помним в хубавите му, зелени и чисти години. Дано повече хора прочетат публикацията ти и се замислят за места като това, богатство до София.