Дете съм на късен брак. Сега да създадеш за втори път семейство над 35 е съвсем обичайно, преди 30 години обаче е било нещо като малка революция. Баща ми по онова време е бил лекар в разцвета на силите си, разделен с първата си съпруга. Носел е велурени сака, пиел е коняк, пишел е разкази понякога, ходел е на лов и е пътувал много. Спомням си, че като малка се колебаех дали е футболист или доктор. Пред очите ми са големите сакове, пликовете с шарени подаръци и безкрайното чакане да си дойде.
В началото на 80-те си събрахме внезапно багажа и заминахме на село, баща ми реши да работи в местната болница. И преди съм разказвала тази история – най-щастливите години от детството ми. Големите компании под ореха, огромния зелен двор, гроздето в мазето, бялото куче Рекси и печката с дърва. Родителите ми подариха цялата свобода на света.
Баща ми ме научи да обичам книгите, показа ми Стайнбек, Радичков, Ъпдайк, Фокнър. Научи ме да спазвам обещанията си, да не тъпча, да уважавам себе си, да си вярвам. Винаги ме е поощрявал, но и критикувал. Прави го и до днес. Със силно саркастичното си чувство за хумор, което толкова харесвам.
Преди 3 години, докато се реех из първия триместър на бременността, една сутрин телефонът звънна. Още преди да го вдигна знаех, че нещо не е наред. Бърза консултация, притеснения, сълзи. На Разпети петък дойде диагнозата – страшна. И двамата с майка ми полагаха неимоверни усилия да се държат, за да не ме разстройват. Прекарвах цели дни с единствената мисъл и молба – да се оправи. За рождения му ден на 5-ти май му подарих нова бензинова косачка за селския двор. Думите му: „Дано имам време да я ползвам…“ Всичко в онзи период мина като на лента – операцията, тревогите, възстановяването. Само той си знае какво му е коствало всичко, но беше във форма още преди Мартина да се роди. Малко по-късно се върна на работа и всичко беше както преди. Престорихме, че не се е случило – хубавото изтласка лошото.
Баща ми е смел и мъдър, не мрънка, винаги бърза, нервира се лесно и също толкова лесно му минава. Може да цепи дърва и да стреля с пушка, мисли нашироко, не издребнява, умее да прощава, помага на всеки, измисля приказки, лови раци с голи ръце, хвърля серкме, познава отровните гъби и има най-тънката на света самоирония.
Обичам го заради всяко едно от тези неща. И му благодаря. За всичко.♥
Страхотно, Мария 🙂
Всичко, което съм, дължа на родителите си…
Прекрасно си го казала! Да е честит денят на бащата!
Mария,толкова е хубаво и мило,че се просълзих.Радвам се,че има такива дъщери….;))И аз много си го обичам…обожавам.И има защо.
С малко закъснение- честит ден на бащата!
Моят, за съжаление, вече не е сред нас, но за нас винаги е наоколо, закриля ни. Сега аз имам син и се надявам неговия баща да е добър учител в живота му. Страхотно си разказала и човек може да се поучи от думите ти.
Толкова добре си го казала, Мария!
Имах чудесен баща!
Да ти е жив и здрав!
Страхотно си го написала Мария! Щастливка съм, че и аз имам баща, за който без да се замисля мога да изредя толкова хубави думи 🙂
С малки разлики мога да кажа същото и за моя баща.Обожавах го дори и с някои негови недостатаци!Ако мога да избрам баща винаги бих избрала пак него.Чудесно написано и те кара да се замислиш какво означават бащите за своите деца!
Невероятен разказ в темата за бащите! Изляла си душата върху тази бяла страница, казала си всичко толкова ясно, просто и непринудено. Настръхнах. Да ви е много здрав и ти желая весела, изпълнена с незабравими спомени и аромати Коледа.
Като човек, който не може да се похвали с такъв прекрасен татко, мога да кажа само, че съм възхитена от топлата връзка, която имате с твоя баща. Ти си щастливка да го имаш, а той- той е дори два пъти по- голям, защото има дете, което го обича толкова силно, което му се възхищава и говори с толкова мили и искрени слова за него. Честита Коледа на теб и твоето семейство! Нека тя донесе най- вече здраве и много оптимизъм за вас- всичко друго ще си го осигурите с лекота, щом сте заедно 🙂
Пожелавам и на теб и на твоя татко още много хубави и споделени мигове!И аз много обичам моя татко, още повече, че ми остана само той…
Честита Коледа и хубави новогодишни празници!
Разказът е много вълнуващ. Радвам се твоя баща, защото при моя процесите бяха необратими и вече е в друго измерение. Желая ви още много силни, радостни моменти заедно.
Колко си мила …косачката е за кураж и безмълвно : – Ще бъдеш здрав, ще бъдеш до нас !
През сълзи мога да кажа само, че здравето на сенейството е най-важното нещо! Ако близките ни са живи и здрави, всичко друго е бели кахъри! Моят баща беше всичко за мен, но колкото и силен да беше, не успя да пребори ужасната болест 🙁 Не знам как се преживява такава загуба…