Снимка: www.tonterias.com
Това лято, както миналото, както и летата от няколко години насам ги свързвам главно с опаковане и разопаковане на багаж. Многократно и разновидно – от май почти до октомври. За трима, понякога плюс куче. Често съдържанието му изминава само директния път от коридора, през пeралнята, дъската за гладене и отново се озовава в коридора, готово за потегляне.
Преди, докато живеех сама безгрижния живот на необвързана и разполагах с цялото свободно от работа време единствено и само за себе си, багажът ми за кратки пътувания се състоеше в малка кокетна пътна чанта. За по-дългите пътувания използвах също такъв кокетен и не толкова малък куфар. Приготвях ги за около 5 минути, като единствената ми грижа и мисъл беше кое с кое ще си отива и дали съм си взела „онезиобувкикоитоставатзавсичко”. Винаги забравях по нещо, но не беше фатално, така имах повод да си купя същото, но ново.
Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и не дотам минатюрни вещи. Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5 месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два. Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща „за всеки случай”, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки и 5 дни се разхождахме с по едни кецове и джапанки за лев от местния ХОРЕМАГJ
Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и не дотам минатюрни вещи. Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5 месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два. Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща „за всеки случай”, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки и 5 дни се разхождахме с по едни кецове и джапанки за лев от местния ХОРЕМАГJ
Преди подреждах багажа си по видове дрехи – рокли, блузи, топове, панталони, поли. Навивах всеки вид на руло, за да пестя място, да не губя време в хотелско гладене и да не се излагам пред „чужденците” с измачакани дрехи при внезапно преобличане. Какви ти сега рула! Гледам да пъхна нещо, което става за носене и все пак да има приличен вид. Миналата година така се бях зашеметила, че „екипчето” ми за плаж се състоеше в еклектичната комбинация от зелени джапанки, червена шапка, бански кафяво и розово и плажна чанта бордо и бежово. Съчетаването на цветове на плажа изчезна „безвъзвратно“ някъде в миналотоJ Огледалцето, гланцът за устни и гребена бяха брутално изместени от кофичката, басейна и мокрите кърпички. Факт.
Не си мислете, че и Мартина няма собствено виждане по въпроса. Тя също приготвя собствен багаж – нейни чанти, очила, портмонета, чадър, бебета, възглавнички и всякакви жизнено важни предмети, без които никога не тръгва. Кучето пък надушва винаги пътуванията и започва да носи играчки и каишки, за мен остава да прибавя четката за ресане, купичките за храна, кучешкия шампоан и сухата храна.
Виждате, че не е лесна работа. Вкъщи се шегуваме, че катунът пак потегля. Към гореизброените багажни единици прибавете и надуваема четириместна лодка, въдица, фото чанта, статив, отражател и два компютъра – положението е наистина тежко. С три деца сигурно ще се наложи да пътуваме със собствен автобус!
Понякога ми домъчнява за онези 5 минути петък вечер, малката пътна чанта и книжката сама на някоя гара или летище. Но пък със сигурност тогава ми е липсвал един весел, шумен и мил „катун”, който сега доста ме изнервя, но и безкрайно много обичам!J
Докато четях ме обзе носталгия и по моята малка пътна чанта и половин гардероб, който се помещаваше винаги в багажника на колата. Тръгването за път не беше ритуал а част от ежедневието ми – буквално. Нооооо сега вече и аз също като теб отделям повече време на това дали съм взела достатъчно тенсичици, роклички, надуваеми топки, кофички за пясък /не зная вече колко са на брой/ и ред мини неща за мини госпожицата. Почти винаги аз тръгвам с два чифта дънки и три тениски, забравила съм половината си неща и ги купувам от бензиностанции или магазинчета по пътя. Но какво по-хубаво от двете боси крачета по поляни и плажове. Заради тези две крачета съм готова да пътувам и увита в чаршаф 🙂 Усмивки и безброй пътища пожелавам на веселият ви, шумен и мил катун 🙂
Много сладко си го описала Мария :))) Още по мило ми става, като се сетя за моя катун, а и се чувствам добре, като разбера, че не съм само аз :))) За пътуванията преди … малко ми липсва времето, когато работех много, а единственото ми време бе всеки уикенд … до морето, скъсвах се от път и това не ми тежеше, сега вече не е така … уви 🙂
Сега например … мъж ми много ми се смя … бях отишла на морето без нито едни къси панталонки, а имам купища … но важното е че децата бяха докарани, мама …. :)))
Много мил разказ:))Определено след появата на малката принцеса и при мен,опаковането на багажа започва първоначално с обмисляне и стартира най-късно 1-2 дена преди заминаване :)))Преди малката ми пътната чанта сега е плажната ми такава :DDD
Усмивки и от мен за безоблачни пътувания на целия весел катун 🙂
ех много яко звучи това за катуна 🙂
аз съм още с малката ръчна чанта и недотам малкия куфар.
И аз така си мисля, че този "катун"
изобщо не тежи 🙂
Поздрави, Мария!
Ооох, като дойде време за събиране на багаж, направо ми призлява…това е изключително енергоотнемаща дейност, имайки предвид, че преди и само за себе си не обичах, въпреки, че го приготвях старателно и бавно.
Колко добре си го описала само 🙂
Мило ми става като чета как "успяваме" да останем на заден план заради малките човеци, на които всичко им е тип-топ и много рядко нещо за тях се забравя.
Попътен вятър и от мен!
Всичко звучи много забавно :), и аз знам колко време и енергия отнема голямото събиране на багажа.Няма да забравя когато на път за планината, забравихме бебефона и се наложи на изхода на Б-с да се върнем.И все пак при всяка възможност за път не се замислям и отварям големите куфари!
Весело лято!
;-))) Все едно говориш за това, как аз събирам багажа за някоя дестинация ;-)))…
Започвам със списък с всички важни, маловажни и "за всеки случай неща"…..сортирани по тип, човек и мероприятия ;-))))
Но определено ме забавлява ;-)) момента с настаняването на багажа и винаги рязко затваряната врата на багажника, за д ане изпадне нещо ;-)))))
И ние винаги сме катун ;-))), но пък е толквоа забавно ;-)))
Нека по-често има катуни ;-)))
Ах, колко познато! 🙂
Имам познати с 3 деца на различна възраст и пътуват с 2 коли. Те пък си мечтаят някога пак да пътуват само с една кола. :)))
Хихи, не съм само аз значи:-))
Благодаря ви за коментарите, поздрави!
LaMartinia
Хехе, не си само ти наистина!
Най-тежкото от всичко май се оказва времето за приготвяне на багажа, наистина се стига до ден – два. На мен ми тежи най-много, обаче, разопаковането, багажът ни стои по няколко дни и чака да се разопакова, не знам носталгия по отминалата екскурзия ли е, какво ли, но съм си такава. Вече с две деца освен още по-големия багаж наистина се наложи и по-голям автомобил, е, сега поне пътуваме спокойно, без чанти из краката… разказът ти беше много добре и изчерпателно описващ съдбата и у дома 🙂
Добре де, Мария, ама вие изглеждате великолепно на всички снимки, направо зашеметяващо, а ето че и на вас ви се случва да не можете да се срешете, защото трябва да се отдели време на детето. И вие като необвързана си представям как сте ставали сутрин, слагали сте червило и палтото, и сте излизали, и съм сигурна, че ви е харесвало. И на мен ми харесва! И дори с любимия ми горещо да искаме дете, точно този момент, когато се оказвам рошава, без червило, без лак и с незнайно откъде намерени обувки, ме ужасява, ужасява ме факта, че времето за мен ще се смали ужасно, че ще се запусна, веднъж щом вляза, то дай боже де, в ролята на майка. А дори не съм от най-прилежните с маникюра и не слагам червило всеки ден. Обаче като си помисля, започва да ми липсва тази женска, кокетна страна. Ужасявам се от онова, което се случва на една жена, когато стане майка и някак си всичко се подчинява на детето, виждам го по приятелките си…Добре, може аз да не съм редовна, но искам да си запазя мен, да слагам лак от време на време и да си правя прическа, искам да си запазя моето аз, не искам да стана рошава машина за помпане на кърма. Сигурно звучи ужасно…Ужасно ли е?