Много се вълнувам да обявя един нов проект, този път не лично мой, а семеен.
В момента сме в трескава подготовка и възнамеряваме да стартираме в средата на ноември.
Не знаем дали е най-подходщия момент, но сме длъжни да опитаме.
Силно се надяваме на вашата подкрепа и присъствие, така както сте го правили на страниците на този блог досега.
За което ви благодаря от сърце, наистина!

*Повече информация в страницата на магазина: www.frenchgastronome.com

    На 8-ми октомври се проведе десетото издание на Tattoo fest-a. Определено запомнящо се събитие, признавам, че на подобно не бях присъствала. Теоритично бях подготвена – много харесвам Kat von D и едни от малкото телевизионни предвания, които следя, са тези за тату студия. По себе си нямам нито една татуировка, просто ми е интересно.
  Та, за тату феста  – много татуиращи се и татуирани хора, концерт на няколко групи, демонстрации и конкурси за различни видове татуси,   екстремно шоу на испанците A SANGRE FRIA (трудно се шокирам, но това е нещо наистина екстремно), ревю на готик дрехи и аксесоари, щандове на чужди и български студиа, Miss Tattoо и много други мероприятия през деня.
  Цял един отделен свят, със свои правила, философия и естетика. Хора, за които болката е преодоляване, предизвикателство, наука. Хора, които се изразяват по различен от общоприетия начин и имат куража да го правят. Ако не ги разбирате, поне не ги съдете.
  Благодаря на Драга Сапаревска за поканата!
Премахване на татуировки с лазер

Конкурс за Miss Tattoo

Драга Сапаревска в ролята на водещ

   Магдалина е част от емблематичния „Нож и виличка“, който се вихреше из интернет пространството докато повече (да не кажа всичките) от сегашните кулинарни блогове бяха просто аромат в чинията. За съжаление започнах да го следя малко преди да преустанови дейност. За радост, се мултиплицира в два отделни блога. Единият от които – „Гладната акула“. Харесвам го, защото приема храната като удоволствие, а не просто като необходимост. Защото е прям и списван без излишни претенции и опити за надскачане. Защото уважава домашно приготвената храна. Защото не се страхува да експериментира. Защото не се притеснява да си признае когато експериментите не са дотам успешни.
   Семпли, ароматни и вкусни неща с истински продукти, поляти с отиващия им алкохол, нови и интересни храни , идейни места, тематични събития (по които често се засичаме с Магдалина) – това е  най-общо“Гладната акула“.
    Можете да проверите дали все още е гладна на адрес:http://www.hungryshark.eu/
   Отскоро се подвизава и в предаването на БНТ „Григорови – животът и други неща“ със собствена рубрика, отново на тема кулинария. Не готви обаче, а разказва. Всяка събота между 9-10,30 ч.
  Магдалина е автор и на още един блог, на политическа и социална тематика – Нервната акула. Та, какво по-подходящо време за нейното гостуване от ден след изборите;-)

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Свенско печено с хаш от картофи и ябълки и сос от боровинки

 Когато преди почти година обещах на Мария да й гостувам, изобщо не си представях, че ще мине зимата, пролетта, лятото и отново ще дойде есента. Знам, знам, че не съм от най-бързите, но пък поне имам добър повод да приготвя нещо есенно – нормандско със задължителните свинско, ябълки и сайдер. Менюто включва печена свинска плешка, сервирана със сос от червени боровинки и хаш от ябълки и картофи.

 За соса: Необходими са ни преди всичко около 250 грама червени боровинки. Разбира се, чак след като приготвих соса разбрах, че европейската боровинка не била като канадската, от която правят сос за Деня на благодарността в американските филми. Моят се получи доста стипчив, като трънка, за сметка на това е много ароматен, навяващ усещане за планина, север и бабини рецепти.

В тиган загряваме едновременно боровинките, 100 мл бяло вино,  към 200 г захар на кристали, няколко листенца прясна мента и няколко портокалови корички. След като сместа кипне, я оставяме да поври още 10 минути. Когато плодчетата започнат да се пукат, сваляме от огъня и леко намачкваме с вилица.

 За хаша: Не се наемам да търся точен превод на „хаш”, затова по същество – нарязваме на кубчета 2 средни картофа и 2 средни хлебни ябълки. Бланшираме картофите за около 10-ина минути в силно подсолена вода. Загряваме в тиган 2 суп. лъжици масло, в което добавяме глава ситно нарязан лук, картофите, наситнена люта чушка, риган, кимион и черен пипер. Бъркаме на огъня още 10 минути, след което добавяме нарязаната ябълка, сол и чаена лъжичка кафява захар. Сваляме от огъня след около 2-3 минути.

 За свинското: Избираме си цяло парче свинско месо по вкус. Аз лично предпочитам врат, но реших, че така и така в хаша има достатъчно холестерол, поради което този път взех парче плешка без тлъстини. В саханче счукваме различни сухи подправки – бял синап, черен пипер, розов пипер, кориандър, бахар, дафинов лист, кимион, малко чили, морска сол и каквото друго реши човек. В силно нагорещен тиган запечатваме месото от всички страни без мазнина, след което го намазваме със зехтин. Втриваме сместа от подправки и увиваме плътно във фолио. Печем около 50 минути на 180 градуса, като при желание можем накрая да оставим месото да се позапече малко, до приятен кафеникав цвят.

     Сервираме докато всичко е още топло заедно с бутилка нормандски крушов сайдер. Разбира се, червеното вино също е чудесен придружител, а за да е пълен холестеролния разкош, поднасяме накрая сирена и още вино.
Със сигурност си спомняте Радостина Радичкова – Роди, която ми гостува преди време с един вдъхновяващ материал. Отскоро тя съдейства за провеждането на една съвсем нова за България услуга – личните стайлинг консултации. Ако не знаете какво да облечете, ако не сте сигурни какво ви отива, ако се колебаете за конкретно събитиес дрескод, тя е насреща. В Mall of Sofia, в рамките на 1 час е на разположение на клиента, записал си предварително час. Набелязват магазин или два и според желанията, работят върху сетове в тенденция, ако клиентът се интересува от мода. В случай, че трябва да се прикриват дефекти, се правят сетове с различни пропорции, с различни цветове и десени.  Ако има конкретен повод и клиентът търси нещо специфично, Роди съдейства да се намери бързо и без загуба на време точните неща. Работи се и в рамките на бюджет. Индивидуален подход в неформална обстановка – идеално обгрижване по време на пазаруване.
* Консултациите са всяка сряда от 16 – 19 часа и събота от 14 – 17 часа. Предварителни записвания – на телефоните на  мола. Няма ограничения на пол, възраст.

Снимка: Mall of Sofia
В момента (и утре включително) тече и събитието Фотоесен, с музика и импровизирани фото студия, оборудвани така че да дават представа за това как се случват истинските фотосесии с модел, фотограф, фризьор, гримьор и стилист. Чрез тях ще се показват и тенденциите за новия сезон, алтернатива на до болка втръсналите ревюта.
Официалното откриване на Sopharma Business Towers (ул. Илиенско шосе 11, до КАТ) се състоя на 6-ти октомври. Бизнес центърът има търговска площ от 11000 кв.м и офис част в двете сгради ( 19 и 22 етажа). Кулите са характеризирани като „умни сгради“ –  ползват енергията на слънцето, вятъра, естествената температура на почвата и подземните води.
За откриването – обичайните познати лица, сиви костюми, известни клиенти на пластичните хирурзи, характерната суета и чупки, лошо гледащи охранители – всичко в реда на нормалното:-)
Изключителен кетъринг – над 20 вида хапки и фингър фууд, разнообразни напитки и перфектен сервиз. Попяха ни Мария Илиева, Белослава♥, Миленита и Орлин Павлов, балет, класическа музика и приповдигнато настроение.
Понеже кулите са точно до спирката на метрото и понеже не се бях возила на нашенското, решихме да се приберем по този начин. Тъкмо се отърсихме от светските трепети. Хубаво нещо е метрото – бързо е и отрезвява;-))

  
Бяхме там по покана на нашите приятели от Орнамент. Пожелавам им много късмет и успех с новия магазин!
  За Тея ми беше споменавала приятелка. Пишела. Добре. Имала блог. Вдъхновявала. Хубаво… После виртуалните ни пътища се засякоха покрай общи познати и разбрах, че горното е вярно. Съвсем вярно!
  Често интересният стил на писане е малко или много самоцелен, престорен,  нарочен. При Тея  не е така. Тя не просто пише интересно, тя мисли интересно. Пряма е. Мъдра. Дълбока. Усеща. Напипва. Осмелява се. Понякога се разголва до екхсхибиционизъм, понякога се навлича с 10 ката дрехи. Но си е пак тя. От хората, които постоянно водят със себе си своето дуенде, моджо, харизма или както там изберете да го наречете. Не на каишка, пуска го свободно и то винаги се връща при нея.
Тея, истинско удоволствие е с теб! Пожелавам ти само сбъдване!:-)
Нейните мисли можете да посетите на адрес: http://teyadiya.blogspot.com/

Снимка: личен архив
За любовта
Писането като любов и любовта като писане. В случая е едно и също нещо, защото канализирам чувствата си в текстове. После двете неща почват да се хранят едно от друго и това е прекрасно, защото понякога усещаш почти физическа сила. Преди време казах на съпруга си, че искам да се будя и да го материализирам в изречения; все още го мисля. Бях прочела някъде, че писането е единствения начин да преодолееш мъжа. Съгласна съм – дори преодоляването да не включва забравяне или лекуване на рани, с писането чувствата се асимилират пълноценно и дълбочинно. Абе хубаво е.
За музата

В Да прелъстиш демона Ерика Джонг пише : „Възбудата от писането понякога води до секс или поне до автосекс, под което нямам предвид секс в автомобил. Възбудата от думите може да стимулира телесните сокове. И защо не? Нажежената до бяло топлина, която прави така, че думите да се събират на страницата, влияе и върху хормоните. Когато усещам, че говоря моята истина, жлезите ми също пламват. Музата ни чука.“ Често пъти не знам какво искам да кажа преди да съм го написала. Музата до голяма степен е пристрастеността ми към езика. Любовта към даден мъж естествено винаги си проправя път, но често шляпа по кални пътеки и някакви необятни черноти на съзнанието, което от своя страна произвежда мрачни текстове. Любовта към езика обаче е бяла като изпрана с ариел 3D покривка.
Снимка: личен архив

За хората
Идеята да бъда публикувана е едно от най-плашещите неща. Страх от отговорността към хората, които ме четат и харесват и неизменно от тези, които ме четат, въпреки че не ме харесват. Затова съм блогър – никой не може да каже, че пиша „висока литература” и аз съм ставам супернеуязвима. Правя каквото ми е на сърцето. Хората слабо ме интересуват, защото ничие мнение не е меродавно, още по-малко аз търся такова. Те нарушават свободата ти и неволно ти налагат цензура. Не че са виновни, но това е рискът за пишещия. Тези, които попадат в блога ми невинаги спазват хигиена – понякога посягат към текстовете ми, присвояват си това – онова. Ето ти още един риск. И така, продължавам да бъда мнителна към хората. Ако бях „на хартия”, щеше да е далеч по-лесно. Но дотогава свободата на словото е много надценена.
За блогърите
Чудесни същества виреят в блог-пространството. Блоговете, които истински ме вълнуват са предимно фотографски, плюс по-малко от 5 поетични. Харесвам пишещи хора, които не изпитват комплекс от стила си и не копират  този на някой от блогрола им. Индивидуалисти, луди, безкомпромисни, остри, критични, нелогични хора. Такива, които не признават мерена реч, норма, форма и т.н. Това са хора, които не пишат блог, за да събират съвети за справяне с житейски проблеми и за да търсят човешка емпатия. Обичам симпатяги – леко, приятно и запомнящо се.
Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

За учителите

Всички писатели, които избират простотата вместо тежката артилерия. Важно е да можеш да говориш дори за грозни неща по красив начин. Да е красиво, без да е натоварено. Да е фино и ненатруфено. Да няма претенция за величие. Да е мъжко – прямо, неметафорично, лесно-назоваемо.

За това, без което писането не може

Удоволствие. Наслада от храна, секс, алкохол, пътувания, истеричен смях, кратки моменти на лудост. Мърдат ни, ритат ни задниците, много е яко. Обикновено посвещаваме писането си на едно от тези неща (или на липсата му). Удоволствията обживяват текста.

За мъжете

Защото в крайна сметка в центъра на всичко има един мъж. В брадата на моя има няколко нюанса русо, чак до медно. Понякога ми прави кафето сутрин, понякога не го прави. Друг път оставя зарядно в контакта, без да е включено към телефона/ компютъра. И спорим. Ако не беше той, нямаше да се опитвам да стигам до своя център, защото щях да съм само повърхност.
Мъжете притежават онази сила на съзиданието, която малко жени владеят. Те провокират, двигатели са. Затова често пъти са гении. Те поставят начала. А ние, жените, ги анализираме.
Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

 Гастролирах по светлите поляни на блога на Мария. Много е красива тази Мария. И нямам предвид само очевидната красота. Рядко пълноводен човек. Благодаря й!
Въпреки сложното си име, Вишисоаз е студена супа с елементарни продукти и познати вкусове. Различен е единствено начинът й на сервиране – най-често студена, консумирана в летните месеци и подходяща алтернатива на таратора и гаспачото.
Не се заблуждавайте от френското й заглавие, тази супа е американска и ако си я поръчате във Франция, биха ви изгледали доста учудено. Твърди се, че е създадена през 1917 г. в Нюйоркския „Риц” от френския майстор-готвач Louis Diat. В един горещ летен ден, той се замислил за студената супа от праз и картофи, която майка му приготвяла когато бил дете. Така се родила Вишисоаз, кръстена на градчето Виши, от чийто район бил готвачът.
Студените супи са много популярни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Били приготвяни за разхлаждане и освежаване през летните месеци, от различни сезонни зеленчуци, с добавка най-често сметана и свежи подправки.
Този вариант на Вишисоаз е по-лек от оригиналната рецепта, в който количествата сметана и масло са значително повече.  Можете да срещнете рецепти и с добавка от бяло вино, мляко, различни подправки. Пригответе я според вашия вкус, с тези продукти гафове трудно може да допуснете.
 В различните райони по света познати солени варианти са:
–          Гаспачо (gazpacho) – Испания – домат, краставица, лук, чушка, чесън, оцет, зехтин, вода, хляб
–          Салморехо (salmorejo) – Южна Испания –  домати, хляб, чесън, зехтин и оцет
–          Окрошка – Русия, Украйна – краставици, пресен лук, яйце, варени картофи, месо, сметана
–          Ахобланко (ajoblanco) – Южна Испания – чесън, хляб, бадеми, вода, зехтин, оцет
–          Борш – Украйна, Русия, Полша – червено цвекло, картофи, моркови
И сладки десертни супи:
–          Супа от червен боб (red bean soup) – Китай, Япония, Корея, Виетнам – червен боб, вода, кора от мандарина
–          Гинатаан (Ginataan) – Филипини – кокосово мляко, плодове, мляко, тапиока
–          Супа от вишни (Sour cherry soup) – Унгария, Германия, Полша – вишни, захар, сметана
Продукти за 4 порции:
·         3 с.л. масло
·         4-5 ч. чаши нарязан на кръгчета праз (само светлата част от около 4 стръка)
·         1 средна глава лук, нарязана на ситно
·         1 кг. сурови картофи, нарязани на кубчета
·         6 ч.ч вода, зеленчуков или пилешки бульон
·         сол и пипер на вкус
·         1/2 ч.ч течна готварска сметана
·         Прясна мащерка или див лук за гарниране
Начин на приготвяне:
1.      В голям съд или по-дълбок тиган с дебело дъно разтопете маслото на среден огън и го загрейте докато започне да става на мехурчета. Оставете го още малко до леко покафеняване.
2.      Изсипете  нарязаните праз и лук. Разбъркайте. Намалете огъня и оставете докато зеленчуците станат прозрачни и омекнат.
3.      Прибавете нарязаните на кубчета картофи, посолете и залейте с бульона (горещата вода). След завиране намалете огъня на средна степен и оставете около 30-40 минути на полузатворен капак. Отстранете от огъня.
4.      Пасирайте всичко с кухненски пасатор или блендер до пълно хомогенизиране и гладкост.
5.      Оставете 15-ина минути да се охлади и прибавете на порции и с непрекъснато разбъркване течната сметана. След пълното изстиване, приберете в хладилника и оставете да престои поне половин час.
Съвети
Използвайте по-сладък сорт картофи.
Изберете по-крехък и нежен праз и сложете в супата само бялата и бледозелена част, перата обикновено са доста жилави, с много пясък и недотам приятни на вкус.
За предпочитане е да използвате натурален зеленчуков бульон, който придава на супата приятен аромат. Пилешкият е прекалено натрапчив, а с обикновената гореща вода може да стане леко блудкава.
Идеалната температура за студения вариант  на сервиране е около 18°C. Ако я охладите прекалено, вкусовете ще се изгубят.
В началото бъркайте непрекъснато маслото, за да не загори
Можете да използвате и червен лук вместо обикновения, но задължително включете праза – без него вкусът ще се промени коренно.
Преди да прибавите сметаната, извадете я от хладилника на стайна температура или леко я загрейте, за да не се пресече.
Комбинации  и сервиране
Има два варианта за сервиране на супата, в зависимост от сезона:
–          топла през студените месеци – можете да гарнирате с препечени кротони, предварително оваляни в микс от провансалски подправки.
–          студена през лятото – ако имате гости или пък организирате парти, можете да сервирате супата като предястие в малки чашки с разполовени чери доматчета, прясна мащерка  и пръчици праз за декорация.

   Стремежът за балансирано хранене и близък до природата начин на живот води все по-често до прибягване към домашно приготвена храна. Миналата седмица в Adi`s cook&book  се състоя представяне на чисто новия  и първи в България уред на Tefal за приготвяне на кисело мляко от серията Nutricious&Delicious.

   Уредът е лесен за употреба, не цапа и не е необходима предварителна температура на сместа. Към един литър прясно мляко се прибавят 80 гр. кисело мляко, наглася се времето за ферментация и след необходимите часове за заквасване, киселото мляко е готово за консумация.
   Демонстрацията беше проведена от главен готвач Валери Нешов, който показа най-общо технологията и приготви различни авторски рецепти на базата на кисело мляко.
  Tefal Delices може вече да бъде открит в магазините за електроуреди. Идеален начин да контролираме и балансираме ежедневното меню!

Организатор на мероприятието: APRA Porter Novelli (Благодаря им за поканата)
Снимки: APRA Porter Novelli

Мария Методиева – TEFAL
Мира Добрева – водещ на събитието
Шеф Валери Нешов

    Хората харчат парите си за различни неща – пътувания, хоби, дом, заведения, инвестиции. Има и такива, чиято страст е модата – начин da изразяват себе си и отношението си към света.
    Ако тази жена се беше родила на Запад, щеше да е абсолютна и неоспорима модна икона. Силно присъствие, вродена елегантност, усет към хармоничния силует и цветовете, категорична увереност. Нищо при нея не изглежда нарочно, прекалено, пошло, преекспонирано, тя просто умее да изглежда добре. Получава й се естествено и отвътре. Въпреки че работата й няма нищо общо с модата, Наталия позира почти професионално, играе ролята на стилист, модел и муза.
   Използването на висок клас марки само по себе си не е гаранция за стил, необходимо е да се прилагат умерено, с вкус, мисъл и без натрапчивост, да се носят с чувство и осанка. Точно както днешната ми гостенка.
  Благодаря й за отзивчивостта, участието и вдъхновението!
Прекрасните фотографии са дело на Милена Коцева – Light My Fire Photography♥
Жилетка: Dolce&Gabbana, рокля: Antonio Marras, клин: Max Mara, очила: Salvatore Ferragamo, чанта: Salvatore Ferragamo, шапка: Daniele Alessandrini
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Палто: Prada
1.          Какво е за теб модата?
Моят стил и начин на живот. Тя е  страст и хоби, моето второ аз. Чрез нея изразявам част от себе си, показвам отношение към хората, с които общувам и към живота като цяло .Същевременно с модата се разтоварвам и  зареждам. Осъзната любов, която с годините се усилва.
Риза: Etro, блузон: Versace
2. Как определяш стила си? Променя ли се през годините?
С времето успях да си изградя свой стил, като не следвам сляпо модните тенденции, а винаги изхождам от себе си, от настроенията и желанията си. Интересувам се от модата за сезона, но много често се получава да я изпреварвам – нося дрехи, които след време стават моден хит. Трудно е да ме копират мои познати,  въпреки че се случва да го правят. Проблемът е, че не изхождат от своята индивидуалност, а сляпо имитират. Все пак се радвам, че успявам да им влияя за изграждането на по-добър вкус. Интересуват се от марките, с които съм облечена, но аз обичам разнообразието и постоянно миксирам – стилове, материи, цветове. До голяма степен моят стил е изграден и формиран от естетиката на високия клас марки и чрез тях изразявам същността си. Поради тази причина не налагам вкусовите си модни предпочитания на хората около мен.
Палто: Versace, шапка: Iceberg
3. Любими марки?
Почитател съм на италианските и френски марки, които трайно са се установили на световния моден пазар и се превърнали в емблема на висока естетика и класа. Но винаги сред любимите има най-любими, основният ми фаворит си остава Yves Saint-Laurent. Пристрастена съм към всички творения на тази марка – дрехи, козметика, парфюми, аксесоари.
Палто: Christian Dior , ръкавици: Fendi

4. Дрехата, без която не можеш?
Новата…..!J Но трябва да призная ,че имам дрехи  повече от 10 години, които нося с огромно удоволствие и никога няма да се разделя с тях. Това лято, например мина под мотото ”Аз и роклите”. Винаги съм харесвала рокли, но съм предпочитала удобството на панталоните. Сега вече съм на друго мнение – с роклята се чувствам ефирна, красива, женствена. Препоръчвам ги! Жени, носете роклите си по-често, за да изглеждате привлекателни и секси!
Рокля-топ: DIANE von FURSTENBERG
5. Държиш ли на дизайнерски дрехи или ги съчетаваш с други?
Миксирането на марки и стилове се превърна в тенденция, което се  наложи в последните години. Н само в дрехите , но и в обзавеждането – съчетаване на скъпи, луксозни марки със средни и  масови в момента е  хит. Аз също обичам да миксирам, но за мен миксът се изразява в смесване на различни дизайнерски марки. Според списание „Vogue” високите марки произвеждат мода, а масовите – само я имитират.
Чанта, очила: Versace, палто: Chloe
6. Според теб цената на дизайнерската дреха значи: качество, уникалност, добра кройка, нещо друго?
От години съм потребител на дизайнерски дрехи, които съчетават в себе си всичко, което искам – индивидуалност, стил, комфорт, а защо не и настроение. Тези дрехи подчертават красивото и успяват да скулптурират тялото – превръщат се в твоя втора кожа.

Когато пазарувам винаги се съобразявам с  баланса между цената и качеството. Поради тази причина съм се научила да търся и да намирам – превърнала съм се в своеобразен моден скаут. Не съм от хората, които влизат в първия магазин и до тук. Винаги знам  какво искам  и никога не ми се е случвало да  правя компромис с качеството и марките. В началото на сезона, ако нямам възможността да си закупя дадена дреха, търпеливо изчаквам добрите летни или зимни намаления.

7. Откъде пазаруваш?
Радвам се, че в София са застъпени голяма част от високите брандове както и  средните. Когато съм в чужбина разбирам, че в България са представени всички популярни лейбъли с малки изключения. Поради тази причина „Chanel” е марката, която за съжаление все още не е застъпена в моя гардероб.
 
Рокля: Paul Smith, сандали: Kenzo

8. Пробваш ли винаги избраното от теб или знаеш предварително дали ще ти седи добре или не?
Като дългогодишен потребител имам изграден усет  за красивата дреха, която е естествено продължение на самата мен. Най-важното  е да се харесваме, но препоръчвам да не се рискува с прибързани покупки под влияние на някаква емоция. Винаги трябва да се пробва, защото има изненади, които не винаги са приятни. Случвало се е една дреха да не ми харесва на закачалката, но пробвам и се оказва, че е моята дреха. Разбира се, възможно е и обратното.
Имам познати, които никога не пробват закупените от тях дрехи и това ме ужасява. В тези случаи рисковете са големи. Пазаруването изисква време, спокойствие и трябва да  носи удоволствие и наслада. Поне при мен винаги е така. Всички искаме да сме харесвани и модерни, но това изисква определени усилия.
Обувки, панталон и блуза: Versace, жилетка: Marc Jacobs

9. Любимо място за пазаруване в България и по света?
Обичам да се разхождам из софийските централни улици, но не съм почитател на моловете. През годините едни от любимите ми места за шопинг бяха магазините в  ЦУМ и на булевард „Витоша”. Сега моят фаворит е пространството на улица „Съборна”.
А градът, в които съм оставила сърцето си , разбира се  е Париж. Иска ми се  един ден да  живея тамJ 
Поло: Versace
10. Ако трябваше да се върнеш в някое десетилетие, кое би било то?
Харесвам начина си на живот и предпочитам да живея в настоящето. Но, ако трябва да избирам между минало и бъдеще, винаги бих избрала бъдещето, защото съм в очакване на новото и гледам с позитивизъм винаги напред.
Риза: Etro, блузон: Versace
11. Ако трябва да си купиш едно единствено нещо за месеци напред, кое би било то?
Ооо…. труден избор, но след дълъг размисъл JJ кремът ми за лице.
Палто: Christian Dior, чанта и панталон: Just Cavalli , боти: GF
FERRE

12. Нов любим дизайнер или модна къща?
В модата се наложиха млади и креативни дизайнери от държави, които нямат дългогодишни традиции в модната индустрия като Холандия, Белгия и Испания – Kris Van Assche, Margiela, Raf Simons и др. До скоро не бях техен фен, защото не познавах творчеството им. Тази година започнах да им обръщам по-сериозно внимание. Произвеждайки висок дизайн, те наложиха модни тенденции, значими за световния моден пазар.
Блуза: Kenzo
13. Дрехата е символ на ….?
Стил и индивидуалност, визитка на всеки един от нас. В известен смисъл тя има и социално значение, тъй като чрез дрехата човек изразява същността си и по определен начин се възприема от околните. Всеки един от нас чрез дрехите си практически изразява своите естетически нагласи, понятието си за красиво и грозно и дава  на околните възможност да формират мнение за самия него.

Чанта: Donna Karan, палто: Nina Ricci, ботуши: DEBUT
Палто: Chloe
Oбувки: Missoni, клин: La Perla, рокля: Donna Karan, елек: Mariella Burani
Чанта: Donna Karan , шлифер: Dolce & Gabbana, шал: Zara
Рокля: Paul Smith, яке: Versace
Часовник: Versace, блуза: Sonya Rykiel
Жилетка: Dolce&Gabbana, рокля: Antonio Marras, клин: Max Mara, очила: Salvatore Ferragamo, чанта: Salvatore Ferragamo, шапка: Daniele Alessandrini , обувки: Versace