В някоя предишна публикация бях споменавала, че имам слабост към епохата на 30-те, 40-те и 50-те на миналия век. Заради елегантността, духа, атмосферата, финеса и размаха. Вече тези неща са редки, особено в тази комбинация…
Преди известно време вкъщи решихме да посветим един ден от седмицата (обикновено неделя или понеделник) на стари, забравени филми. Такива, които ни носят емоция, спомени, или просто харесваме и отдавна не сме гледали. Понятието „стари“ не е строго дефинирано. Допускат се както участници от 40-те, така и от 90-те, важното е да са класически, умни, смислени.
Първият избор се падна на мен. „Казабланка“! Нямах ни най-малкото съмнение, че ще бъде именно той.
Шапките с периферия, шлиферите с платки, войната, любовта, пианото и белите стени на Мароко. Гледала съм го сигурно десетки пъти, но всеки е все едно първи и последен. Звука, заснемането, музиката, тоалетите, тембъра на актьорите, всичко те обгръща с онази проникваща атмосфера и дори да знаеш репликите наизуст, пак е вълнуващо и емоционално. Там, където „палтото“ е копринена наметка, любовта знае да се връща и изчезва когато е необходимо, а черните папийонки са винаги на мястото си. Ингрид Бергман е като видение и муза. Почти безплътна, нереална, с нежно сияние в погледа. Хъмфри Богарт е гигант! С осанка и аура, велик, вглъбен и леко арогантен.
Шапките с периферия, шлиферите с платки, войната, любовта, пианото и белите стени на Мароко. Гледала съм го сигурно десетки пъти, но всеки е все едно първи и последен. Звука, заснемането, музиката, тоалетите, тембъра на актьорите, всичко те обгръща с онази проникваща атмосфера и дори да знаеш репликите наизуст, пак е вълнуващо и емоционално. Там, където „палтото“ е копринена наметка, любовта знае да се връща и изчезва когато е необходимо, а черните папийонки са винаги на мястото си. Ингрид Бергман е като видение и муза. Почти безплътна, нереална, с нежно сияние в погледа. Хъмфри Богарт е гигант! С осанка и аура, велик, вглъбен и леко арогантен.Ако не сте гледали този филм, непременно ги направете. В някоя спокойна вечер, с любимо питие и приглушено осветление. Действа безотказно. Ще ви върне идеята за любов, приятелство и чест, ако сте ги загубили или позабравили, ще ви натъжи леко и вдъхнови силно!
Не мога да не ви поздравя с песента от филма, която символизира любовта на Елза и Рик
и с незабравимата финална сцена с прословутата реплика
Следващия път изборът не е мой, а на Любимия, ще видим какво ще измисли 😉
Щастлив и забавен уикенд!
Мария, отдавна искам да изкажа възхищението си към твоя блог! Прекрасно, уютно и много изискано място. Великолепен разказ, както винаги!