Walking in my shoes

Тази публикация посвещавам на любими мои обувки. Имам ги от няколко години, но ги обувам рядко, не знам поради каква причина. Удобни са, въпреки високата извивка и оскъдната каишка. Не са точно мой тип, обожавам сандали, но рядко купувам такива с блестящи елементи. В тези обаче се влюбих от раз. Кракът с тях изглежда безумно дълъг, а прасецът се извайва незабавно.

Държа да отбележа, че се изключвам категорично от „маниачките на обувки“. След Имелда Маркос и Селин Дион, всички внезапно станаха такива:-))) От цялостна визия, обувките ще са последното, което ще избера. Но имам любими, които ми напомнят места и хора, както парфюмите и музиката… Новата обувка, колкото и да е красива, е лишена от съдържание. След 1-2 обувания вече има дух в нея. Вещите са по-стойностни, когато ги свързваме с някаква история или спомени. Така е и с обувките…

Тези стават перфектно за танци – изпитани са успешно! Не са в сезон, но не се знае дали някой от оставащите февруарски петъци няма да изпробвам как се държат в зимни условия, хаха.