В почти всеки град, където съм била за повече от няколко часа, имам любими места – кафенета, ресторанти, паркове, бордюри или пейки за присядане и четене на въздух. Особено ресторанти – хем храната е изпробвана, хем ценово не може да има неприятни туристически изненади, хем се чувстваш уютно, хем знаеш какво да поръчаш и кое приготвят най-добре. Не харесвам големите заведения на ключови места, които са пълни с изтощени и щракащи групи туристи. Нито успяваш да усетиш истинската атмосфера и настроение на града, нито те обслужват както трябва, храната обикновено е типично конвейрна, а сметката задължително туристически тройна.
Та, в една от близките шопинг/море/разходка дестинации Солун, любимото ми място за хапване в центъра на града е малко семейно ресторантче с жива музика. Открихме го случайно по време на една от вечерните разходки. Намира се в зоната край морето, чието име все забравям, но всеки бил там поне веднъж, я знае. Кварталът с множеството ресторанти, непосредствено зад крайбрежната улица с кафенета и барове. Ама че обяснение, но като не мога да се оправям с гръцките наименования, така е:-)))
На малка, тиха, криволичеща уличка, в ресторанта рядко има туристи, посетителите са предимно гърци. Малко помещение, с дървен таван и старинни лампи, изключително семпло като обстановка и интериор. Дори името му не знам, но задължително го посещаваме когато сме в града. Най-вкусният октопод на скара с риган и зехтин. Най-свежата гръцка салата с фета. Най-прясната риба. Най-бистрата рецина и студено узо. 
Собствениците са изключително мили и любезни – жената сервира, а съпругът й се занимава с организацията. Една от готвачките е българка, с която се запознахме последния път в мил и непринуден разговор. Винаги към поръчката ни има бонус – десерт или кафе. С музика на живо, обикновено двама музиканти, изпълняващи прекрасна автентична гръцка музика. Често се случва човек от публиката да грабне микрофона и да изпее нещо в неперфектна тоналност, но с перфектна емоция . Винаги гостите от някоя маса стават и танцуват на импровизирания дансинг типични гръцки танци, изпълват вечерята и вечерта с ритъм и настроение.
Собствениците са изключително мили и любезни – жената сервира, а съпругът й се занимава с организацията. Една от готвачките е българка, с която се запознахме последния път в мил и непринуден разговор. Винаги към поръчката ни има бонус – десерт или кафе. С музика на живо, обикновено двама музиканти, изпълняващи прекрасна автентична гръцка музика. Често се случва човек от публиката да грабне микрофона и да изпее нещо в неперфектна тоналност, но с перфектна емоция . Винаги гостите от някоя маса стават и танцуват на импровизирания дансинг типични гръцки танци, изпълват вечерята и вечерта с ритъм и настроение.
Все едно си на гости на обикновено гръцко семейство с необикновено вкусна храна, идеален завършек на деня!
Най-тържествено обещавам следващия път да не забравя да запиша точния адрес и името!:-)
еха, звучи чудесно 🙂
особено като си представя следващите почивни дни на подобно място
Много хубава виртуална разходка,чак подуших миризмата на стария таван и ми се приходи на топло,уютно …в Гърция 🙂
Благодаря 🙂
Ухаен октопод, свежа салатка, узо, музика..
Какво друго му трябва на човек понякога ?!
Както винаги хубаво разказано!
Говориш за "Лададика" – мястото с многото кръчми:)Била съм в различни градове, но Солун си остава моята голяма любов – от първо вдишване и поглед. По-уютно не съм се чувствала никъде другаде!
Припомни ми много мили спомени:)Благодаря!Била съм известно време в южната съседка,много хубаво си описала познатата атмосфера:))
Е, не е честно, обожавам Гърция , а ти поне името на ресторанта да беше написала…..МОЛЯ! Че иначе в повечето кръчми се правят на европейци и нито танцуват, нито свирят….ей така в някое малко кръчменце само може да се случи такава случка, по гръцки….
Maria, imam mnogo hubavi spomeni ot Solun. Jay i az biahme tam prez Februari 2007 i se razhordahme edva li ne po letno drehi i se "pekohme" sednai v edno ot ozivenite kraibrezni kafeta i izkarahme edin sledobed kato gledahme kak zivota kipi okolo nas. Imam slanchevi spomeni ottam, po vremeto kogato i v Sofia i v Stamford beshe mnogo studeno. Biah napalno zabravila 4e sam bila tam, ta ti mi pripomni 🙂 Radvam se mnogo 🙂 xx
Биа, Лили, Дани, Миленка, благодаря за коментарите и се радвам, че се отбихте:-)
Бимбо – точно Лададика, все го забравям това име:-))Наистина е чуден Солун!
Пепеляшка, обещавам името при следващо посещение:-)
Исла, Солун е идеален за 1-2 вечери, почти винаги с хубаво време и много оживен. А и вкусен:-)