Иво живее в Лондон и е автор на моден блог. Да, именно моден. Предложения за стайлинг, актуални модни събития, second hand находки, кино вдъхновения, направи си сам идеи, улична мода, негов личен дневник за модни експерименти и съчетания – всичко това и много други неща можете да откриете в one2ten.
Наистина, мъж с усет към модерното и кураж и смелост да го показва и споделя, се среща рядко. Обикновено мъжете се абстрахират от темата или се обличат толкова скучно, че ти се струва, че винаги носят едно и също. Затова и всички изключения като него са много приятни!
За модната страна на блога ще стане въпрос във второто му гостуване в LaMartinia. То вече е замислено и решено, но оформянето на материала изисква поне няколко месеца време.
Днес Иво ми гостува с едно свое скорошно пътуване до Маракеш – любима моя дестинация, култура и цветове. Естествено, разказът му освен увлекателен и интересен, е и осеян с препратки към модата, пазаруването и свързаните с тях символи. Дори и в Мароко!
Днес Иво ми гостува с едно свое скорошно пътуване до Маракеш – любима моя дестинация, култура и цветове. Естествено, разказът му освен увлекателен и интересен, е и осеян с препратки към модата, пазаруването и свързаните с тях символи. Дори и в Мароко!
Иво, благодаря ти за любезното съдействие, точното отношение и естествено, модните вдъхновения!
Непременно посетете one2ten !
Предварително се извинявам за разликите в размера и вида на шрифтовете в публикацията, но за съжаление не успях да ги уеднаквя.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАРАКЕШ
Снимки и текст: Ивайло Серафимов
Маракеш е едно от онези места по света, които няма как да те оставят безразличен. Макар и само на три часа полет разстояние от Европа, усещането при пристигането е сякаш с машина на времето си прелетял години назад. Хаотичното движение по пътищата, шумните разговори между шофьорите и непрекъснатите клаксони могат бързо да стреснат всеки средностатически европеец. Навлизайки в старата част, градът силно започва да прилича като онези от приказките на Шехерезада – жарко слънце, температури от 25 градуса (все пак е началото на февруари), тежки каруци, водени от дребни магаренца и напористи търговвци, дебнещи туристите от някой малък ъгъл. В първия си ден Маракеш със сигурност е културен шок в житейски аспект. На втория – столицата на Мароко или ще те привлече неудържимо с бурно кипящия си живот, или ще те отблъсне завинаги и ще съжаляваш горчиво за избора си…
Джамията Котубия
Случайна улица
Градът е разделен на две части – нова и стара (Медина). Последната приютява най-големия открит пазар (Сукс) с повече от 80 хиляди търговци. Неговата рядка автентичност е причина Маракеш да мине под закрилата на Юнеско. Първото място, на което стъпва всеки турист, е площадът Джема Ел Фна. Популярен като място за екзекуции в миналото, в наши дни през активната част на деня спокойно може да срещнете местните продавачи на вода, облечени в ярки носии, укротители на кобри и маймуни, гадателки на бъдещето, продавачи на кожени изделия и какво ли още не. Голяма атракция са и древните „зъболекари”, готови с клещи да избавят от болката всеки местен в затруднено финансово положение:–)) От площада се вижда високо издигащата се кула на джамията Котубия, чийто врати са отворени само за мюсюлмани.
Продавач на вода
По залез слънце започват и вечерните забави, където мароканци и туристи се събират, за да се веселят заедно. Там ще срещнете разказвачите на истории, чиито приказки приключват рано сутрин. Разхождат се и жени с малки тубички къна, готови да изрисуват най-сложната временна татуировка. Силно впечатление ще ви направят и травеститите, пищно покрити с фереджета и монети, танцуващи изкусително под ритъма на арабски песни. Ако решите да останете до късно вечер, наметнете топла дреха. Влиянието на близката пустиня се усеща и температурите лесно достигат почти до нула.
Още в самото начало Маракеш радва окото с красивите си ярки цветове. Разнородни пъстри нюанси на червено, синьо, жълто и зелено закачливо играят по килими, арки, улици и витрини. Градът носи славата си с вдъхновението, което е дал на модните дизайнери Том Форд и Ив Сен Лоран. Френският създател на висша мода си купува къща почти две години след първото си посещение, а през 1980 г. придобива и ботаническата градина Мажорел, спасявайки я от разруха. Днес, улицата, водеща до тази популярна туристическа атракция, носи неговото име в знак на признание и почест.
Още в самото начало Маракеш радва окото с красивите си ярки цветове. Разнородни пъстри нюанси на червено, синьо, жълто и зелено закачливо играят по килими, арки, улици и витрини. Градът носи славата си с вдъхновението, което е дал на модните дизайнери Том Форд и Ив Сен Лоран. Френският създател на висша мода си купува къща почти две години след първото си посещение, а през 1980 г. придобива и ботаническата градина Мажорел, спасявайки я от разруха. Днес, улицата, водеща до тази популярна туристическа атракция, носи неговото име в знак на признание и почест.
Черги на пазара
Улица „Ив Сен Лоран“
Говорейки за мода, тесните оранжеви улици на града приютяват и екипа на Секса и града, чието продължение е снимано там, а не в Абу Даби, според сюжета. Незабравими спомени остава и двореца Бади, построен като дипломатически резиденция през далечната 1578 г. Навремето едно от най-забележителните места (отнема 25 години на работниците да го инкрустират в злато, камъни и декоративни плочи и още 12 на следващия султан да ги свали), днес празните дупки по стените, полупразният басейн и ятата щъркели напомнят за царственото му величие.
Сцената, където Кари среща Ейдан
Дворецът Бади
Дворецът БадиНе по-малко впечатление от туристическите забележителности правят и самите местни. Популярни с изключителната си гостоприемност, повечето от тях с лекота са готови срещу усмивка и добро отношение да помогнат на всеки турист, лутащ се отчаяно по тесните канали на града, да намери главния път. Мюсюлмани по религия, повечето жени са покрити в роби от глава до пети. Не същото се очаква от туристките. Езикови бариери почти не съществуват. С лекота се говорят френски (бивша колония), английски, италиански и испански. Родени за търговци, което оказва жизнено важно значение при комуникацията им с туристи. За български език очаквания не може да има, но пък липсата на познания помагат чудесно за отблъсване на нахални продавачи и разглеждане на магазините на спокойствие.
Мароканска жена
Ако планирате да напълните торбите с модни покупки от Маракеш, то има шанс да се върнете с празни ръце. Макар и част от производството на Зара, Манго (чиито местни магазини са по-скъпи от европейските), Гап и други големи производители да е в страната, трудно бихте могли да намерите стоките им извън фабриките. Обратното важи за бижутата. Предлагащият се избор на пръстени, обеци и колиета, направени от сребро, скъпоценни и полускъпоценни камъни е безкраен. Месеци ще са ви нужни, за да обиколите детайлно всички магазини. Добрата слава идва и на „добра” стойност – повечето бижута са със силно завишени цени, затова бъдете готови смело да се пазарите, като започнете със сума, около една 1/3 от това, което сте склонни да платите – за любимия тюркоазен пръстен например.
От града лесно може да се сдобиете и с разнородни шалчета, кожени чанти и обувки тип Малкият Мук, ядки, билки, етерични масла, сапуни, отвари за стимулиране на мъжкото либидо, пискюли. Списъкът със стоки е безкраен. Ако трябва да се спрете само на едно, то нека бъдат подправките. Червен пипер, шафран и къри на съвсем прилични цени са само малка част от предлагания асортимент, а качеството е несравнимо спрямо това в европейските магазини. Бъдете щедри със себе си в грамажа, защото дълго след това ще ви напомнят за екскурзията. Любителите на зелен чай също няма да останат разочаровани.
Сергия за чанти
Сергия за ядки
Сергия за подправки
Сергия за ядкиСергия за платове
Никой туристически опит от Маракеш не е пълен, ако не се престрашите да опитате местната кухня. Традиционното ястие е Тажин (яхния с пилешко или телешко) и се предлага почти навсякъде. Името му идва от глинения съд, в който се готви и сервира горещо. Впечатление ще направи и гарнитурата му от топли маслини (в някои случаи), моркови и картофи. Кус-кусът е друго ястие, което носи славата на Мароко по света. Изненадващо, доста ресторанти го предлагат само в петък, както повелява там традицията. Сервира се леко подправен и често в компанията на стафиди или други сушени плодове. Въпреки леко плашещия си вид, предпочетете някой уличен ресторант, вместо известен европейски, който така или иначе ще ви струва повече. Вкусовите ви рецептори дълго ще са ви благодарни за това. Срещу скромна сума ще получите предястие, основно по ваш избор и десерт. Разочарование ще претърпят всички, очакващи да се насладят на хумуса, който отсъства както от менютата, така и от магазините. Лесно може да поправите това, ако опитате ментовия чай. Сервира се със свежи ментови листа, силно подсладен. Тайната на приготвяне е следната: в дъното на метален чайник се посипва зелен чай, покрива се обилно със захар. Запарва се с горещо вода за 10 мин, а след това му се добавят свежите ментови листа. Накрая остава да му се насладите. Не бива да се пропускат и местните сладки, сергиите със свежи плодове и прясно изцедените сокове от портокал и грейпфрут.
Продавач на мандарини
Марокански сладки
Маракеш е дестинация, за която може да се говори с дни. Затова вместо да ви разказвам допълнително и в детайли, ви пожелавам да съберете нужния кураж, да спретнете куфарите спонтанно и да се отдадете на емоцията. Не забравяйте – полетът е 3 часа, но се връщате поне няколко десетилетия назад, а споменът от този красив град ще ви остане задъло. И ароматът на подправките също – за да ви напомнят за тази колоритна Африканска столица!
Площадът Jemaa El Fna
Хубав разказ, за много интересна дестинация. Била съм в Мароко, и снимките и разказа отново ме пренесоха там 🙂
Мария, чудесен гост. Много интересен разказ.
Мароко ми е една от топ дестинациите, за които мечтая.
Слънчев и топъл следобед 🙂
Благодаря за чудесното пътуване!!! Мароко е в топ десятката "must see!
Прекрасен разказ и страхотно вдъхновяващи снимки! Благодаря за изживяването! Усмихнат ден и на двамата 🙂
Благодаря ви за хубавите коментари. Трогнат съм.
Страхотен разказ, дай боже всеки му да посети такова вълшебно място. Снимките също много ми харесват, някак си наистина те пренасят в друго време.
Благодаря за увлекателната история! Ако някой ден отида в Мароко знам какво задължително ще си купя – обувки тип Малкия Мук 😉
С нетърпение чакам и второто гостуване.
Много ми беше приятно да го прочета, усетих ароматите и се насладих на цветове.
Смятам да си направя чая по рецептата на местните. 😉
И аз чакам модното включване…
Страхотен разказ.Прииска ми се да отида.А за модното включване и аз чакам с нетърпение.