Нещата така се завъртяха обаче и в крайна сметка се оказа, че тя е върл фен на тежката музика, за което не знаех. Винаги са ми били любопитни неподозираните предпочитания на хората. Лу се вдъхнови от фестивалът Sonisphere за гостуването си и така се появи този материал. Все пак не всяка млада, крехка жена приглася на метъл акорди и присъства на грандиозни рок концерти:-)
Благодаря на Лу за участието и чакам някое нейно литературно вдъхновение, може би за ново гостуване:-)
_____________________________________________________________________________________________
Текст: Любов-Лу
Фотографии: Любов-Лу (личен архив), http://www.sonispherefestivals.com/, Internet
Още от невръстна възраст бях привлечена от света на тежкия звук (някак си думата метъл не предава изживяването от слушането на тази музика). Докато моите връстнички се обличаха в розово и слушаха бой групи, аз бях в черно и пишех теми по литература под акомпанимента на Megadeth.
Това си остава моята музика и до ден днешен, въпреки всякакви мои други музикални увлечения. Когато ме попитат какво слушаш и чуят моя отговор, неизменната реплика е “Не ти личи!”. Винаги ми е било интересно какво точно трябва да ми личи – да имам грива до под задника? Да ходя само с черни кожени дрехи? Явно трайните нагласи какво е класически метъл фен са залегнали дълбоко в нашето съзнание и няма мърдане извън канона.
Като един “некласически” метъл фен имам дълга история в ходенето по концерти, но преживяването Sonisphere Festival, което се случи този месец в София, промени из основи идеята ми за качествено шоу и отдадена публика.
Ден 1 – Гигантите се събират
Самият факт, че четири от най-големите групи в историята на метъла се събират на една сцена е достатъчен да разтърси всеки себеуважаващ се метъл фен. Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica дадоха всичко от себе си, за да преживеем едно незабравимо шоу. Може би защото записваха официално DVD, може би поради друга причина, но ние в София имахме късмета да сме свидетели на нещо грандиозно. “The history is being written right now”, звучеше гласът на Джеймс Хетфийлд от сцената и човек не можеше да не се почуства като в песента Standing on the Shoulders of Giants. Лично за мен върхът на този ден беше излизането на сцената на Megadeth – дългогодишни мои незаменими любимици. Още на първите звуци от тяхното изпълнение започна градушка – а ние стояхме мокри, крещящи и щастливи, и се опитвахме да видим нещо изпод качулките на дъждобраните. 🙂
И накрая – неочаквания, но паметен финал: четирите групи излязоха заедно, за да направят убийствен кавър на песента на Diamond Head – Am I Evil?
Ден 2 – Уолт Дисни среща Кошмари на Елм Стрийт
След като видях моите любимци от Megadeth на живо, мислех че няма какво повече да ме впечатли. Е, определно вторият ден на фестивала ме опроверга. Manowar продължиха традицията да говорят на български, да отдават почит на българските си фенове и да ги поставят редом до едни от най-големите имена в рок историята като Рони Джеймс Дио. Всичко това проръсено разбира се с щипка позьорщина, но кой ти гледа в това меле. 🙂
Но истинските шоу машини са и винаги ще си останат за мен Rammstein. Бяха ми разказвали за техните концерти, но думите бледнеят. Час и половина смяна на иднустриални декори, огнехвъргачки, бензиноколонки и всякакъв друг реквизит, излязъл директно от най-добрите екшън традиции на Холивуд. А звукът – безкомпромисен и твърд. Както беше написал един фен по форумите – “За първи път преграквам на чужд език!”
Думите не са достатъчни за това ето и малко снимки, които говорят сами за себе си:
Rammstein – Ich Will (live in Sofia, Bulgaria / June 23, 2010)
The Big Four – Am I evil? (live in Sofia, Bulgaria)
Бях и двата дена на концертите.Щастлива съм,че изживях нещо подобно.Уникално!
П.П.Преди години носех косата си дълга, до кръста и черна,сега е съвсем къса,което никак не ме прави по-малко фен на тежичката музика;)
риъл фен, еваларка 🙂
Джеймс Хетфийлд е НЕчовек, просто!!! Абсолютно любим!