Diesel/Zara Kids
Преди когато забелязвах майка и дъщеря, облечени в един стил или цвят, го смятах за преиграване и лека превземка. След появата на Мартина обаче, нещата коренно се промениха. Установих, че е: 1. Неизбежно; 2. Мило и трогателно; 3. Забавно.
Естествено, не дословното повторение, а само в детайли, цветове и внушение. Не бих се спретнала от глава до пети в бонбонено розово, нито пък бих сложила на дъщеря ми деколте и токове:-))Но умерените асоциации и съчетания ви карат да се чувствате едно цяло и едновременно да приемате малкото същество като самостоятелен индивид.
Тази снимка правих по повод гостуването ми в Sheer white tee, но реших да публикувам и тук, защото ми носи усмивка и положителна емоция. Кадрите са два и мащабът различен, иначе щяхте да видите фрапиращата разлика между номер 40 и 19:-)) Моите ботуши са възможно най-любимите ми, най-носени, най/удобни, най-универсални, най-експлоатирани и най-издържливи ботуши, които съм имала. Носих ги буквално до скъсване, протъркване, обезформяне и въпреки крайната им вече невъзможност за употреба, ми е жал да ги изхвърля. Нейните пък видях случайно в магазин точно в началото на зимата, преди да проходи. Влюбих се, все едно ги купувах за себе си. Точният номер, естествен велур, цвете за детайл, идеални шевове и подметка от суров каучук – просто перфектните ботуши за една малка дама!
Ако се абстрахираме от естеството на предметите, символът е един – повтаряемост и приемственост в емоциите, преживяванията, усещанията, случките и ситуациите. Индивидуален детайл, който въпреки многото прилики, кара да изпъкват различията. Отношенията майка и дъщеря – крайна близост на моменти и крайни противоположности в други. Здрава и устойчива, понякога отвъд нормалното връзка, която не признава разстояния и време. Без граници, в сходни отенъци и обвита с мистична интуиция. Необяснима, неподлежаща на математически изчисления и засилваща се с всеки изминал ден…
Естествено, не дословното повторение, а само в детайли, цветове и внушение. Не бих се спретнала от глава до пети в бонбонено розово, нито пък бих сложила на дъщеря ми деколте и токове:-))Но умерените асоциации и съчетания ви карат да се чувствате едно цяло и едновременно да приемате малкото същество като самостоятелен индивид.
Тази снимка правих по повод гостуването ми в Sheer white tee, но реших да публикувам и тук, защото ми носи усмивка и положителна емоция. Кадрите са два и мащабът различен, иначе щяхте да видите фрапиращата разлика между номер 40 и 19:-)) Моите ботуши са възможно най-любимите ми, най-носени, най/удобни, най-универсални, най-експлоатирани и най-издържливи ботуши, които съм имала. Носих ги буквално до скъсване, протъркване, обезформяне и въпреки крайната им вече невъзможност за употреба, ми е жал да ги изхвърля. Нейните пък видях случайно в магазин точно в началото на зимата, преди да проходи. Влюбих се, все едно ги купувах за себе си. Точният номер, естествен велур, цвете за детайл, идеални шевове и подметка от суров каучук – просто перфектните ботуши за една малка дама!
Ако се абстрахираме от естеството на предметите, символът е един – повтаряемост и приемственост в емоциите, преживяванията, усещанията, случките и ситуациите. Индивидуален детайл, който въпреки многото прилики, кара да изпъкват различията. Отношенията майка и дъщеря – крайна близост на моменти и крайни противоположности в други. Здрава и устойчива, понякога отвъд нормалното връзка, която не признава разстояния и време. Без граници, в сходни отенъци и обвита с мистична интуиция. Необяснима, неподлежаща на математически изчисления и засилваща се с всеки изминал ден…
Този пост колкото е кратък като обем и количество думи,обратно пропорционално е съдържателен по отношение на смисъл и съдържание.Как успя в толкова малко да побереш цяла вселена?Уау..
Споделям по-голяма част от написаното.Неминуемо е майката да не предаде нещо от стила си на дъщерята или в началото да не я облича по свой вкус.И при мен е така.
Също безкрайно харесвам родител с малко детенце,чиито тоалети си кореспондират и се допълват.
Поздрави сърдечни!:)