Публикации

Torna a Surriento

Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака.

Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански – всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.

На съседната маса две силно гримирани рускини в плажни рокли поръчват риба. Келнерът я носи театрално в метален поднос, показва им я, при което двете се споглеждат и отронват по едно „Уау!“ . Обезкостява за около 35 секунди с ювелирни движения и сорентинска песен на уста. Жените примират от удоволствие и с блеснали очи следят всяка изхвърчаща от филето костица.

Eccoci qua, казва той и приземява подноса на масата. За прекрасните дами Мария Калас и Грейс Кели – оприличава ги галантно, очевидно само според цвета на косите, при което те прихват в стеснителен, но самодоволен смях.

Поръчваме и ние – spaghetti alle vongole – това любимо оргазмично ястие, което надушваме още от летището. При нас пропуска шоу програмата, нямаме нищо за обезкостяване, двойка сме, а и завалява отново. С колегите си започват да прибират нещата от помощния шкаф и тъкмо когато приключват, дъждът спира. Средата на август, казва най-закръгленият от тях, врътват очи тримата едновременно и отново връщат всичко върху шкафа.

Откъде сте, пита нашият, обясняваме. О, имах приятелка от България, Габрово, бяхме заедно 4 години, но се разделихме, България е много красива. Защо така, питам аз (не за България, за приятелката), не ме интересува всъщност, но колкото да завържа разговор. Ами стана много сложно, тя там, аз тук, резюмира докато ни сипва виното. Поклащаме глави в знак на разбиране и мълчим, чистейки черупките. В интимен момент с мидите сме, не ни е до Габрово.
Черпи ни лимончело, мразя го, но сега дори ми се услажда. На съседната маса пристига група англичани и преди положението да е станало прекалено туристическо, се изнасяме с тиха мокра стъпка.
Пак ще ви чакаме, Соренто пристрастява, казва ни вместо довиждане. Знаем, знаем.
Слизаме до брега. След като цял ден е валяло на пресекулки, пред нас се изсипва най-невероятният залез – като по учебник. Всички снимат, кой с каквото разполага. Ударни инструменти, бира на паважа, група момичета, които танцуват с пликове от покупки и се смеят с глас. Все едно слънцето е изляло купа златист и после розов брокат върху целия бряг.
Соренто пристрастява. Знаем, знаем.

Sorrento1

Pompeii
Неща
  • Някои дни започват с проливен дъжд на едно място и завършват с извънземен залез на съвсем друго. Може и изгрев в 6.30 и дъга в 8 вечерта, отново на различни места. Денят всъщност е много дълъг, особено ако продължи 20 часа.
  • Седмицата без деца доказва колко по-чудесно е с деца. Някак недовършен и непълен се мотаеш и си мислиш колко би било хубаво да сте заедно. Свободно ти е, но всъщност свободата е да си завършен. А без тях не си.
  • Опитвате се да избягате от дъждовния облак, удрят те капки като пирони по каската, на светофара две руси момиченца ти махат от някаква кола. Сюрреалистично и никак даже.
  • Ако някой ви понася в кривите моменти, значи много ви обича. Защото моментите може да са много криви.  И много чести.
  • Рождените дни се превръщат в благодарност. За това което имаш и за това което си. Примерно.

И така.

Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.
За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!
Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.
Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.
За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.
Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂
Capri
Positano