Белезите са символ на изцеление и преодоляване; на преминаване през болка и на излизане от другата страна. Трябва да започнем да гледаме на тях не като на дефект, а като на доказателство за нашата сила и способност за издръжливост, физическо напомняне, че макар да сме преминали през борба, ние отново сме се върнали по-силни.
Белезите са символ на изцеление и преодоляване; на преминаване през болка и на излизане от другата страна. Трябва да започнем да гледаме на тях не като на дефект, а като на доказателство за нашата сила и способност за издръжливост, физическо напомняне, че макар да сме преминали през борба, ние отново сме се върнали по-силни.
Белезите са символ на изцеление и преодоляване; на преминаване през болка и на излизане от другата страна. Трябва да започнем да гледаме на тях не като на дефект, а като на доказателство за нашата сила и способност за издръжливост, физическо напомняне, че макар да сме преминали през борба, ние отново сме се върнали по-силни.
Белезите са символ на изцеление и преодоляване; на преминаване през болка и на излизане от другата страна. Трябва да започнем да гледаме на тях не като на дефект, а като на доказателство за нашата сила и способност за издръжливост, физическо напомняне, че макар да сме преминали през борба, ние отново сме се върнали по-силни.
Ако не харесвате големи, шумни, мръсни, хаотични и прашни градове, вероятно и тези двата не са вашите.
Първо сафари за децата и първи глемпинг – онези места, които уж са къмпинг, но всъщност не са.
Едно от забележителните неща в Колумбия са експлозиите от цветове, образи и сюжети по улиците на градовете – графити творбите.
По идея на Туристическия борд на Германия направихме примерен семеен летен маршрут според интересите и вкусовете на всеки от нас. Сглобихме го по райони, за да е достъпен и по-икономичен, няма как да обиколим цялата страна наведнъж. Децата пък нарисуваха картата, за да е съвсем като истинско.
Децата тук порастват с идеята, че е нормално да си зает, което за японското общество е съществено важно – то има нужда от изпълнителни служители. За мен лично е тъжно, че не им се дава възможност да скучаят – знаем, че скуката стимулира креативността.
Къщата ни, едноетажна, сгушена сред палми и тропически цветя, с божествено красив двор, в който се прескачаха животни, а сутрин рано светлината беше направо извънземна.
Основното, което ни привлече в Dalawella бяха прословутите скокове с палми над океана, дивият плаж и по-малката популярност сред туристите. За съжаление уцелихме бурни води и не успяхме да плуваме в най-привлекателната част, но пък красотата ѝ ни остави без думи. Нямам много снимки на самия океан, трудно улавям динамиката на вълните, а и предпочитам да им се наслаждавам без визьор.
За забравената раница разказах преди време в Инстаграм, един разкошен човек направи невъзможното, за да я издири и да ни я върне. Той стана и наш водач в последния ден. Заведе ни до няколко храма, чаената плантация Herman tea, острова на канелата, сладководно езеро в околността и до Jungle beach (единственият fail, беше ужасно претъпкано с местни и невъзможно за плуване, бързо го напуснахме). Видяхме как отглежда чай, къде расте пиперът, как ухаят листата на канелата, какво е каучукът и защо белият чай се бере само с ръкавици – вълшебни преживявания, особено впечатляващи за децата.
Unawatuna, която е наблизо, освен пълна със заведения и хора, не ни впечатли нито с плажа, нито с атмосферата си. Слизахме за вечеря до там, доста популярно място е, но определено се радвам, че избрахме друго за нощувка.
Ако трябва да си спомня най-ярките неща от тези дни, това са сутрините в градината, сърдечните ни домакини, звукът от вятъра в палмите, разсънващата се джунгла, едрите разпенени вълни, подскоците на малките, подобни на катерички, животинки, ананасите и кокосите до входната врата, прохладата вечер и купите плодове за закуска.
Искаше ни се да останем поне месец, но следващата част от приключението ни очакваше.
©Лили Дянкова