Пристигаме в Богота̀ привечер, тъмно, нямаме време за обиколки. Избрала съм квартира от booking в близост до летището, за да не правим излишни тегели, взимаме такси и за пръв път се сблъскваме с феномена „колумбийски таксиджия“ – не знае адреса, но не си признава докато не е въртял поне час и заедно не сте стигнали до пълно отчаяние.
Опитвам се да му покажа карта, указания, да помогна по някакъв начин, всички сме изморени, а той яко се е спекъл, че се излага. Абсолютно безуспешно, въртим се като мухи без глави из квартала, където имаме резервация. Обаждаме се на домакина, за да се чуят и разберат – отново удряме на камък, не става и не става. По едно време забелязвам още някакво притеснение – кварталът бил доста опасен, вика той, спичаме се и ние. Питаме разни минувачи – никой не знае, не е нито хотел, нито нещо забележимо, отвсякъде греда.
Малко преди да се отчаем съвсем, случайно намираме мястото, отдъхваме си дружно. Децата дремят, Тито слиза, влиза, заварва някакви хора да играят карти в мизерна обстановка, въобще не ни чакат, общо-взето не им пука дали ще ползваме резервацията, или не. Фръцваме се, канцелирам нощувката (без наказателни удръжки) и казвам на шофьора да кара към някой приличен хотел. Успокоява се той, очилата му чак се бяха запотили от притеснение, води ни в нормално изглеждащ отвън хотел, който вътре е супер странен – чист, но чак спартански семпъл, прозорците на стаята гледат към стена, а мястото за закуска прилича на гараж, за малко освободен от гуми и крикове. Не е и много евтин, преглъщаме обаче, нали сме само за нощ – душ, легло и adios на сутринта.
Картахена ни посреща слънчева и многоцветна, дори намираме адреса от раз – в Getsemaní, самия център, но не в най-скъпата историческа част. С много млади хора, улични партита, всякаква храна, барове и клубове, ние сме в малко хотелче на най-якия площад – Plaza de la Trinidad. Големи стаи, малък басейн във вътрешния двор, закуска до басейна – супер!
Градът е може би едно от най-фотогеничните, които съм виждала – всичко това керемидено, горчица, ултрамарин, охра, лимон, много зеленина, камък, безброй графити, колички с плодове, чадъри, лампички и знамена между фасадите. Отворен, голям, красив, бохемски, парти град за забавления и удоволствия. Всяка вечер на една крачка от хотела ни има музиканти, танцьори, улични артисти или просто хора, които се събират, за да си пият бирата заедно, местни и туристи, като голямо непринудено парти, не пропускаме и ние.
Кефим се, децата също, обаче има някакво скрито, тъпо напрежение, което не мога да си обясня, едната вечер се скарваме буквално за нищо, някакъв мега скандал между нас двамата, без да искам чупя стъклена полица в банята, слава Богу, без наранявания. Сдобряваме се на сутринта, всичко пак окей.
Обикаляме из стария град, Ciudad Amurallada, обградена със зид заради похожденията на пиратите в миналото, исторически център. Както обикновено нямаме график за изпълнение, носим се по улиците без ангажименти да видим 100 географски обекта, пием кафе, хапваме, взимаме си сладолед, бира, севиче от улични майстори (най-доброто!), влизаме в галерии и безистени, в които се разгръщат малки градски джунгли. Абсолютна красота!
В близост (Barranquilla, родният град на Шакира), има фолклорен и музикален латино фестивал, но тримата казват, че ги мързи и оставаме в града. Тогава Тито още не беше такъв голям латино фен, иначе щеше да е първи на парада.
Качваме се до манастира в най-високата част на града, Convento de la Popa, съчетавайки го с пазара Bazurto, изключително НЕтуристическо място, което в гидовете е описано като „само за смели“, децата са шокирани от изкормени риби, хълмове с развалени банани, опърлени екзотични животни и жестока смрад в най-горещите часове на деня. Бързо напускаме, въпреки че харесваме такива места.
Разхождаме се и до Bocagrande – новата част на града, която е основно от небостъргачи, нищо вълнуващо, но се разписваме и там, съвсем лежерно и без напрежение.
Залезът на крайбрежната е един от най-красивите, които сме виждали, събират се хора и се нареждат като за спектакъл, пием бири и пляскаме, щом слънцето се скрива. Привечер се потапяме в малкото басейнче на хотела да разхладим морни туристически тела и се наслаждаваме на звуците откъм площада, където се присъединяваме малко по-късно за веселбата.
Чудни 3 нощувки в Картахена, но все пак напрежението тупка скрито някъде, поне аз го усещам. На четвъртия ден трябва да си намерим такси, което да ни закара до Playa Blanca – остров близо до града, известен курорт, до който е изградена сухопътна връзка, там сме резервирали 3 денонощия, които да прекараме в плаж, birdwatching, коктейли и въргаляне из Карибско море.
Е, не стана точно така. Бях на кантар дали да е там, по-далечен остров или въобще да скипнем мястото, но понякога съдбата те дърпа точно в определена посока без да знаеш защо.
To be continued=> Playa Blanca
