Kолумбийска афера: началото

Всяко пътуване започва с идеята за него. Често да мислиш, планираш, избираш и мечтаеш, е есенцията – пълна с адреналин, очакване и визуализации на това, което предстои.

Този път не беше изключение. Знаехме, че искаме да е някъде из Латинска Америка. Венецуела директно отпадна поради обективни причини, Панама ни се стори прекалено поамериканчена и скъпа, Боливия е добре да се съчетае с още няколко съседни страни, за което нямахме време, Мексико отхвърлихме, вече не помня защо, Пуерто Рико е скъпо, а и трябва американска виза, в Куба сме били.

Колумбия! Страната на Маркес, Шакира, сериалите и мафията – екстра. Проучихме, че обстановката е съвсем спокойна, пътува се вътрешно без проблем, няма заплаха за сигурността, стига да спазваш елементарни указания. Първото условие, когато отиваме някъде е, мястото да е безопасно, все пак сме с децата и не сме чак толкова смели.

Транспорт? Оказа се, че нашата фея на билетите, Марта, имаше подръка оферти, които излизаха извън бюджета ни и се заехме сами да търсим. О, свещена наивност! Намерихме удобни полети с KLM през Амстердам, но началната цена се оказа…само начална (не бяхме пътували с тях). После – седалки, куфари, тва-онова и хоп, пак надвишихме бюджета.

В обичайния случай бихме избрали някаква друга дестинация, все пак е добре да се спестят пари от пътя, за да имаш възможност на място да си позволиш повече, обаче някаква невидима сила все ни дърпаше към тая пуста Колумбия. Аре бе, нищо, веднъж се живее!

И се заредиха знаците. Имаше проблем с кредитната карта, някакво двойно задържане на сумата, трябваше да внесем кеш, за да увеличим лимита, проблем със самата резервация, разправии с банката, тоталът набъбна непредвидено. Всичко в подготовката на това пътуване ни шепнеше НЕ ОТИВАЙТЕ, обаче по-силен глас ни крещеше ОТИВАТЕ. Винаги бих се съобразила със знаците, интуицията не ме подвежда, Тито обаче беше толкова убеден в желанието си да е точно Колумбия, че си казах – няма да му троша хатъра, явно му е мерак.

Избрахме дати, купихме билетите и се заех с организацията, аз съм по тази част.

Грешка 1: от желание да разгледаме повече (Колумбия е огромна), нацвъках 3 вътрешни полета, което за 2 седмици с деца си е много. На теория човек си казва – колко му е, по 30-50 минути полет, но истината е, че си отива цял ден почти за релокация. Събиранети на багаж не ни е притеснявало никога, но таксита, трафик, връзки, чакане, чекиране – кошмар.

Грешка 2: нощувки в големите градове и дневни трипове до по-малки места наоколо. Винаги, винаги правя обратното, този път не знам какво ми стана (впоследствие си дадох сметка, че е имало защо). Да нощуваш в големия град дава свобода и сигурност – имаш всичко подръка, както и опции за разходки в околностите, но пък трафикът и градският транспорт са зловещи, особено в Меделин. Хем си знам…

Грешка 3: маршрутът като цяло. Избрахме 1 нощ в Богота (там кацаме), 3 нощи в Картахена (ключов пристанищен град), 3 нощи на Playa Blanca (остров, плаж и релакс), 4 нощи в Меделин (втори по големина град и важна точка), 1 нощ пак в Богота заради полета наобратно. Звучи супер, но на практика не съвсем.

Бях проучвала зоната Chocó – западното крайбрежие, афро-латино население, извънредна красота, девствена почти, малко туристи, невероятни плажове и гледки. Проблемът беше, че дотам ходят малки самолети, чиито полети зависят изцяло от метеорологичните условия, понякога кацат веднъж на няколко дни, което можеше тотално да провали програмата ни. Освен това беше подходящп да го съчетаем само с един, максимум два големи града, Богота и Кали, примерно, щяхме да пропуснем Картахена и Меделин, които държахме да видим.

Друга опция беше след Картахена да отидем на трип в пустинята, близо до венецуелската граница, да го съчетаем с градовете по тази ос – Баранкийя (място на фестивали и карнавали, родното място на Шакира), Санта Марта (красиви плажове наоколо) и Аракатака (родният град на Маркес). Но пък нямаше да ни остане време за Меделин, който е задължителен помоему. Но все пак съжалих, че не съм избрала този маршрут, съображенията ми бяха да не пътуваме с кола (от Картахена до Санта Марта), както и дали друсането с джипове в пустинята и спането в хамак щеше да е подходящо за децата. Маркес си е моя обсесия, останалите нямат отношение към него и можеше да им е скучно там. Впоследствие го отчетох като голяма грешка – с кола е по-поносимо от летище и полет, момичетата са печени, свикнали са на всякакви условия и не мрънкат, да стигна дотам и да не видя Аракатака беше епик фейл.

Но тогава все още не знаех какво ни предстои…

To be continued=> Bogotá+Cartagena