В ерата на филтрите, да свалим стигмата от белезите е по-важно отвсякога

Pexels

В ерата на филтрите, да свалим стигмата от белезите е по-важно отвсякога.

Белезите разказват толкова много за историята на всеки един от нас. От цезарово сечение и мастектомия, до операции след злополуки, белезите са символ на сила и устойчивост.

Лятото може да бъде труден период. Горещото време изисква по-оскъдни дрехи и повече кожа на показ, прикривана от слоеве дрехи през студените месеци. Хората с белези трябва да решат дали да прегреят в неподходящи за сезона аутфити или да разкрият част от себе си, която иначе биха предпочели да остане скрита.

Всички имаме белези. Белези, с които се сдобиваме случайно, белези, които сами си причиняваме, белези, които спасяват живота ни, белези, които дават живот на друг.

Цезарово сечение, операции, мастектомии, апендицити, злополуки – белезите разказват нашите истории, те са физическо изражение на това, през което сме преминали. Но за мнозина белезите са източник на дискомфорт, тревожност и дори срам. Доклад на British Skin Foundation установява, че 72% от хората с видими белези или кожни състояния като акне казват, че това се отразява на тяхната увереност. Според проучване, публикувано миналата година, по-голямата част от пациентите с мастектомия в САЩ се чувстват неуверени със своите белези, а тези по лицето доказано влияят на психо-социалното функциониране, причинявайки повишена тревожност.

И не е изненадващо. Белезите често са стигматизирани в нашето общество, което отдава първостепенно значение на безупречната красота. Въпреки че исторически много култури са смятали скарификацията (декориране на тялото с белези) за красива, в нашето модерно западно общество трайните белези по кожата не отговарят на идеалите за съвършенство, налагани от медиите и козметична/модна индустрия, които не се отнасят ласкаво към „несъвършенствата“.

Помислете колко статии, кампании, продукти сте виждали за обещаващи решения за намаляване и избледняване на белезите ви. Гримове, кремове, лазери, микронидълинг, домашни средства. Аз лично съм пробвала много от тях: Bio-Oil, гел с витамин Е, силиконови пластири, масло от чаено дърво. Вижте как медиите използват белезите като отличителна характеристика на злодеите: „Цар Лъв” (1994), „Жокера“ (2019), Тони Монтана в „Скарфейс“ (1983), безкраен парад от злодеи в поредицата за Джеймс Бонд. Всичко това влияе. Проучванията показват, че хората с лицеви дефекти е по-вероятно да бъдат оценени като ненадеждни, нечестни, емоционално нестабилни и неинтелигентни.

Страх от осъждане

„Дори в тази ера на self-love (любов към себе си) и body-positivity (положително отношение към тялото) хората все още се чувстват неудобнo и несигурнo за нещa, които попадат извън съвременните стандарти за красота“, казва Клеър Варга, ръководител на отдел във WGSN (организация за предвиждане на трендовете). „В ерата на приложения като Facetune, филтърната култура и инстаграм лицата, съвършенството се представя като стандарт, принуждавайки всеки, който не се съобразява с него, да се чувства изолиранили недостоен.“

Това усещане се засилва още повече, когато става въпрос за белези от самонараняване – свързани със значително повече негативи, отколкото хирургическите или белезите от инциденти.

„Изпитвах ужас от всеки поглед към белезите ми“, казва Ама, инструкторка по конна езда за деца близо до Сан Франциско.

„Ако сте крили тялото си в продължение на почти три години, избягвате да го гледате, спрели сте да си купувате дрехи и се чувствате недостойни да носите нещата, които харесвате или искате, защото те биха показали ръцете или бедрата, цялата ви увереност се изпарява. Не бях готова да покажа белезите си и се притеснявах от чуждото мнение: „Ще ме харесат ли, ако разберат, че крия екстремни белези?“

Страхът от осъждане и отхвърляне се поддържа и от отношението на медиите към белезите от самонараняване. Миналата година Instagram започна да цензурира изображения, съдържащи зараснали белези от самонараняване – решение, което доведе до широк дебат под хаштага #YouCantCensorMySkin. „Нито една от тези снимки не причинява вреда. Всъщност те показват, че има живот след самонараняването, има възстановяване, има надежда. Като цензурирате подобни изображения, вие казвате на всички тези хора и на други като тях, че тялото им никога няма да бъде прието.“, пише Хана Дейзи, илюстратор и консултант по психично здраве в отворено писмо до Instagram.

Но за щастие разговорът около белезите започва да се променя. Body-positivity движението набира сила в модата и козметиката и ни насърчава да приемем и покажем всяка част от себе си. „Хората отхвърлят филтрираното съвършенство и фотошопа, вместо това търсят реалност и честност“, казва Варга. „Така наречените „красиви недостатъци“, като белезите, сега се разглеждат като интересни и индивидуални знаци и се признават за неотменна част от уникалната история на този човек.“

Увереност с белези

Марки като Fenty beauty започнаха да показват красотата извън традиционните бюти стандарти, с ревюта и кампании, включващи модели с увреждания, извивки, стрии и белези. Моделът Aweng Chuol, често дефилираща за Fenty, говори за своята любовта към белезите по лицето си (получени в детството, докато се катерела по дърветата и преследвала пилета), белези, които са изцяло на показ в прочутата неретуширана кампания на Fenty.

Междувременно кампанията #LoveYourMarks на Bio-Oil насърчи жените да прегърнат своите белези и стрии, докато розовата кампания на GHD в подкрепа на благотворителни организации за рак на гърдата включваше жени, преборили болестта и показващи своите белези. Дългогодишните кампании за реалистична красота на Dove през годините засягаха многоаспекти, свързани със самочувствието и тялото, от бръчки и гънки, до белези.

„Това дава увереност на жените“, казва Аннушка от Хамбург, която има белег от секцио преди 23 години, често повод за несигурност, като започнем от родилния дом, когато погледнала към корема и видяла кожата си, сбръчкана „като на Франкенщайн“. „Не се чувствах свободна както преди“, казва тя, споделяйки, че се е замисляла преди да се покаже гола пред партньорите си. „Не е същото…“

Наскоро обаче започнала да вижда белега си в съвсем нова светлина, след като дъщеря ѝ направила коментар колко е красив. „Никога не съм го смятала за красив, по-скоро за срамен“, казва тя. „Тези думи наистина промениха гледната ми точка.“

Откритият публичен разговор за белезите може да помогне на хората по пътя им към приемането и това се отнася до популярни лица, които, показвайки собствените си белези, могат да дадат увереност на другите.

От сватбената рокля на принцеса Юджини без гръб, която показваше белега ѝот операция за сколиоза, до Лена Дънам, която не се страхува да покаже белезите, част от битката ѝ с ендометриозата. Актьорът Лаклан Уотсън е един от все повечето небинарни хора и транс мъже, които с гордост показват онлайн своите белези от операции. „Винаги съм имал чувството, че белезите разказват истории“, казва той пред Vogue. „Имам доста белези… И всички те означават нещо различно за мен, но всеки от тях е символ на израстване. Общото е, че разказват за нещо, от което съм се излекувал или спасил.“

Красотата е навсякъде

Да извади на показ историите за болка, борба и постижения е идеята на фотографски проекти като Defiance на Ами Баруел, който се фокусира специално върху белези от рак, и Behind the Scars на Софи Маян, на който тя е посветила последните четири години от работата си взаснемане на белези и нарушаване на табуто.

„Белезите са значителна част от нашия живот“, казва тя, „физическа проява на емоционалните нипреживявания и само малка част от по-голямата история. Иска ми се хората да бъдат уверени в себе си, дори след като тялото им се промени значително. Красотата е навсякъде.”

За мнозина обаче все още е трудно да видят красотата на белезите си. Затова се появяват творци, които поемат нещата в свои ръце – вместо да гледат на тях като на напомняне за отминала болка, те ги възприемат като платно, което се трансформира в изкуство чрез татуировки, независимо дали става дума за такива след мастектомия, за които е установено, че подпомагат психологическото излекуване на оцелелите от рак на гърдата, или за татуировки върху други вид белези.

Студиото за татуировки Crown and Feather във Филаделфия миналата година създава Project Tsukuroul, с мисията да покрие белезите с красиви рисунки. Замислени като начин за завръщане към общността, те се правят безплатно и проектът вече има над 6000 кандидати. Името е вдъхновено от kintsukuroi, японското изкуство за ремонт на счупена керамика със злато. „Идеята е, че миналото на съда, след като е бил счупен и ремонтиран по красив начин, прави произведението по-значимо и въздействащо, отколкото когато е било ново“, казва Ник „Шивачът“ Соломон, който основава проекта със своитепартньори Анди Робинсън и Дилън Кар. „Белезите винаги ще присъстват, но с промяна на възприятията, можете да разчупите перспективата по положителен начин.“

Белезите са символ на изцеление и преодоляване; на преминаване през болка и на излизане от другата страна. Трябва да започнем да гледаме на тях не като на дефект, а като на доказателство за нашата сила и способност за издръжливост, физическо напомняне, че макар да сме преминали през борба, ние отново сме се върнали по-силни.

Процесът за Ама е дълъг, но тя най-накрая стигна до колебливо приемане на своите белези. „Отне ми години, трябваше да се справя с това. Наложи се да прекарвам време със себе си и собственото си тяло, да се чувствам комфортно сама единствено по сутиен“, казва тя. „Трябваше да приема белезите си и да продължа напред. Криенето е много изтощително.” Гледайки с нетърпение към бъдещето, тя се чувства оптимистично, че за белезите ще се говори все повече и това ще носи известна утеха на тези, които страдат сега. „Даваме на другите да разберат, че не са сами, че има надежда и живот след самонараняването“, казва тя.

Източник: Vogue UK
Превод със съкращения: LaMartinia